Червена боровинка

Червена боровинка

Червената боровинка произхожда от семейство Пиренови и се среща в цяла Европа, разпространена е през Кавказ и далечни части на Азия до Япония и по-нататък през Северна Америка до Гренландия. Това е многогодишен до 40 см висок, възглавничковидно растящ полухраст. Червената боровинка има вечнозелени листа с кожеста яйцевидна форма. Цветът им отгоре е лъскаво тъмнозелен, отдолу бледозелен матов без изпъкнали жилки. Цветовете на боровинката са бели до светлорозови, камбанковидни, в увиснали гроздове. Плодовете са развити от август като ягоди, първоначално бели, по-късно наситеночервени. Имат кръгъл вид, лъскави са и имат леко брашнест вкус.

Най-подходящото местообитание за червената боровинка са пустоши или торфища, среща се и в иглолистни и борови гори, расте от равнини до високопланински местности. Развива се най-добре на полусенчести места с бедна и кисела почва. Леко горчивите, кисело-терпки червени боровинки са горски плодове изключително богати на витамини. От боровинката използваме нейните листа и плодове. Ако искаме да ги насладим например в плодова салата сурови, трябва да преминат през мраз. Вече след варене обаче се проявява тяхният познат плодово-сладък вкус. Използваме ги за конфитюри, компоти или желе, от плодовете се произвеждат ликьори и сокове, подходящи са за сладкиши и плодови супи. В народната медицина се използва чай от сушени или пресни листа за заболявания на пикочните пътища.

Поради високото си съдържание на активни вещества червената боровинка през последно време е много търсено растение. Нейните плодове съдържат плодови киселини, танини, минерални вещества, пектин и главно витамини. От листата извличаме също танини, освен това флавоноиди и арбутин, които имат благотворно действие върху храносмилането и дезинфекцията на пикочните пътища и пикочния мехур. Още в далечната история ягодите се събирали като горски плодове. Шведите я наричали червено горско злато. По-рано обаче не я познавали заради нейните лечебни свойства, едва по-късно било открито, че листата на боровинката могат да се използват срещу заболявания на пикочните пътища.

Събирането на боровинката е разнообразно. Понякога се берат листа, а друг път ягоди. Листата събираме през септември като внимателно ги откъсваме от клонките и ги сушим на добре проветрено място. Ако събираме боровинки за по-късно използване под формата на сокове, препоръчва се тяхното събиране след първите мразове. Боровинките можем и да консервираме, и ако трябва донякъде да желират, то плодовете се берат по-рано, могат да се берат и полузрели плодове.

В случая с червената боровинка трябва да внимаваме за възможната й замяна. От черните боровинки и от обикновената боровинка се отличава ясно по листата, тъй като червената боровинка не окапва и има червени плодове. Има обаче и отровни двойници, а именно споменатата вече обикновена боровинка, която също има незрели плодове подобно зачервени, но в зряла състояние са тъмни и синьо налети. Освен това много близък е полухрастът сива кихавица, чиито плодове обаче са тесно удължени и на долната страна без кафяви точки. Трябва обаче да внимаваме и при честото пиене на чай от листа на червената боровинка, тъй като със своите съдържащи се вещества в такова количество биха могли да увредят черния дроб. Чай от червена боровинка не трябва да пият и диабетиците.

Както вече споменахме, червената боровинка има голямо приложение както от плодовете, така и от листата си. Нашият съвет: Сок от червена боровинка – е много подходящ за профилактика и за лечение на пикочните пътища. Приготвя се от 5 части кашеобразно смлени плодове с 1 част захар. Това се оставя да престои под капак цяла нощ, на следващия ден кашата без загряване се пресява през сито, обработва се в сокоизстисквачка за сок или сместа се доведе до кипене и се прецежда. Сокът съдържа оксалова киселина и подходящата дневна доза е около 0,1л.

-jn-