Не ходете в гората, отгледайте си гъби вкъщи

Макар че има много гъбари, които събират гъби за удоволствие и най-голяма радост им носи манатарката, намерена в гората на мъхеста постелка, има и много хора, които оценяват гъбите от собствено производство. Вместо в гората те просто отиват в мазето или в градината. Най-често у дома се отглеждат печурки или някоя от т.нар. дървопоразяващи гъби. В тази група спадат например тополовата шапкарка (лат. Agrocybe aegerita), шийтаке (лат. Lentinus edodes). Популярна е дървесното ухо или още Юдино ухо (лат. Auricularia auricula). Към дървопоразяващите гъби спада и люспестата наменко (лат. Pholiota nameko) и променливата лъжливка (лат. Kuehneromyces mutabilis). Най-известната и най-често отглежданата дървопоразяваща гъба са буковите (лат. Pleurotus).

• Тополовата шапкарка (лат. Agrocybe aegerita) произхожда от Средиземноморието. Нейните плодни тела достигат диаметър около 5 – 15 cm, плодните тела израстват на снопчета. Плодното тяло (шапката) е кафяво на цвят, дръжката е бяла. Тополовата шапкарка може да се отглежда на дървени трупчета или клони. Добре служат и дървесни стърготини от широколистни дървета или бали слама. Мицелът на тополовата шапкарка може да плоди до 5 години.

• Shiitake (лат. Lentinus edodes) най-често се отглежда на дървена основа. Плоди в три вълни, четвъртата вече е много слаба. Гъбата Shiitake произхожда от Югоизточна Азия, популярност ѝ е донесло широкото използване в японската и китайската кухня. Плодното тяло на Shiitake е светлокафяво на цвят, шапката достига размер от 1 до 10 cm в диаметър.

• Юдино ухо – дървесното ухо (лат. Auricularia auricula) е визуално много интересна гъба. Има форма на раковина, купа или мида. Плодното тяло на допир е като гумено или желирано, при влага е лепкаво. Цветът на плодното тяло е червеникаво-кафяв, долната страна е по-светла. Както подсказва самото име, тази гъба най-добре расте на дървесина от черен бъз (може да бъде жив или отмрял).

• Шийтаке намеко (лат. Pholiota nameko) произхожда от югоизточна Азия, широко се отглежда в Китай, Виетнам и Япония. Плодните тела на тази гъба са с кафяв цвят, повърхността на младите шапки често е обвита с пласт слуз. Въпреки че това изглежда странно, именно този слуз придава на ястията, обогатени с шийтаке намеко, характерния им вкус и жълт цвят. Шийтаке намеко най-често се отглежда върху дървена основа.

• Буковка (лат. Pleurotus) съществува в няколко вида. Най-известни са буковка стридовидна (лат. Pleurotus ostreatus), буковка дъбова (лат. Pleurotus dryinus), буковка розова (лат. Pleurotus djamour) и буковка степна / кралска (лат. Pleurotus eryngii). Плодните тела на буковката имат форма на купичка, която особено при буковката стридовидна напомня за черупка на стрида. Буковките растат на китки. Могат да се отглеждат върху дървена или сламена основа.

Отглеждане на дърворазграждащи гъби на слама

Отглеждането на дърворазграждащи гъби на слама не е никак сложно. Основата е качествена, най-добре накъсана ръжена, ечемична или пшенична слама, която е била съхранявана на сухо място. Сламата не трябва да бъде плесенясала, гнила или току-що прибрана, за да не се получи контаминация с плесен и последващ провал на опита за отглеждане. Дори качествената слама е препоръчително да се стерилизира преди засяване. Това се прави с помощта на гореща вода, в която се потапя сламата. На практика стерилизацията най-често изглежда така, че сламата се подрежда в голям, здрав чувал и се залива с вряла вода. Водата трябва да е достатъчно, за да покрие и горния слой слама. Сламата се оставя около час във водна баня и след това се изрязват долните ъгли на чувала, за да може водата да изтече. За перфектна стерилизация на сламата заливането с гореща вода се повтаря още веднъж. След стерилизацията пакетът със слама се оставя да изстине до температура около 30 °C. В този момент сламата е готова за засяване с някоя от дърворазграждащите гъби. Посевният субстрат или специалните колчета се поставят в чувала със сламата така, че в чувала да има редуващи се слой слама и тънък слой специален субстрат. Колчетата се разполагат по обиколката на чувала и вътре в сламата. След това чувалът се завързва и се поставя на място с температура в диапазона 20 – 25 °C. При тази температура субстратът прораства за около 3 – 4 седмици (винаги зависи от конкретния вид гъба). Когато съдържанието на чувала е добре пораснало (цялото бяло), се правят няколко отвора по обиколката на чувала. Чувалът със сламата след това се премества на по-хладно светло място. От подготвените отвори скоро започват да израстват плодни тела, конкретното време винаги зависи от температурата и отглежданият вид гъба. Скоростта на растеж на гъбите следователно може да се коригира леко – на по-хладно място плодните тела израстват по-бавно. Гъбите могат да се отглеждат на слама до момента, докато сламата омекне и започне да се разлага, след това е необходимо да се създаде нова гъбна култура.

Отглеждане на гъби на дърво

За отглеждане на дърворазграждащи гъби е подходяща дървесина от широколистни дървета, трупчета от иглолистни са неподходящи. Най-често се използват пресно нарязани (макс. преди 1 - 2 месеца) трупчета от топола, елша, върба, много дълго издържат трупчета от дъб и бук. От широколистните дървета вероятно само ябълковото и ореховото дърво не са се оправдали. Подходящите трупчета трябва да достигат диаметър мин. 15 cm и дължина в диапазона 30 – 40 cm.

Отглеждането на дърворазграждащи гъби на дърво протича в четири фази:

• подготовка на подходяща дървесина (трупче)
• ваксиниране със саджанки
• прорастване на стъблата с мицел
• образуване на плодни тела.

Първата фаза, от която до голяма степен зависи успехът на отглеждането на дървесноразграждащи гъби, е изборът и подготовката на подходяща дървесина. Изберете трупче, което отговаря на критериите, посочени по-горе. Не отстранявайте кората от трупчетата. Дървесноразграждащите гъби могат да се отглеждат върху режещи повърхности или в отделни отвори (зарези). Зарезите в трупчетата се правят най-добре с моторен трион. Зарезите се правят до 1/3 от дължината, редувайки се от двете страни. Отворите се пробиват по обиколката на ствола, подходящият диаметър е 12 – 15 mm. След това следва втората, не по-малко важна фаза – ваксинирането. Ваксинирането в зарезите се извършва по следния начин: на дъното на торбата се поставя чиста (най-добре стерилизирана с топлина) дъсчица. Върху нея се насипва саджанка от гъби, на която се поставя подготвеното трупче с режещата повърхност. Саджанка се насипва и върху горната режеща повърхност и всичко отново се покрива с дъсчица. Препоръчително е дъсчиците да се прибият към трупчето с пирон, за да прилепнат по-добре. В отворите саджанката се набутва колкото е възможно повече и след това се замазва с ваксиначен восък или парафин. След ваксиниране торбата с трупчето се завързва, за да не изсъхне саджанката. В третата фаза на отглеждане ваксинираните стволове се поставят на място с температура около 20 °C. През лятото е възможно трупчетата да се разположат на сенчесто място навън. Повече стволове се подготвят по същия начин, могат да се оставят да прорастнат заедно например в изкопана яма или обвити с фолио. Дървесината прораства около 2 – 4 месеца, твърдите дървета още по-дълго. Последната стъпка към успеха е изваждането на стволовете от торбите и даване на импулс за образуване на плодни тела. Образуването на плодни тела се стартира чрез заравяне на трупчето в земята в съотношение 2/3 в почвата и 1/3 над повърхността. Трупчетата се заравят на сенчесто място, където няма висока подпочвена вода. Във водата мицелът бързо отмира и цялата реколта е загубена. Ако целият процес премине успешно, скоро ще започнат да се образуват плодни тела. Подготвените стволове обикновено плодоносят напролет и есента. На меката дървесина плодните тела израстват около 3 сезона, на твърдата дървесина плодните тела могат да израстват и 5 - 6 години.

Дървесноразграждащите гъби могат да се отглеждат и от подготвени специални субстрати. Предимството на тези субстрати е простотата на подготовката, недостатъкът е относително краткият период на плодоношение на гъбите.