Грах мозъчен

Pisum sativum

Грахът се отглежда още от каменната епоха, в наши дни се култивира почти по целия свят. Съдържа много витамини и активни вещества, които ни помагат за по-добра защита на целия организъм. Той също е източник на белтъчини и витамини C, B, калций, калий, фосфор, магнезий и др. Принадлежи към едногодишните култури. Това бобово растение принадлежи към семейство бобови. Цветовете са бели, а плодът е шушулка. Зърната могат да бъдат светло до тъмнозелени.

Грахът може да се раздели на три отглеждани групи. Мозъчен грах, чиито семена са подходящи за замразяване и за пресна преработка в кухнята. Захарен грах, при който за консумация се използва цялата шушулка заедно със семената. Грах с кръгли семена, който има високо съдържание на нишесте. Подходящ е за термична обработка, например в супи. Според ранността на отглеждане разграничаваме много ранни сортове, ранни, средно ранни, средно късни и късни сортове.

Как да отглеждаме грах

• Изисква светло местоположение, но не пряка жега. Грахът принадлежи към студолюбивите растения. Най-добре се развива при температури 13 – 18 °C. Това не означава, че понася мраз. Обилно поливаме особено по време на цъфтеж и образуване на шушулки. Почвата никога не трябва да изсъхва напълно. Сушата не е добра за граха. Грахът принадлежи към катерливите растения, затова е необходимо да им осигурим опора. Ако отглеждаме грах на редове - опъваме между тях въже. Грахът се задоволява с всякаква опора - ограда, пергола, дървена летва. Около посадката редовно разрохкваме и отстраняваме плевелите.

• Сеитбата извършваме рано напролет, най-добре в края на март до началото на април. Мозъчния грах сеем от април до юни. Сеем на подготвена площ на редове отстоящи на 15 - 30 см, на зърна на 4 - 6 см едно от друго. Семената сеем на дълбочина 5 - 7 см.

• Почвата трябва да бъде пропусклива, добре обработена с достатъчна доза хранителни вещества. Не трябва да изсъхва бързо, но същевременно не трябва да остава дълго време преовлажнена.

• Преди засаждането торим почвата със зрял компост или гнило торище.

  Прилагаме при необходимост фосфорни и калиеви торове. Доза 20 kg N, 50 kg P, K 120kg на хектар. Ако почвата е била добре торена преди сеитбата, не е необходимо допълнително торене по време на вегетацията.

• Грахова зърнарка - нейните ларви пробиват дупки в семената. В всяко зърно се развива само една ларва. Ларвите увреждат зърната, намаляват добива, качеството и кълняемостта на граха. Възрастните бръмбари изяждат прашеца, венчелистчетата или тичинките на граха. Химическата защита е пръскане по време на цъфтеж, когато първите два цвята на стъблото отцъфтяват и започва да се образува първата шушулка. Превенцията е подходяща превантивна по-ранна сеитба на граха.

  Гороховият листояд - уврежда листата. Листните пластини са равномерно изгризани от краищата. Ларвите на този бръмбар също увреждат растенията, живеят в булбовидни тумори по корените и ги разрушават. Подходяща защита е пръскане с препарати Karate или Sumithion и арсенови препарати.

  Жичести червеи - ларви на бръмбари. Растенията вехнат на редове или на огнища. Посятото семе изобщо не покълва. Корените са увредени, виждат се явни канали. Ларвите са цилиндрични и твърди, блестящи, жълтокафяви и около три сантиметра големи. Химическата защита не е особено подходяща. Ако се появят жичести червеи, редовно и по-дълбоко копаем почвата и не я оставяме в покой дори след прибиране на реколтата. Помага и торенето с азотна вар.

  Друг враг на граха са птиците, особено сойките, гълъбите. В този случай прилагаме плашила, капани или мрежи.

• Прибирането на реколтата се провежда приблизително от средата на юни до средата на юли според ранността на посетите сортове.

  Ранните сортове прибираме вече от 12-та седмица след засаждането.

  Захарния грах прибираме веднага щом в шушулките са сладки големи грахови зърна. Подходящо е просто да се опита една шушулка дали са достатъчно узрели.