Физалис – живи фенери в градината

Мехунка (лат. Physalis) е вид растения, принадлежащи към семейство розоцветни (лат. Solanaceae). В света са описани около 120 вида мехунки, които растат главно в Южна, Централна и Северна Америка. Най-широко разпространени са мехунките в Мексико. В нашите градини най-често се срещаме с два вида мехунка, а именно с мехунка обикновена (лат. Physalis alkekengi) и с мехунка перуанска (лат. Physalis peruviana). Плодът и на двата тези вида са типичните оранжево-червени фенерчета, които ще станат украса на всяка градина. Отгледайте ги в своята градина и ВИЕ!

Мехунка обикновена

Мехунката обикновена е многогодишно растение, което без проблем преживява зимата. Мехунката обикновена може да достигне височина от 40 - 60 см. По неразклонените стъбла растат спирално разположени листа с яйцевидна до триъгълна форма. Цветът на мехунката обикновена прилича на цветовете на останалите розоцветни растения (напр. цвета на доматите). Цветовете на мехунката обикновена са с бяла окраска. Плодът на мехунката обикновена е бобче, скрито в типичното червено "фенерче". Точно от формата на тази обвивка на плода произлиза и името на растението. Червената обвивка на плода напомня на част от еврейското облекло - т.нар. "фригийска шапка", която евреите са носели още от ранното средновековие. Мехунката обикновена първоначално е растяла на обширна територия от южна Европа до източна и южна Азия. Днес се е разпространила още повече, на новите местообитания бързо разраства и скоро одивява. С мехунката обикновена най-често може да се срещне на варовити почви и в дъбови гори.

• Мехунка обикновена сорт "Franchetii" се характеризира с големи оранжеви плодове, които в зряло състояние са ядливи

Мехунка перуанска

Мехунката перуанска също е многогодишно растение, но в нашите климатични условия се отглежда като едногодишна, защото не преживява мраз. Достига височина от около 30 - 100 см. Цялото растение е покрито с гъсти власинки. Стъблото почти не се разклонява, от него израстват редуващи се листа. Листата са яйцевидни с по-скоро сърцевидна форма в основата. Цветовете са бели и както при мехунката обикновена напомнят цветовете на останалите розоцветни растения. Плодът е бобче, скрито в обвивка под формата на фенерче. Както самото име на този вид мехунка подсказва, неговата родина е Южна Америка, особено Перу, Колумбия, Чили и Венецуела. В останалите страни по света мехунката перуанска започнала да се разпространява през 19 век. Тогава заселниците я довели в южна Африка. Днес мехунката перуанска може да се намери почти във всички области в умерения климатичен пояс. Мехунката перуанска най-често расте във влажни планински гори и по техните краища. Мехунките перуански при благоприятни условия могат да образуват много гъста растителност, която може да изтласка до оригиналната vegetation.

• Физалис перуански за сушене е специален сорт, подходящ особено за сушене, изсушените стъбла с множество "фенерчета" оживяват всяка суха композиция

Отглеждане на физалис

Физалисът се развива най-добре на слънчево или леко засенчено място. Изисква достатъчно светлина. За отглеждане на физалис е идеална дълбока хумусна почва, която задържа достатъчно влага. Разсадът на физалис се посява през март, най-късно през април в посевно съоръжение (например мини парник). Посятите семена се нуждаят от достатъчна влага и стайна температура за покълване. Израсналите разсади се пресаждат на окончателното място едва след отминаване на слановете. Физалисът е устойчив на студ, но по-силният мраз може да увреди младите разсади. През сезона се грижете за физалиса по подобен начин като за доматите. Поливайте според нуждата, плевете. Нищо няма да развалите с редовно торене. За примерната грижа физалисът ще ви възнагради през есента с голямо количество червени "фенерчета".

Внимание: Незрелите плодове и растенията на физалиса са леко отровни за човешкия организъм, поради високото съдържание на соланин, точно както незрелите домати!

Зрелите плодове на ядливия физалис са здравословни и вкусни

За консумация са подходящи само зрелите плодове на физалиса. Изсушените зрели плодове на физалис имат диуретичен ефект, използват се при лечение на заболявания на бъбреците и пикочните пътища. Плодовете на перуанския физалис съдържат голямо количество витамин С. Употребата им ускорява възстановяването. Под формата на бани физалисът може да се използва като подкрепа при лечение на подагра и ревматизъм. Зрелите плодове на перуанския физалис са търсени заради интересния си вкус, който отдалечено напомня на ананас. Плодовете се консумират свежи, консервират се или се сушат. Свежите плодове на физалиса се добавят към плодови салати. По-голямо количество плодове от физалис може да се консервира (преди консервиране набодете плодовете, за да проникне захарта в тях) или да се изсуши. От плодовете на перуанския физалис може да се приготви отличен конфитюр.

Съвет: Червените "фенерчета" предпазват плодовете на физалиса от изсъхване, затова ги извадете от тях непосредствено преди консумация или обработка.