Шалфей лекарствен

Salvia officinalis

Градинска салвия е многогодишно растение с полухрастовиден вид, характерно със силен аромат. Достига височина от 20 до 70 см. Цъфти през юни и юли с виолетови цветове. Дръжчестите и продълговати листа са широки 1 – 4 см, дълги 2 – 8 см и имат сребристосив до зелен цвят. Младите растения имат сивопухкави листа.

Приложението на салвията е наистина разнообразно! От сушените листа се произвежда подправка с леко горчив вкус. Можете да я добавите към сосове, пълнежи, но също така да овкусите сирена с нея. Перфектно подчертава вкуса на свинско и телешко месо. Освен листата се използва и цъфтящата върхушка благодарение на своите противовъзпалителни, антивирусни и антибактериални свойства. Може да предотврати диария и ограничава изпотяването. Използва се също като добавка към чайни смеси и според твърденията спомага за лечението на много видове рак. Намери приложение и в козметичната индустрия. От нея се произвеждат препарати за потискане образуването на пърхот. Нейните дезинфекциращи свойства я предопределиха и като тоник за лице и е ефективна при лечение на възпаления в устната кухина.

В градинското творчество салвията е част предимно от средиземноморски градини. Отлично се съчетава с лавандула и розмарин. Нейните цветове са медоносни, привличат значително количество пчели и пеперуди. Освен градинската салвия съществуват и много видове салвия, които се отглеждат предимно заради красивите си цветове. Като едногодишни се отглеждат особено блестяща салвия (Salvia splendens), брашниста салвия (S. farinacea) или отстояла салвия (S.patens), градинска салвия (S. horminum). Блестящата салвия е много честа в градските чакълести и декоративни насаждения. Цъфти в червен, розов или тъмновиолетов цвят и наистина блести! Брашнистата салвия има приложение във вързаното цветарство. Идеална е за сушене и последваща употреба в сухи аранжименти. Имат дълга трайност и цветовете си запазват цвета дори след изсъхване.

Как да отглеждаме салвия

• Растението изисква слънчево местоположение. Поливането трябва да бъде редовно, поливаме едва след изсъхване на субстрата. Заливането е смъртоносно за растението. Ако отглеждаме растението в саксия и листата му пожълтяват, трябва да го пересадим. Салвията е добре да се щипе редовно, за да се разклонява. След цъфтежа е добре цветовете да се подстригат, за да не се изтощава растението с образуване на семена. През зимата, при отглеждане в градината, е добре да се покрие с клонки.

• Семената се сеят от февруари до март в топла леха или зад прозорец. Покълват при температури 18–20°C. Растенията трябва да се закаляват преди засаждане на местоположението. Засаждането извършваме през втората половина на май, когато не са налице заморозки. Семената можем да сеем и директно на местоположението от май до октомври. Семената се засаждат на разстояние 40x60 см.

• Растението изисква плодородна, незастояла почва. Подхожда му варовита почва. Ако отглеждаме растението в саксия, смесваме субстрата 1:1 с пясък и на дъното поставяме дренаж.

• Растенията е добре по време на вегетацията да се подхранват със специално торове за билки или обичайно достъпни водоразтворими торове, напр. Cererit, Kristalon. Торовете за цялата вегетация е достатъчно да се приложат 4 пъти.

• Растението е устойчиво на редица вредители и болести. Единственият риск е заливането на почвата, което води до гниене на корените.

• От май до юли берем листчета и върхушки. Пресни листа от салвия можем да берем по всяко време. Цялата върхушка берем два пъти годишно, отрязваме я 10 см над земята.