Лук и неговото отглеждане

Накратко: Лукът се отглежда най-добре от семена, на слънчево място в добре обработена, пропусклива почва без пресен компост. Сеитбата е през март на дълбочина 2,5 см, в бразди на 25–30 см, а след прореждане остават около 30 растения на метър ред. Прибира се от юли до ноември.

Лукът и неговото отглеждане

Лукът (лат. allium cepa) е основа на всяка кухня. Известен е още от 4000 г. пр.н.е., използван е от древните египтяни, шумери, гърци и римляни. Предполага се, че лукът произхожда от Централна Азия. Той е неизчерпаем източник на витамини и незаменим в кухнята. Заради лечебните си свойства е много популярен в народната медицина и лекува по всякакви начини.

При отглеждането на лук трябва да подходим внимателно, за да съберем вкусни и твърди главички, които ще се съхраняват добре.

Видове лук

• жълт - най-разпространен, допълнително се дели на пролетни и есенни сортове, подходящ за топла и студена кухня
• червен - подходящ за салати, с цветността си обогатява всяка салата
• бял - приложение намира главно в мексиканската кухня, много вкусен
• шалот - има по-високо съдържание на захар, подходящ за директна консумация
• сечен лук
• перлен лук - представлява преход между лука и праза. Харесва пясъчни почви. Не е подходящ за съхранение, но за директна консумация. Садим на разстояние 20x5 см. Перленият лук не се налага да се белим.
• деликатесен, пролетен - прибират се зелените издънки, практически от всеки вид лук

Отглеждаме лук

Силно препоръчваме отглеждането на лук от семена. Растенията са по-качествени, вече са здраво закрепени поради начина, по който семето се установява в почвата, по-прави са и не влизат бързо в цъфтеж.

Лукът се нуждае от слънчево място, но не директна светлина. Почвата трябва да бъде добре обработена, аерирана с доза хранителни вещества. Внимание, да не се торим с пресен компост! По-добре е да използвате торове за подготовка на почвата, предназначени специално за дохранване на лук. Подготвяме лехата.

Почвата може още да се разрохкаме с чакъл и леко да го вработим, за да бъде почвата наистина лека и добре пропусклива.

Лукът се засажда в бразди, които са отдалечени на 25-30 см една от друга, в редове на 10 см едно от друго в един или два реда. Сеитбата се извършва през март на дълбочина 2,5 см, оптимално са около 35-40 семена на метров ред. При сеитбата през март е по-добре да се изчака отминаването на силните студове, които биха могли да повредят покълналия лук. След проредяване 30 растения на метров ред. Лука прореждаме на около 4-5 см разстояние между растенията. Младите лучени главички не изхвърляме, те са деликатес.

Озимите сортове се засяват в средата на август на 1 см по-дълбоко. По-добре е да се спазва периодът август/септември (ранната сеитба причинява избуяване в цъфтеж, късната - недостатъчно време за развитие на растението). До зимата растенията трябва да достигнат дебелина 5 см.

Особено през периода на покълване е необходимо достатъчно поливане. Поливането е препоръчително до средата на юли. Лукът не е взискателен към поливане. Благодарение на краткия си вегетационен период лука вече не се дохранва, достатъчни са му хранителните вещества от добре подготвената почва.

Лукът се прибира от юли до ноември.

Лука се суши в добре проветриво и сухо помещение. Връзваме я на снопчета по 10-15 броя.

Като всяка зеленчукова култура, луканата се атакува от различни болести и вредители, например шийна гнилоба, мана по лука, лукова муха.

Лукът трябва първо да повехне на лехата, след това го подрязваме, т.е. прекъсва се кореновата му система. След подрязването шийката започва да се стяга и приблизително след два седмици лукът изсъхва. Добре е да се спазва този процес, за да бъде лукът вкусен и здравословен и при съхранение.

Витамините в лука биха заслужили отделна глава.

Витамини

Лукът съдържа витамини A, B1, B2, B3, C, минерали, сяра, фосфор, калций, желязо, магнезий, йод, натрий, калий. Стимулира и балансира дейността на жлезите. Помага при разграждането на мазнините. Богат е на антиоксиданти, като по този начин предпазва клетките от остаряване. Важен е за правилния растеж на ноктите и косата. Също така като афродизиак. Елементите в лука помагат за поддържането на оптималното pH на човешките тъкани в тялото.

Лукът съдържа вещество Allicin с антибиотични свойства, благодарение на което е подходящ при лечение на настинка, болки в дихателните пътища, кашлица, гласни струни. Препоръчва се нарязаният лук да се смеси със захар, да се остави да престои през нощта и да се използва така получения здравословен сироп. Лукът може също да се свари във вода, а обогатената по този начин вода да се използва за компреси при възпаления на бронхите.

За любопитните - с лук можем например да боядисваме яйца, текстил, вълна. С лук могат да се обработват стари рамки на картини. Да се почистват петна по дрехите и други.

Лукът в кухнята

Лукът е зеленчукът с най-голяма консумация на човек. Вкусът варира от сладникав до лют. Не една домакиня разплаква при белене, това се дължи на факта, че лукът отделя малко стабилна пропенилсулфенова киселина. Без лук едва ли можем да си представим някое ястие, той е вкусен в пастети, на хляб, в маринати, за месо, в гулаш, в сосове, в пюрирани картофи, зеле. Той е важен компонент на традиционната чешка кухня, коледни трапези, супи.

Лукът е обичан и мразен. Как стоите вие с него?

Автор: Хана Михаликова