Красива жълта звъника като природен антидепресант

Жълт кантарион (лат. Hypericum perforatum) е много известна лечебна билка с широк спектър на приложение. Кантарионът е бил познат още на древните хора; гърците и римляните вярвали, че именно кантарионът прогонва злите духове, затова връзка от растението окачвали над домашните олтари. С жълтия кантарион прогонвали и бури и огън. Още Парацелзус го наричал най-доброто растително лекарство в света.

Запазени записи споменават кантариона в делото на Диоскурид, където се появява като билка за лечение на изгаряния и ишиас. Според известната легенда неговото име произлиза от името на мъченика Йоан Кръстител. При неговата екзекуция кръвта на Кръстителя се стичала върху жълтите цветове на кантариона, затова днес, когато разрежем растението, от него изтича червен сок. Сред хората е известен също под името Йоанова кръв или билка на свети Йоан. Споменаване за кантариона намираме още в най-старото запазено лекарско ръководство на манастирската медицина; в Лоршския лекоролл, който казва, че " жълтият кантарион се препоръчва срещу меланхолия." На прелома между Средновековието и Новото време е бил главна билка за изгонване на дявола, затова го наричали fuga daemonum, тоест бягство на демоните или на дяволите.

В традиционната китайска медицина го предписват при остър хепатит, възпаление на червеобразния израстък и дори при ухапване от змия.

Жълтия кантарион намираме в сухи почви край пътища, на пасища, ливади, храсталаци и на тревисти места. Целенасочено го отглеждат на различни континенти, в Европа това е Унгария, в Южна Африка, в Нова Зеландия и в други местности.

Сред разпространените народни названия на кантариона са звънче, магьосник, милник, билка на свети Йоан, венче, корен на Божията майка и цвете на Дева Мария. Латинското име на кантариона означава пробождане. Може би затова го познаваме под името Жълт кантарион. В Англия е разпространено името St. John's Wort.

Отглеждане на кантарион

Жълтият кантарион (лат. Hypericum perforatum) е многогодишна билка, която принадлежи към семейство кантарионови (лат. Hypericaceae). Достига височина от 50-60см. Развива се добре на слънчево или полусенчесто място, в пропусклива почва. Има дълго изправено стъбло, което нагоре се разклонява. Стъблото при прерязване е кръгло, леко сплеснато и намираме на него и 2 крилца. Неговите листа са седнали, дълги 1-3см. При поглед на листата срещу светлината изглеждат точкувани, което се причинява от жлезите с етерично масло, които са разположени в мезофила на листата. Цветовете на кантариона образуват съцветие от тип простичка, което можем да видим през периода от май до август. Цветовете са наситено жълт цвят.

Според народните традиции жълтият кантарион се събира през нощта на Йоановден. Лунната светлина уж удвоява лечебните свойства на растението и дава сила да привлече любов.

Жълтият кантарион е природен антидепресант

Жълтият кантарион действа успокояващо на нервите, диуретик е, холагог и леко антисептик. Ефективен е и срещу вируси, бактерии и гъбички. Използва се при заболявания на черния дроб и жлъчката, при венозни възпаления, при възпаления на пикочните пътища, при различни гинекологични възпаления, в подкрепа на лечението на болестта на Бехтерев и при множествена склероза. Много положително влияе на обмяната на веществата и благоприятно въздейства на нервната дейност. Благоприятно влияе и на психиката на човека и е подкрепа при състояния на тревожност и безсъние. Сезонно можем да използваме жълтия кантарион при зимна депресия, пролетна умора, душевни болки и в период на климактериум. Жълтият кантарион се използва и за обработка на рани, изгаряния, контузии, кожни язви и гъбички. От него най-често се приготвя вода за гаргара. Принадлежи към фотодинамичните растения, които причиняват фотоалергии, което означава болезнена свръхчувствителност към слънчевата светлина. По време на употреба на жълт кантарион не е препоръчително продължително излагане на слънчеви лъчи. В народната медицина е основна билка за лечение на ревматизъм.

Жълтият кантарион съдържа танини (10-12%), етерично масло (0,2%), флавонови гликозиди, диантрони, хиперицин, витамин С, провитамин А. Според изследванията хиперицинът, вещество което жълтият кантарион съдържа, подпомага дишането на клетките и обмяната на веществата в организма.

Полезен чай от жълт кантарион

Приготвяме го така, че 1 кафена лъжичка смес заливаме с 250ml вряща вода, оставяме 10 минути да се изтегли. След това смесута прецеждаме и пием. Чаят от жълт кантарион е много вкусен. Чаят варим винаги пресен и не е препоръчително подслаждането му. Препоръчва се редовната му употреба в продължение на 3 седмици в дози 3 пъти дневно, за да се постигне желаният ефект. По време на пиене на чай от жълт кантарион не се препоръчва продължителен престой на слънце. Освен това жълтият кантарион влияе върху действието на много лекарства: намалява надеждността на хормоналната контрацепция и не бива да се комбинира с антидепресанти. Ако приемате каквито и да е лекарства, преди употреба се консултирайте с лекар или фармацевт.

В подкрепа на дейността на храносмилателната система е подходящо да се приготви билкова смес, съставена от равни части жълт кантарион, лайка, маточина и репей. За приготвяне на ефективна напитка използваме 1 супена лъжица смес, която заливаме с 300ml вряща вода и оставяме 20 минути да се изтегли. След това приготвената напитка прецеждаме и пием неподсладена 3-4 пъти дневно.

Съвет накрая

Жълтата жълтуга или народно наричана билка на Свети Йван цъфти с красиви жълти цветчета, които са незабележими. Тя е неприхотливо многогодишно растение. Събираме от нея върхове с дължина 15-30 см, които изсушаваме на пластове или снопове. Лечебните свойства на жълтугата използваме при заболявания на храносмилателния тракт, пикочната и половата система, както и при кожни заболявания. Значително помага при депресия, състояния на тревожност и подобрява съня.