Сахарен грах Legumes

Pisum sativum - Бобови растения

Грахът се отглежда още от неолита, в момента се култивира почти по целия свят. Съдържа много витамини и активни вещества, които ни помагат за по-добра съпротивителна способност на целия организъм. Той също е източник на белтъчини и витамини C, B, калций, калий, фосфор, магнезий и др. Принадлежи към едногодишните култури. Този боб спада към семейство бобови. Цветовете са бели, а плодът е шушулка. Зърната могат да бъдат светло до тъмнозелени.

Грахът може да се раздели на три отглеждани групи. На градински грах, чиито семена са подходящи за замразяване и за пресна обработка в кухнята. Захарен грах, когато за консумация се използва цялата шушулка включително семената. Кръглозърнест грах, който има високо съдържание на нишесте. Подходящ е за топлинна обработка, например в супи. Според ранността на отглеждане различаваме много ранни сортове, ранни, средноранни, среднокъсни и късни сортове.

Как да отглеждаме грах

• Изисква светло местоположение, но не прекалено слънце. Грахът принадлежи към хладолюбивите растения. Най-добре се развива при температури 13 – 18 °C. Това не означава, че понася мраз. Обилно поливаме особено по време на цъфтеж и завръзване на шушулките. Почвата никога не трябва да изсъхва напълно. Сушата не се понася добре от граха. Грахът принадлежи към катерливите растения, затова трябва да им осигурим опора. Ако отглеждаме грах в редове - опъваме между тях въже. Грахът се задоволява с всякаква опора - ограда, пергола, дървена летва. Околността на засаждането редовно разрохкваме и премахваме плевелите.

• Сеитбата извършваме рано напролет, най-добре в края на март до началото на април. Градинския грах сеем от април до юни. Сеем на подготвена земя в редове на разстояние 15 - 30 см, на зърна 4 -6 см едно от друго. Семената сеем на дълбочина 5 - 7 см.

• Почвата трябва да бъде пропусклива, добре обработена с достатъчна доза хранителни вещества. Не трябва да изсъхва бързо, но същевременно не трябва да остава дълго преовлажнена.

• Преди засаждането торим почвата със зрял компост или прегнила тор.

  Прилагаме според нуждата фосфорни и калиеви торове. Доза 20 kg N, 50 kg P, K 120kg на хектар. Ако почвата преди сеитбата е била редовно наторена, не е необходимо по време на вегетацията да се приторява.

• Гъркова зърнарка - нейните ларви пробиват отвори в семената. Във всяко зърно обитава само една ларва. Ларвите увреждат зърната, намаляват добива, качеството и кълняемостта на граха. Възрастните бръмбари изяждат прашеца, венчелистчетата или тичинките на граха. Химичната защита е пръскане по време на цъфтеж, когато първите два цвята на стъблото отцъфтяват и започва да се образува първата шушулка. Профилактиката е подходящата превантивна по-ранна сеитба на граха.

  Палцеяд на бобовите - уврежда листата. Листните петелки са равномерно изгризани от краищата. Ларвите на този бръмбар също увреждат растенията, живеят в булбовидните израстъци по корените и ги унищожават. Подходяща защита е пръскане с препарати Karate или Sumithion и арсенови препарати.

  Жични червеи - ларви на бръмбарите ковачи. Растенията вехнат в редовете или огнището. Посятото семе изобщо не поникква. Корените са увредени, виждат се отчетливи ходове. Ларвите са цилиндрични и твърди, лъскави, жълтокафяви и около три сантиметра големи. Химичната защита не е особено подходяща. Ако се появят жични червеи, редовно и по-дълбоко разораваме почвата и не я оставяме на мира дори след прибиране на реколтата. Също помага торенето с азотна вар.

  Друг враг на граха са птиците, особено сойките, гълъбите. В този случай използваме плашила, капани или мрежи.

• Прибирането на реколтата протича приблизително от средата на юни до средата на юли според ранността на посятите сортове.

  Ранните сортове прибираме още от 12-та седмица след засаждането.

  Захарните грахове прибираме щом в шушулките има сладки големи грахови зърна. Подходящо е просто да се опита една шушулка, дали са достатъчно узрели.