Все още досадни градински вредители

Във всяка градина се намира някой вредител. Понякога са листни въшки или други насекоми, някого измъчват охлюви и гризачи.

Въпреки че понякога тази битка изглежда безкрайна, днес вече съществуват съвети, методи и препарати, които могат да ви избавят от тези вредители. Не винаги всички проблеми се решават с една намеса, затова бъдете постоянни, дори ако не виждате ясен резултат от първия път.

Охлюви

Голите и черупчатите охлюви измъчват немалко градини. Особено голите охлюви успяват да унищожават младите растения, листните зеленчуци или например ягодите. Търсят млади и меки тъкани, жилките на листата оставят непокътнати. Всички охлюви обичат влагата и излизат главно след дъжд. Наличието на тези вредители откриваме много лесно по лъскавите слузести следи. Благоприятстват им влажното време, меките есени и зими и тежките незасъхващи почви.

Испански гол охлюв

Този пренесен кафявооранжев охлюв измъчва градините и полетата през последните няколко години. Може да причини големи щети и бързо се размножава. Ако се появи в градината, трябва да започнете да се борите с него - понякога е достатъчно да събирате и унищожавате охлювите (за това служи шепа сол), ако присъствието е по-интензивно, препоръчително е да използвате молускоциди (препарати против охлюви) или капани за охлюви. Повече информация за борбата срещу охлювите ще прочетете по-нататък.

Градински охлюв

Всеки познава тези класически охлюви с голяма дясноспирална черупка. Търсят варовити алкални почви и влажни местообитания. Е доста разпространен, но за отглежданите култури не представлява голяма заплаха. Храни се главно с плевелни растения. Ако хванем някой охлюв в градината, достатъчно е да го вземем и отнесем няколко десетки метра.

Полски гол охлюв

Това е дребен охлюв, който не е способен да причини по-големи щети. Опасен може да бъде за покълващите растения, евентуално обгризва ягоди. Най-често го срещаме между листата на салатата. Ако искате да се отървете от тези дребни охлюви, четете по-нататък.

Защита срещу охлюви

С някои превантивни стъпки можем да намалим появата на охлюви. Целта е да им направим престоя във вашата градина толкова неприятен, че лакомствата от лехата да не си струват. Основното за охлювите е влагата, затова е необходимо често да косите околната растителност, да не имате растенията прекалено гъсто и отлично се оправдава също поливането вместо вечер по-скоро сутрин - водата се всмуква към корените, но повърхността на почвата бързо изсъхва и това отблъсква охлювите. Можете също да опитате да насипете около леха слой вар или сажди, охлювите няма да преминат през тази бариера.

Добре е също в градината да подкрепите присъствието на животни, които се хранят с охлюви - това са главно змии, крастави жаби, таралежи и патици.

Ако въпреки това интензивността на появата надхвърли границата, при която могат да се събират и унищожават ръчно, е време да започнете с химическа или биологична защита.

Срещу охлювите се произвеждат гранулирани препарати, наречени молускоциди. Те просто се разхвърлят из градината или се поставят под някакъв навес. Охлювите са привлечени от аромата на гранулите, но те са отровни за тях и така загиват. Гранулите могат да бъдат размокрени от порой, затова е по-добре да ги скриете под някакъв навес.

Ако имате домашен любимец или малки деца, тази защита не е особено подходяща, защото гранулите са силно отровни и за тях. За животното е опасно да изяде и мъртъв охлюв, който е загинал от въздействието на молускоцида. Мъртвите охлюви трябва да се събират и премахват от градината. Това е много ефективен метод, но поради отровността на гранулите не винаги може да се използва.

Ако търсите някакъв неотровен метод, идеални са капаните за охлюви. В такъв случай капанът с навес се поставя на лехата на нивото на повърхността на земята. В дълбочината на капана има вода, смесена с атрактант, т.е. вещество, което привлича охлювите. Охлювът подхожда до капана, пада във водата и се удавя. Във водата няма отровни вещества. Капанът трябва да се изпразва на всеки няколко дни, да се измива и отново да се пълни с вода с атрактант.

Подобен, макар и не толкова ефективен капан може да стане и заровена чаша с бира. Ароматът на бирата също привлича охлювите. Ако паднат в чашата, те се удавят.

Последната възможност е т.нар. биологична защита. Тя използва организми, които паразитират върху даден вид. Срещу охлювите се прилагат нематоди Phasmarhabditis hermaphrodita под формата на поливане. Заедно с водата нематодите попадат в почвата и намират своите гостоприемници - охлювите. В тях проникват през дихателните отвори. Вътре в тялото на гостоприемника се размножават, докато охлювът не загине от последиците на нападението им. След това се освобождават в почвата, размножават се и ларвите намират нови охлюви. Нематодите са напълно безвредни за всички други организми.

Къртици, полевки и гризачи

Ако някой от тези вредители се появи в градината, може да причини бедствие. Къртиците наистина създават непривлекателни могилки в градината, но от тези три животни са най-малко вредни, дори могат да бъдат полезни за градината в нещо - аерират почвата, хранят се с някои вредни насекоми и земята от къртичините могилки е добър субстрат за отглеждане.

Полевките и гризачите вредят предимно чрез обгризване на корени и стволове на дръвчета, евентуално обгризване на цели отглеждани растения. Могат да причинят много щети в градината, затова е добре да знаете как да разпознаете тяхното присъствие и ефективно да се защитите срещу тях.

Полска полевка

Този незабележим гризач се храни с листа, луб и корени на растения. Достига 10 - 15 см, има къса опашка и козина в различни нюанси от сивокафяв до червеникавокафяв цвят. Живеят обикновено в колонии от няколко екземпляра, но всеки има собствена дупка.

Полевките се размножават много бързо, за една година популацията им може да се увеличи до стократно. Затова на определени интервали (обикновено на три или седем години, но често и по-дълги) настъпва пренаселване и градации. Броят на полевките нараства максимум две години, след което настъпва рязко намаляване.

Присъствието на полевки се проявява чрез обгризване на стволовете на дърветата непосредствено над земята или под нея (за разлика от воден плъх не засягат твърде дълбоко корените). Ще намерите и изходи от дупки с диаметър 3-4 см и утъпкани пътечки между отделните дупки.

Превантивно срещу полевките могат да се предприемат някои мерки - главно поддържане на окосена трева, около стволовете на дърветата да се остави част от пространството без растителност, а също така да се подкрепи присъствието на естествени хищници на гризачи - бухали, грабливи птици или например котки.

Химическата защита също е възможна, но след употреба на препарат срещу гризачи не трябва да вали поне 10 часа. Отровните гранули се разпръскват по повърхността на почвата или се поставят в дупките. Те обаче са силно отровни и за други животни, например домашни любимци. Срещу къртици, полевки и воден плъх също съществуват препарати под формата на гел, който намазваме по стените на дупката или около входа. Гризачът се изтрива в него и по-късно го ближе от козината си, така че се отравя.

Могат да се използват и капани (понякога се оказва ефективен и класическият капан за мишки) и електронни отблъсквачи - вижте параграфа за воден плъх.

Воден плъх

Воденият плъх е най-големият вид полевковидни гризачи у нас. Достига дори двадесет сантиметра и по външен вид прилича на плъх. Среща се главно в близост до водни течения. Вреди нанася предимно на корените на различни растения и дръвчета.

Присъствието на воден плъх разпознаваме по неговите ходове - минават сравнително плитко под повърхността, поради което образуват възвишения в почвата. Ако отгребем земята, обикновено намираме остатъци от храната му. Храни се с корени и зелени части на растения. От отглежданите култури най-много обича ябълковите корени и кореноплодната зеленчук. При засаждане на млади дръвчета в застрашени райони е препоръчително да се защитят корените с телена мрежа.

Отървавянето от воден плъх понякога може да бъде трудно, но не се обезсърчавайте от първия неуспех.

Понякога срещу тези вредители могат да помогнат електронни отблъскватели на гризачи. Те издават слышим или ултразвуков сигнал, който може да прогони гризачите. Трябва обаче да имате предвид, че ако имате голяма градина, един отблъсквател може да не е достатъчен - той прогонва гризачите само в обсега си. По-ефективни са отблъскватели, издаващи неправилен сигнал, тъй като гризачите могат да свикнат с редовните звуци. Тази система на отблъскване не винаги е ефективна, но е лесна за използване, не изисква голяма поддръжка и е напълно безопасна. Ако имате домашни любимци, този плашител може да не им допадне в близост до дома.

Гризачите като цяло не понасят шума, някои успяват да ги прогонят дори само с често косене на тревата или с гърмящи ветрила от пластмасови бутилки.

Срещу гризачите можем да използваме и различни видове отровни примамки и капани. Примамките поставяме в дупките или пред входовете им. Отново не е подходящо да ги използвате, ако имате домашни любимци или малки деца. Опасност представляват и отровените гризачи, които куче или котка може да изяде.

Капаните поставяме в използвани дупки или непосредствено пред тях.

Гризачите са предпазливи и недоверчиви. Ако оставите вашата миризма върху капана или примамката, вероятно няма да се хванат. Затова работете или с ръкавици, или поне преди манипулация разтрийте в ръцете си пресна пръст.

Силните миризми също могат да отблъснат този гризач, обикновено обаче той се премества само на няколко метра по-нататък. Това може да бъде ефективно, ако искате да го прогоните само от лехата. В такъв случай можете да опитате да засадите силно ароматни растения като чесън или африкански карамфил. Можете също да опитате да поставите силно миришещи или воняещи вещества директно в дупката - например плат, напоен с бензин, угарки от цигари, козе сирене или например косми от по-голям хищник, като куче.

Гъсеници

Гъсениците са ларви на различни видове насекоми. Въпреки че възрастните екземпляри обикновено са безвредни или дори полезни, прожорливите гъсеници могат да причинят големи щети, например обезлистване на цели дървета или пълно унищожаване на част от реколтата.

Ако гъсениците са малко, не е нужно да се притеснявате за тях. Ако са малко повече, можете да опитате да ги събирате ръчно. Но когато дойде до пренаселване, е необходима защита - биологична или химическа.

Биологичната защита срещу гъсеници се състои в приложение на разтвор с бактерията Bacillus thuringiensis, която напада и унищожава гъсениците. Този начин на защита обаче не е особено ефективен, насекомите обикновено бързо компенсират причинените загуби. По-ефективна е химическата защита, която обикновено е на базата на природния алкалоид пиретрин, който е част от отровните видове маргаритки.

Препарати и капани срещу вредители можете да закупите сега при нас на най-изгодни цени!