Тиква цукини - Нефертити

Cucurbita pepo - Nefertiti

Тиквичката е едногодишна зеленчукова култура, която принадлежи към вида обикновена тиква (Cucurbita pepo) и произхожда от Централна Америка. Тиквичката обаче идва от Европа - отгледана е в Италия. Съществува голямо разнообразие от сортове тиквички, които се различават помежду си не само по размер, но и по форма, оцветяване, както и по вкус на месестата част. Образуват дълги месести издънки, подобни на лиани, на които от юни разцъфват жълти цветове. След отцъфтяването се образуват продълговати плодове, които могат да носят различни нюанси на зелен, жълт или бял цвят.

Тиквичката е богата на минерали, благоприятно влияе на сърцето, подаграта и ревматизма. Плодовете съдържат витамин B, C и калий, който освобождава тялото от излишна вода и сол. Имат високо съдържание на вода около 90% и също фибри. Тиквичките се препоръчват за консумация от затлъстели хора, диабетици или пациенти със заболявания на жлъчния мехур или черния дроб. Препоръчват се и на хора, страдащи от ревматизъм и подагра. Тиквичката е нискокалорична храна, подходяща за диети за отслабване.

Как да отглеждаме тиквички

• Растенията изискват светло местоположение. Редовна поливка, най-добре е отстояла дъждовна вода. Подходяща е засаждането в черен мулчиращ нетъкан текстил, който помага за затопляне на почвата и предотвратява растежа на плевели. Ако отглеждаме тиквички без мулчиращ текстил, за поддържане на топлината на почвата под тях мулчираме с органичен материал.

• Растенията могат да се предотгледат, но също така да се засяват директно на лехата.

  Семената засяваме на местоположението след 15 май, когато вече не съществува риск от приземни слани. Семената преди засяване накисваме един ден в хладка вода. Засаждаме на редове, на разстояние 50 до 100 сантиметра поединично.

  Можем да предотгледаме семената на прозореца, в оранжерия или парник. Подходящ е субстрат, предназначен за засяване. Саксийките трябва да са минимум 10 см големи, растенията изискват много пространство. Засаждаме по 1 семе. Навън изсаждаме едва през втората половина на май, на изсаждането трябва да предхожда постепенно закаляване.

• Изискват топло, защитено местоположение и пропусклив, добре снабден с хранителни вещества субстрат за отглеждане. Могат да се отглеждат и върху компост.

• За торене са най-подходящи органичните торове или растителните екстракти, богати на калий. По време на вегетацията 1 път на 21 дни обогатяваме субстрата за отглеждане с органичен тор, евентуално растителен екстракт, богат на калий.

• Тиквичките са сравнително устойчиви на болести. При горещо и сухо време може да се появи мана по краставиците. Растенията растат зле и по листата се появява сивкава покривка. Превенцията е редовна поливка и поддържане на леко влажна почва. В случай на поява на мана е необходимо да се отстранят засегнатите листа. Устойчивостта против мана се повишава от фунгициди. Ако по растенията се появят бели покривки, са нападнати от брашнеста мана. Подходящо е да се използват фунгициди със съдържание на сяра, които надеждно ликвидират гъбичното заболяване.

  Цветовете и младите плодове биват нападани от охлюви. Най-ефективният метод е тяхното събиране и последваща ликвидация. Листните въшки могат да разпространяват между растенията вирусна мозайка, която се проявява с изкривен и закърнял растеж, усукани листа и жълти петна по листата и плодовете. Нападнатите растения е необходимо незабавно да се унищожат. Необходимо е също така да се извърши ликвидация на листните въшки със специални инсектициди.

• Със събирането започваме, когато плодовете достигнат дължина 7 и повече сантиметра (максимум 20 сантиметра). Тиквичките откъсваме от растението с няколкосантиметрова дръжка, благодарение на която ще останат свежи няколко дни по-дълго.