Анемона или съсанка

Накратко: Съсанката (Anemone) е отровно растение от семейство лютикови, високо около 10-25 см. Пролетните видове искат слънце, а горската съсанка и видовете, цъфтящи от лятото до есента – полусянка и хумусна, пропусклива почва. Издържа до около -12°C, при по-силен студ се съхранява в торф в безмразово помещение.

Anemone или съсанка е известна скална растение, което на пръв поглед с цвета си може да напомня нарцис. Съсанките обаче, за разлика от нарцисите, причисляваме към семейство лютикови.

Тяхното латинско родово име Anemone произлиза от гръцката дума anemos = вятър, тъй като растението се огъва дори при слаб вятър и неговите околоцветни листчета лесно опадват.

Основна информация

Това пъстроцъфтящо растение обаче е отровно. Съдържа протоанемонин, анемонова, изоанемонова и анемониева киселини, сапонини и според твърденията и следи от алкалоиди. В ризома допълнително се съдържа аргинин.

Токсичното вещество е преди всичко протоанемонинът.

Отравянето с това вещество се проявява подобно на при едра лютика, т.е. с повръщане, болки в храносмилателната система, диария, възпаление на бъбреците. При контакт с кожата може да предизвика нейно възпаление, в очите пък - конюнктивит. Посочва се, че смъртоносната доза за възрастен човек е около 30 растения.

Съсанките произхождат предимно от северното полукълбо и от около 90 ботанически вида около 70 растат в умерения климатичен пояс. От тях са изведени много градински сортове. Дори нашият най-известен вид горска съсанка (A. nemorosa) е дал началото на множество разноцветни сортове.

Описание

Растението съсанка е с нисък до по-висок ръст. Достига височина приблизително от 10-25 см. Има голо до разпръснато космато стъбло, което може да бъде дори виолетово оцветено. Обикновено има един приземен лист, чието дръжка е дълга, обикновено също космата. В горната половина на стъблото израстват обикновено 3 стъблени листа, които са дръжкати.

Цветовете са двуполови, чашковидни и израстват поединично и в съцветия. Винаги зависи от вида или сорта. Биват различно оцветени - от бяла, жълта, синя, розова до няколко нюанса червено. Съсанката може да видим както напролет, така и някои видове и през есента.

Изисквания за отглеждане

Съсанките са изключително подходящи за отглеждане в наши условия. Пролетните видове съсанки изискват слънчеви места, обратно растенията цъфтящи от лятото до есента и горската съсанка цъфтяща напролет, се нуждаят по-скоро от полусенчести места.

Важна е хумусната, глинесто-пясъчна почва и добре пропускливата земя богата на хранителни вещества. Някои специални видове съсанки могат да изискват леко кисела почва, други неутрална до леко алкална.

Съсанките издържат дори на минусови температури (приблизително до -12°C). При по-ниски температури е необходимо растенията да се извадят от лехата и да се съхранят в безмразово помещение в торф. Отново в лехите се засаждат в края на март или началото на април.

Екзотични анемони

От Далечния изток една от най-известните и най-често отглежданите анемони е анемона японска (Anemone japonica) и анемона хупейска (Anemone hupehensis). И двете започват да цъфтят в края на август и издържат до октомври.

Те са много по-високи от европейските видове – по време на цъфтеж достигат височина около един метър. Украсяват ги прелестни чашковидни цветове, най-често бели, розови до виолетови.

Тези видове като цяло изискват сенчести кътчета и пропусклива влажна, по-скоро леко кисела почва, богата на хранителни вещества. За зимата пък ще оценят обилно покритие от листа или иглолистни клонки.