Диня Tigrimini F1 - семена диня

Citrullus lanatus - Red star

Културната форма на пъпеша се появила преди около хиляда години преди новата ера в Средиземноморието или субтропическа Африка. Пъпешът е тиквовидна плодова зеленчукова култура. Характерът на растежа е пълзящ или катерлив. Месестите издънки достигат дължина от 100 до 250 сантиметра. Съществуват много видове пъпеши. Сред най-известните са: захарните, които са по-ароматни, с по-мека и по-плътна мякот и с типичен аромат на ананас. Шарантският пъпеш със своя сладък ароматен вкус често напомня на ананас или папая и има интензивен, дразнещ аромат. Галия е светъл отвътре и отвън. Има светло жълт цвят и по вкус напомня на нектарини. Медовият пъпеш има много сладък, ароматен и много хармоничен вкус. Отвън е светло жълт, а отвътре преминава от зелено към жълто. Чрез кръстосване на мрежест и кантелупски пъпеш в Израел успели да изведат пъпеша Оген. Благодарение на своя леко кисел плодов вкус е изключително освежаващ и вкусен. Тендрал е роднина на медовия пъпеш. По вкус много му прилича, но почти няма аромат. Последният и най-известен вид пъпеш е воденият пъпеш (диня). Има ярко червен цвят на мякотта, черни семена. Мякотта е крехка, има свеж, не твърде сладък вкус и незначителен аромат.

Консумацията на пъпеши е полезна за здравето, този зеленчук укрепва и прочиства организма. Плодовете съдържат 90 до 95% вода и 3-5% захари. Съдържат също витамин С. Плодовете са с много ниска калоричност. Имат дори противосклеротично и антиревматично действие и влияят на кръвообращението. Във всеки случай главно и преди всичко имат страхотен вкус!

Как да отглеждаме пъпеш

• За отглеждане е подходящо да се използва нетъкан черен текстил, който акумулира топлина. Изискват слънчево местоположение. Обилна поливка, особено при формирането на плодовете.

• Със сеитбата започваме още в края на март. Сеитбата извършваме в разсадници или саксии. В една саксия посяваме 1-2 семена. Оптималната температура за покълване е 22°C. Субстратът е подходящ специален, предназначен за сеитба и размножаване, поддържаме го винаги леко влажен. Саксиите поставяме на светло място. Семената покълват до 14 дни. В началото на май започваме закаляване на разсада и преместване на крайното местоположение. Растенията засаждаме на разстояние приблизително 1,5 x 1 м. Или ги засаждаме класически на редове, по 2 разсада на разстояние 30-40 см.

• Почвата трябва да бъде пропусклива и да има неутрална реакция (pH в диапазона 6,5 до 7,0). Почвата трябва да се подготви още есента чрез изораване. В почвата през пролетта вкопаваме добре узрял оборски тор или компост, за да не е необходимо по-късно торене.

• Подходящо е да се използва универсален течен тор (Cererit, Kristalon - плод и цвят). Когато плодовете са във фаза на развитие, прилагаме тор на всеки 14 дни. Щом плодовете узряват, ограничаваме торенето. Есента или пролетта е необходимо да се внесе органичен тор, напр. добре узрял компост или тор.

• Черната гниеща болест по плодовете на краставици е опасно заболяване, което засяга почти всички тиквовидни зеленчуци. Проявява се с кафеняване на листата от краищата им и овлажняване и последващо кафеняване на издънките. След нападение е необходимо да се извърши пръскане. Може да се използва например ефективният препарат Rovral Aqua Flo или Talent.

  Паяжината пълзяща напада голямо количество видове зеленчуци. Напада особено растения, отглеждани в оранжерии. На нападнатите листа се появяват светли петна, по-късно се виждат паяжини по растенията. Срещу паяжината действат например препарати като Talstar, Omite и други акарициди.

  Растенията се нападат също от брашнеста мана и листни въшки. За листни въшки използваме препарат Mospilan. Срещу брашнеста мана избираме фунгициди на основата на мед.

  Напукването на плодовете е причинено от неравномерен достъп на вода до растението. Липсата на магнезий се разпознава по светли листа с тъмно зелени жилки. Пожълтяването на листата при пъпешите е проява на излишък на вода.

  Растенията се нападат също от охлюви и птици.

• Първите пъпеши могат да се берат около средата на август. Зрял пъпеш разпознаваме например по почукване. При леко почукване трябва да се чува кух звук. Зрял пъпеш сигурно разпознаваме по изсъхващата и усукваща се дръжка.