Левзеята или също Маралият корен е неприхотливо декоративно многогодишно растение, което без проблеми презимува във вашата градина. Забележимо прилича на магарешки бодил, но крие много по-голяма полза от плевела.

Родината на левзея сафлоровидна е Източен Казахстан, Монголия и областта на Байкал. На родната си територия тя расте дива на ливади и в гори, дори на надморска височина 1200-2000 м. Това определя известната й издръжливост, която левзеята безспорно притежава. В нашите краища обикновено е част от билковите градини. За левзеята са известни и разпространени и други народни названия като маралий корен, рапонтика или сафлор.

Марали корен – растение с висок ствол и корен
На изображението се вижда марали корен, който расте в луг в казахския регион.


По-известното й и същевременно народно название маралий корен е въведено от руските заселници в Алтайската област. Произлиза от факта, че корените на левзеята през зимата се изравяли и с тях се хранели сибирските елени марал по време на руята си. Коренът им помагал да преживеят суровата сибирска зима. В миналото татарите го използвали в по-големи количества като афродизиак. Според запазената информация коренът на левзеята се използва за лечение на до 14 заболявания. Нейният елуиран корен хората в миналото използвали за премахване на общата умора и слабост. През зимата той бил основният препарат за укрепване на имунитета.

Как да отглеждаме левзеята без усилия

Левзея сафлоровидна (лат. Leuzea rhapontica) е многогодишно много издръжливо билково растение, забележително подобно на магарешки бодил, което достига височина около 1,5 м. Принадлежи към семейство астерови (лат. Asteraceae). Отглеждаме я главно заради корена й. Не е взискателна към избора на почва, семената засяваме в глинесто-пясъчна почва с умерено съдържание на хумус и хранителни вещества. Семената на левзеята покълват вече при температура 5-6°C и ги поставяме на дълбочина около 3-4 см в количество 2-4 семена в една ямка, идеално през март-април.

В някои случаи можем да направим и есенна сеитба (в края на септември), до зимата растението ще развие 8-12 истински листа, благодарение на което левзеята ще преживее зимата без проблеми. Растението левзея можем да предотгледаме и в парник, за да ускорим растежа му. Взискателна е към влага, особено по време на началните етапи на развитие на растението. През целия вегетационен период на растението редовно разрохкваме почвата и отстраняваме плевелите около него.

Левзея сафлоровидна се характеризира с груба стъбло и образува два вида листа. Приземните й листа са сърцевидно-яйцевидни, неделени, на долната страна сиви и пухкави. Напротив, стъбловите листа са приседнали, на горната страна са наситено зелени, а на долната страна отново сиви. Коренът на левзеята е груб, дебел 1-2 см, преплетен с кафяви тънки издънки, които с остаряването одървесняват. През първата година на отглеждане на левзеята растението образува приземна розетка от листа. Впоследствие напролет от розетката израстват няколко прави стъбла (1-8 бр.), на края на които се образуват цветовете. Левзеята се отличава с ярък виолетов цвят, който най-често се вижда от юни до август. Плодът й е кафявосива ребриста семенка.

Важен е коренът на левзея

Коренът на левзея можете да изкопавате в края на третата година, най-добре през есента или много рано напролет. След изкопаване го почистваме от земя и внимателно измиваме. Не е подходящо дълго миене, защото по този начин ще го лишим от активните вещества. Сушим го на тънки слоеве в добре проветриво помещение, идеално при максимална температура 40-50°C.

Едновременно можем да събираме и по-младите стъблени листа на левзея, те обаче имат по-меки ефекти от корена. При събиране използваме ръкавици. Лечебните свойства на левзея действат за хармонизиране на организма. Действа много ефективно при различни следоперативни състояния, има значителни регенеративни способности и благоприятно влияе върху общото състояние на организма. Освен това подпомага дейността на жлезите с вътрешна секреция, обмяната на белтъците, понижава нивото на холестерола и захарта в кръвта, подпомага храносмилането, премахва липсата на апетит, регулира менструалния цикъл, повишава потенцията и цялостно укрепва дейността на половите жлези. Подобрява също функцията на мозъка и централната нервна система, спира физическото и психическо стареене. Редовната употреба на левзея благоприятно влияе върху дейността на сърдечния мускул, особено при рехабилитация след прекаран миокарден инфаркт, увеличава кръвния поток и леко повишава стойностите на кръвното налягане.

Левзея има незаменима роля при отстраняването на тежки метали, изплаква и токсините от организма и разгражда алкохола. По време на онкологично лечение винаги се консултирайте с лекар, преди да приемате каквито и да е добавки. Общо казано, нейните ефекти могат да се сравнят с ефектите на женшен. Внимание обаче при по-високи дози от препоръчваното количество - потиска сърдечната дейност или може да причини неприятно сърцебиене. В корена на левзея се намират биологично активни вещества, които създават физическа и психическа хармония и действат ободряващо на организма. Продуктите от левзея приемаме максимум 1 месец, циклите можем да повтаряме 3-4 пъти годишно. Приемаме ги винаги преди хранене. Запиваме с голямо количество течности! Най-често приготвяме от нея чай или тинктура.

  • Чай от маралов корен от корена на левзея приготвяме така, че 2 кафени лъжички от смес домашно отгледана и изсушена левзея заливаме с 500 мл вряла вода и оставяме да действа 10 минути, след това прецеждаме. Така приготвения чай пием прясно 2-3 пъти дневно.

  • Маралова тинктура: В 40-60% алкохол потапяме 50 г сух нарязан маралов корен. Така приготвената смес от левзея оставяме да престои в добре затворена бутилка, периодично разклащаме сместа и след около две седмици я прецеждаме. Тинктурата приемаме винаги преди хранене в количество 20-30 капки в продължение на 3-4 седмици.

Обобщение накрая

Парха или маралски корен е неприхотливо декоративно многогодишно растение, което без проблем презимява във вашата градина. То е издръжливо и затова го намираме свободно растящо дори на по-високи надморски височини около 1500 метра. Забележимо прилича на нашия магарешки бодил, но за разлика от него повърхността на пархата е мека и без бодли. В момента е много търсено лечебно растение, което повишава устойчивостта на организма. Събираме неговите листа и изкопаваме корена му, който има подобни ефекти като добре познатия женшен. Пархата се използва от стотици години, използваха я нашите баби и ще продължава да се използва и занапред.

Нуждаем се от вашето съгласие за използване на бисквитки, за да можем, наред с другото, да ви показваме информация, свързана с вашите интереси.