Известни вредители: трипсове, листни въшки и паяжинки

Накратко: Белокрилките, листните въшки и паяжинните акари са смучещи вредители, които образуват големи колонии и пренасят вирусни заболявания. На открито е по-добре да пазите естествените им врагове и да използвате препарати на природна основа. В оранжерии помагат по-силни средства, които се редуват заради резистентността.

Известни вредители: белокрилки, листни въшки и паяжинки

Тези растителни вредители се характеризират с това, че вредят чрез смучене на младите части на растенията. Те са сравнително малки, отделният индивид не причинява голяма вреда директно, но тяхната способност за размножаване е огромна. Образуват колонии от много индивиди и заедно са способни силно да увредят нападнатото растение. Освен прякото увреждане, което могат да причинят, те често са преносители на вирусни заболявания, някои от които са доста сериозни. Листните въшки и белокрилките смучат сок от растенията, от който приемат протеини, но не усвояват захарите и ги отделят от тялото си върху повърхността на растенията. Там израстват чернилки - това са гъбични заболявания, причиняващи почерняване на растителната повърхност, или отделените захари в случая с листните въшки са търсена храна за мравки и други насекоми. Използването на неселективни (убиващи широк кръг живи организми) препарати не е дългосрочно решение на открити площи, по-скоро обратното - като унищожим заедно с вредителя и полезните организми, ще постигнем това, че следващата поява ще бъде по-масивна и по-устойчива на използваните химикали.

Белокрилки

Те са упорити топлолюбиви вредители, особено в оранжерията, но през последните години редовно се срещат и на полски култури. Белокрилките преминават през развитие яйце-ларва-какавида-възрастно насекомо. В нашите условия можем да се срещнем с няколко вида белокрилки.

• Оранжерийна белокрилка – Trialeurodes vaporariorum
• Памучна белокрилка – Bemisia tabaci

Първите два вида намираме предимно в оранжерията, паразитират най-много на краставици, домати и патладжани. Белокрилките пренасят вируси, като памучната белокрилка пренася повече от 25 вируса. И двата вида у нас презимуват само в закрити помещения.

• Кръстоцветна белокрилка – Aleyrodes proletella

Това е вредител на зеленчуците от семейство кръстоцветни, най-много напада брюкселско зеле, карфиол, броколи.

Защита срещу белокрилки

Оранжериите са благоприятно убежище за белокрилките, особено защото в тях се отглеждат постоянно едни и същи растения. Значение тук има отстраняването и изгарянето на растителните остатъци в края на вегетацията и дезинсекцията през зимата. В оранжерията от околната среда трудно попадат естествени врагове на белокрилките, но значение има приложението на търговски произвеждани биоагенти.

Откритите площи обикновено са заети от по-разнообразен видов състав на естествени врагове.

За оранжерии и закрити площи могат да се използват по-решителни препарати с продължителен ефект.

Препоръки за приложение на инсектициди при белокрилки

Белокрилките са упорити вредители особено защото бързо са способни да развият резистентна популация към използвания инсектицид. Затова тук е необходимо използваните препарати да се редуват.

Тъй като техният покрив съдържа голямо количество восък, е необходимо да се използва овлажнител заедно с химическия препарат.

Листни въшки

Към листните въшки има двоен поглед. От една страна са упорит вредител, който може да пренася редица вирусни заболявания, а от друга страна са полезни, тъй като отделяната от листните въшки медена роса се търси от пчелите, представлява тяхна храна и е съществена част от горските медове. Разбира се, съществува голямо количество видове листни въшки, които според своето развитие се разделят на моноциклични (популациите на тези видове се развиват през годината само на един гостоприемник), дициклични (два) и полициклични (повече). Това разделение има значение особено за разкриване на тяхното развитие и възможния пренос на вирусни заболявания.

Развитието на листните въшки е сравнително бързо, размножаването им е различно, младите индивиди или се излюпват от яйца, или се раждат директно възрастни, понякога дори без предварително чифтосване, възникват чрез така наречената партеногенеза. При някои видове листни въшки всичко това може да се комбинира, при други не. Някои генерации листни въшки са крилати и служат за разпространение в околността. При повечето листни въшки в наши условия презимуват дебелостенни яйца. Практически всеки плодов вид има специализиран за него вид листна въшка, някой дори два, например по сливите може да се намери Листна въшка на сливата и Л. шестковата. Повечето видове листни въшки нападат повече растителни видове.

Най-разпространени видове листни въшки

Листна въшка на ябълката, Листна въшка на сливата, Листна въшка на зелето, Листна въшка на мака

Признаци на нападение от листни въшки

Обикновено се получава, под влияние на токсични за растението вещества, отделяни от листните въшки, след смученето им, формови деформации на листата или издънките на растенията, листата могат да променят оцветяването си. Нападнатите части на растенията изостават в растеж, по-малко цъфтят, при по-силно и продължително нападение може да настъпи отмиране на нападната част. Отделяната от листните въшки медена роса след това израства на повърхността на растенията в сух период с чернилки.

Как е с листните въшки и мравките

Както беше казано по-рано, листните въшките не могат да преработват захарите, които след това отделят под формата на медена роса на задните си части. Този богат на захари екскремент се търси от пчелите, мравките и други видове като храна. Докато другите насекоми само събират медената роса, мравките отидоха по-далеч и защитават колониите от листни въшки от техните врагове. Дори мравките са способни да разнасят листните въшки по растенията и в основата си ги отглеждат подобно на това, както човекът отглежда крава. Именно мравките имат значение при естествената регулация на листните въшки от калинките, когато мравките активно защитават въшките и атакуват ларвите на калинките. В такива случаи е достатъчно с приложение на лепило на ствола на дървото да се попречи на мравките да получат достъп.

Как да се справим с листните въшки

Естествените врагове на листните въшки са много многобройни и обикновено на открито са достатъчни за потискане на листни въшки, които не образуват големи популации (М. гнездообразуваща, М. живовлечна). Други видове са способни напълно да нападнат дори израсло дърво (М. ябълкова, М. сливова). Листните въшки са храна за калинки, бръмбари, хищни полски бълхи, златоочки, паяци и много други. За повтарящото се появяване на листни въшки в много случаи може да си е виновен самият човек, който с неселективен инсектицид унищожава заедно с листните въшки и техните естествени врагове, които в сравнение с листните въшки имат няколко пъти по-дълго развитие.

При дървесните растения основата е пролетната обработка с препарати на масло. По време на вегетацията на открити площи е по-добре да се избират препарати на базата на природни вещества. В закрити пространства си заслужава пръскането с по-енергичен инсектицид с дългосрочен ефект, например тук.

Паяжинни акари

Те са заедно с вълнистите въшки и галовите акари дребни акари, трудно видими с просто око. Презимуващите женски полагат яйца, от които се излюпват мъжки и те заедно с презимуващите женски дават основата на следващото поколение. Паяжинните акари преминават през развитие: яйце-ларва-нимфа-възрастен. Нимфите имат пет стадия на развитие и общо паяжинните акари имат 6-8 поколения годишно.

Признаците на нападение са характерно междужилково пожълтяване на листата, до изсъхването и опадането им, на долната страна на листата има дребни паяжинки, покриващи дребни яйца и дребни около 0,5 мм големи акари.

Защита на растенията срещу паяжинни акари

Препаратите срещу паяжинни акари се наричат акарициди. Действат върху паяжинни акари и върху други акари, като са вълнисти въшки (Вълниста въшка на цариградско грозде, Вълниста въшка на череша) и галови акари (Галов акар на лозата). Масово появяване на паяжинни акари настъпва на открити площи в случаите, когато дойде до изчезване на техните естествени антагонисти. То обикновено е причинено от приложение на широкоспектърен инсектицид. Естествените врагове на паяжинните акари са хищни акари, калинки, златоочки и хищни трипси. В момента е наличен хищният акар Typhlodromus pyri, чието приложение има значение в оранжерии и на открити площи. За стайни растения и в обосновани случаи и на открити площи могат да се използват по-енергични препарати като Karate, иначе винаги е по-добре да се използват препарати на природна основа.