Физалис перуански

Physalis peruviana

Многогодишно градинско растение с експанзивен растеж. Достига височина от 60 до 120 см. Неприхотливо е, лесно се отглежда и размножава. През пролетта го украсяват неброски цветчета, по-късно цветовете се заменят от надути мехурчета, чийто цвят преминава от зелен, през жълт до ярко оранжев и червен. Мехурчетата много приличат на фенерчета и укриват малки кръгли плодове, които имат червен, оранжев или жълт цвят. В зависимост от вида физалис, плодовете могат да се консумират или не.

Както вече беше споменато по-горе, съществуват около 100 вида физалис. Сред най-известните е перуанският физалис (P. peruviana), чиито плодове са годни за консумация и имат ананасов вкус. еврейска физалис (P. alkekengii) се отглежда предимно като декоративно растение. Месестоплодният или мексиканският физалис (P. Ixocarpa) спада към едногодишните видове физалис. Плодовете му са годни за консумация и се отглеждат в Америка като зеленчук.

Плодчетата на консумативните физалиси имат пикантен, сладко-кисел, много освежаващ вкус. Съдържат малко количество захари, пектини, провитамин А и витамин С. От минералните вещества е значително съдържанието на калий, фосфор и калций. От плодовете могат да се приготвят мармалади, сосове, могат да се консумират и сурови или задушени с мед. Židovská физалис е сред най-търсените декоративни растения. Неговите фенерчета могат да се използват за най-различни творчески дейности. От фенерчетата може да се направи суха композиция във ваза, или да се откъснат и включат в есенни венци, или да се обелят и от тях да се създадат звездички, които да се сложат в купа като декорация. Най-голямото предимство на физалиса обаче е неговият бърз растеж.

Как да отглеждаме физалис

• Растенията изискват слънчево до полусенчесто местоположение. Поливаме растенията по необходимост. В нашите условия се отглежда като едногодишно растение. Расте много буйно. Добре е да обмислим мястото, където ще засадим растението. Има риск то да потисне останалите растения в лехата.

• Семената засяваме през март до април в специален субстрат, предназначен за сеитба и размножаване. Израсналите разсади засаждаме на крайното местоположение едва през май след измръзванията. За едно растение е добре да оставим пространство от около 0,5 x 0,5 м.

• Židovská физалис не изисква специална почва. Най-подходящ е хранителен, пропусклив, влажен субстрат със слабо алкална реакция.

  Перуанският физалис изисква дълбоко обработени хумусни почви.

• Не е необходимо да торим растенията на хранителни почви, преди всичко не трябва да торим židovská физалис. Перуанският физалис изисква на всеки 14 дни под формата на поливане торене с пълен NPK тор. Подходящо е да изберем например Cererit или Kristalon - плод и цвят.

• Растенията не се нападат от никакви вредители, нито от птици.

• Перуанския физалис събираме от септември до октомври. Зрелостта им се познава по кафеникавия цвят на фенерчето. Откъсва се заедно със чашката, която обаче трябва да се отстрани след прибирането, за да не огорчеят плодовете.

  Židovská физалис, предназначен за декорация, събираме по необходимост. Може да се суши в топло, тъмно и проветриво помещение.