Историческо развитие на градините, част 2

В предишната част разгледахме началото на градините, а в това продължение ще проследим как се развиват нататък до днешния им вид.

А Европа?

В Европа постепенно се отдалечават от гръцкото изкуство към духовната реалност. Средновековната градина се схваща по-скоро стопански и външният ѝ вид затова вече не играе такава роля.

Всичко, което е само за украса или удоволствие, през този период се смята за грях.

Градините се създават предимно край селски къщи или в тясното пространство на градските постройки. Бихме намерили в тях например лечебни и символични растения, зеленчуци, плодни дървета, малки басейни, беседки и толкова обичаните тревни пейки.

Манастирски градини

Благодарение на църквата, която имала значително влияние, настъпва най-голямото развитие на манастирските градини. Работата в тези градини била дори задължение на някои ордени, като най-често там се отглеждали билки. Манастирските градини били разделени на няколко функционални части и се простирали в средата на манастирските комплекси. Неотменима част бил райският двор, наричан още viridarium, в който се отглеждали декоративни растения, най-често рози и лилии.

Градините били разделени от пътека на четири части, а в средата се намирал фонтан или кладенец. Като отделна градина най-често имало зеленчукова градина, градина с билки, а също хмелник, лозе или овощна градина. Римската градинска култура така до известна степен се е отразявала само в тези манастирски градини.

Преход към Ренесанса

Съществени промени в градинското изкуство донася Ренесансът, когато християнските мотиви отстъпват пред рационалния подход към изкуството и живота. Площта на градските градини се увеличава, а строителството на труднодостъпни замъци се заменя от дворци с просторни градини и паркове. 

Поставя се голям акцент върху художествената страна и връзката между градината и двореца. Ако трябва да споменем някои елементи, неизбежно са правилното геометрично разчленяване, живите плетове, лехите с орнаменти или подрязаните лабиринти и плетове. 

Барок

В Бароковата епоха се стремят към свързване на градината с пейзажа, затова те се простират надалеч, докато постепенно се слеят. Това е най-значимият период на творческа дейност в градинската архитектура, като се утвърждава естетическото въздействие. 

Класицизъм

Главните алеи се подреждат в осемлъчна звезда, а във Франция се създават т.нар. гледки-мостове.

От края на 18. век градинското творчество се отдалечава от правилните елементи и преминава към свободната природа.

Идването на романтизма

В градините се създават изкуствени руини, пещери или скитски килии. В Англия се оформят стопански пейзажи, в които има пасища и пътеки с живи плетове.

Естественият английски стил се разпространява из цяла Европа, а у нас негов пример е например градината в Ледницко-валтицкия комплекс.

Новият стил сецесион

Развива се на прелома на 19. и 20. век в Европа и Северна Америка. Типични за този период били сложно оформените плавни криви, орнаментите, линейността и асиметрията. Градините се състояли от големи тревни и водни площи. Перголите, градинските мебели и изобщо цялото оборудване са предимно в бял цвят.

Началото на 21. век

Формалният стил се заменя по-скоро от естественост и елементи на свободната природа. Характерни за тези градини са асиметрията и абстракцията, а допълват се с различни геометрични елементи и меки криви.

Комбинират се пясък с речни камъни, растения и по-малки водни площи. Постепенно идва постмодернизмът, при който всички се стремят към оригиналност и търсене на нови посоки.

През 21. век се използват много елементи от китайския и японския градински стил.

Съвременните градини би трябвало да бъдат очарователна среда за почивка, където човек ще се чувства добре и където ще се отразява неговата личност. Фантазиятаняма граници.

Коментирайте тази статия и споделете опита си или снимки от вашата градина в нашия дискусионен форум.

Ако статията ви харесва, споделете я с приятели във фейсбук :)

Може да ви заинтересува: Историческо развитие на градините, част 1