Глухарче не е животно, е лекарство

Валериана лекарствена (лат. Valeriana officinalis) е лечебно растение от семейство валерианови (лат. Valerianaceae). Валерианата лекарствена е известна и под народните Namen балдриан, котешка корена, одолен или чертикус. С валерианата лекарствена може да се срещнете и в дивата природа, най-често расте във влажни гори, на поляни, на мокри ливади и в канавки. Среща се в целия умерен пояс на северното полукълбо. Валерианата лекарствена се отглежда заради ризома си, който съдържа много лечебни вещества.

Валерианата няма четири крака и рога на главата...

Валерианата лекарствена е многогодишно тревисто растение, което може да достигне височина около 70-150 cm. Стъблото е изправено, кухо и не се разклонява, от него израстват няколко чифта срещуположни нечифто-перести листа. Ризомът най-често достига дължина около 5 cm. Освен ризома, валерианата лекарствена приема хранителни вещества и влага чрез светлокафяви жичести корени. Цветовете са дребни, несиметрични. Отделните цветове образуват вилкообразни съцветия. Цветът на цветовете е бял до розов. Плодът е орехче с перести власинки.

Отглеждане на валериана лекарствена

Отглеждането на валериана лекарствена не е сложно, в природата оцелява и без човешка грижа. Достатъчно е да я засадите на подходящо място. Валерианата лекарствена най-много оценява полусенчесто местоположение с достатъчно влага. Ще оцелее обаче и на по-влажно слънчево местоположение. Идеална е пясъчно-глинеста почва с неутрално pH. Валерианата не отказва и почва, богата на хранителни вещества. Семената на валериана лекарствена се засяват непосредствено преди настъпването на студовете (около октомври и ноември). Не се заравят, защото се нуждаят от светлина за покълване. Разсадите покълват чак напролет. Допълнително торене или специална поддръжка не е необходима. Ако нямате по-влажно място в градината, добре е да поливате валерианата от време на време през сушавия период.

Събиране на ризома

Най-подходящото време за бране на ризомите с корените е втората година след засаждането през септември и октомври. Някои предпочитат събирането още преди цъфтежа, защото в това време съдържанието на активни вещества е най-високо. Изкопаните ризоми се почистват от земя, внимателно се измиват в студена вода. Последващото сушене трябва да протича постепенно, температурата не трябва да надвишава 35 °C. Много дебелите ризоми може да се разрежат преди изсушаване. Тъй като ризомите са много ароматни, не трябва да се сушат в близост до други билки, защото биха им предали типичния си мирис. Ризомът е със сладникав, пикантен вкус, по-късно дори горчив. Ризомите изсъхват приблизително в съотношение 4:1.

Лечебни ефекти на валериана

Валерианата съдържа много активни вещества, благодарение на които има широк спектър от лечебни ефекти. От ризома най-често се приготвя чай (отвара) и тинктура. Техните ефекти са доказани с вековна практика и се използват широко и в съвременната медицина. Валерианата се счита за една от най-ефективните билки срещу безсъние и за общо успокояване. Освен тези два основни ефекта, валерианата се използва и при сърдечни неврози, проявяващи се с тревожност и сърцебиене. Валерианата е антидепресант. Помага при нервно изтощение, мигрени и при безсъние, причинено от прекомерен стрес. Употребата на валериана може да облекчи болките, да отпусне спазмите и да намали мускулното напрежение. Валерианата може да се използва и при проблеми с подуване на корема, гадене и при нарушения на щитовидната жлеза. Срещу тези оплаквания валерианата действа във всякаква форма. При женски заболявания, раздразнителност, нервни сътресения и при гадене при бременни валерианата се приема най-добре под формата на отвара (чай). Тинктурата, известна под названието „Валеринови капки", се използва за потискане на проявите на епилепсия, при конвулсии, предизвикани от различни стимули, и при силна менструация. Намират приложение и при успокояване на главоболие, нервно разстройство и при преумора. Валериновите капки се приемат 3 пъти дневно по 8 капки. Приложението на валерианата наистина е много широко, така че може да се използва и при лечение на истерия, отпадналост и обща слабост. Помага дори и срещу киселини в стомаха. Към валерианата можете да прибегнете и при зъбобол. В отварата от валериана е възможно да се добавят и други билки, които задълбочават нейните ефекти. Полезна е комбинацията с жълт кантарион, маточина, пасифлора, хмел или например с лавандула.

Внимание!!!

Валерианата макар и да има много благоприятни ефекти, не трябва да се прекалява с употребата й. В малки дози лекува и успокоява, по-високи дози обаче могат да предизвикат изразено потискане на централната нервна система. Не е подходяща и продължителната употреба, тъй като валерианата може да предизвика храносмилателни проблеми, гадене, главоболие и сърдечни проблеми. Валерианата не трябва да се употребява повече от три седмици наред.

Интересен факт

Народното название "котешка корена" произлиза от факта, че валерианата силно привлича и възбужда котките, които обичат да се търкалят в нея при сушене.