Историческо развитие на градините – част 1

Градините първоначално са се използвали по-скоро за стопански цели. По-късно обаче хората, поради нуждата от приятна среда, започват да садят в градините си и цветя, и дървета. 

Древността

Първата градина в древен Египет датира от 4 000 години пр. Хр., в древността градините са смятани за знак за разкош и охолство. Градината била разделена на правилни фигури и части, част от които станала и напоителната система, която снабдявала растенията със свежа вода.

За египетските градини бил типичен басейн, разположен в средата им, чийто размер зависел от богатството на собственика. Друга неизбежна част била алеята от дървета, която осигурявала укритие от слънцето, фонтаните и голямата стена, която обграждала цялата градина. 

Древните римляни и гърци след това започват да изграждат паркове и градини, достъпни за всички слоеве. Част от римските градини бил атриумът.

Сирийски и вавилонски градини

Според легендите тук се е намирала митичната райска градина Едем, чиято слава може би надминават единствено висящите градини на Семирамида (вавилонски), които виждат бял свят около 600 години пр. Хр..

Тъй като започнали да се внасят растения от окупираните земи, тук възникват първите арборетуми и ботанически градини. 

Персийски градини – изгубеният рай

В тези градини намираме предимно тополи или кипарисчета, част от тях било и оживяването на градините с птици, бихме намерили тук например гълъби, лебеди, патици и фазани, а в басейните, които също не бивало да липсват, спокойно плували цветни рибки.

Древна Индия се хвалела освен с градини и с овощни градини, в които се простирал продълговат басейн, служещ за  ритуали и пречистване. Не липсвали и беседки или навеси, където хората се събирали и прекарвали свободното си време. 

Китай

Появява се известният ин и ян, като хармонията на тези два елемента е основа на китайската градина, която се възприема като възвишено изкуство. През 15 век в градините се строят колиби и кабинети за учене.

  Китайците отдавна почитали естествеността на природата.

Започнали да се отглеждат тук миниатюрни растения, т.нар. джуджета, които по-късно стигнали до Япония, откъдето се разпространили по целия свят.

Япония

Началото на японската градина се датира към 6 век, създавали се сложни водни дворци. През 15 век влияние оказала будистката секта Дзен, която се връщала към природата. Цветовете били ограничени, на преден план излиза умереността и елегантността. Освен оформянето на умалени дървесни видове, японските градини се посвещават на камъни, които тук изобразяват планини.

В Япония възниквали различни видове градини:

• Чайни – основа на този вид градини е чайната къщичка, отделена от околния свят. В нея не бива да липсват каменен фенер, малка водна площ и павирана пътека, която е оста на цялата градина.

• Сухи – създават се с медитативна цел, главните елементи са валуни като скали и пясък като вода.

• Медитативни – намират се при манастирските комплекси и са част от тях

• Парков тип  – възникнали в края на 16 век, тук намираме различни пейзажи, разпростират се върху сравнително обширно пространство

• Жилищни – тези градини са свързани с къщата, която трябва да пазят от лоши влияния, оформят се във формата на триъгълник, символизиращ небето, земята и човека, основните му три елемента са водата, растенията и камъните. Жилищните градини  могат да имат следното виждане:
  
  • hiraniwa – тук градината е решена като равнина
  • cukijama – тук намираме изкуствени хълмове и вълнист терен, ефективно използва малко пространство

  Съвременната тенденция в изграждането на градини съответства именно на облика на японските градини.

Ако статията ви харесва, споделете я с приятели във Facebook :)

Може да ви заинтересува: Историческо развитие на градините – част 2