Ракитник - растението на бъдещето

Накратко: Ракитникът (Hippophae rhamnoides) е неприхотлив двудомен храст, висок до 6 м, който расте на слънчево място в лека, пропусклива почва и не се нуждае от торене. Засаждайте мъжки и женски растения в съотношение около 1:6 в полза на женските. Плодовете узряват в края на август, а първата реколта идва на 2 – 4 година.

Иглика (лат. Hippophae rhamnoides) е храст, принадлежащ към семейството на иглицовите растения (лат. Elaeagnaceae). Родината на иглика е Кавказ и Централна Азия. Оттук обаче много бързо се разпространила в цяла Европа и Азия. В негостоприемна Сибир иглика била едно от малкото растения, съдържащи голямо количество витамин С.

Известни били и другите ѝ благоприятни ефекти, затова широко се използвала в областта на медицината. Благодарение на лечебните си свойства местните жители наричали иглика "сибирско чудо" или "северен лимон".

Днес почти чудотворните ефекти на иглика започва да преоткрива отново и модерното общество, поради което често се нарича "растение на бъдещето". Синонимно название на иглика е иглика теснолистна. Особено от Русия произхождат много новоизведени сортове иглика.

Това са например "Jantarnaja", "Velikan", "Zolotoj počatok", но също "Krasavice" и "Sluníčko". Латинското название на иглика - Hippophae - произхожда от старогръцки и в превод означава блестящ кон. Древните гърци твърдели, че конете, пасящи се в области, където расте иглика, имали значително по-лъскава козина от останалите коне.

Как изглежда иглика?

Иглика е бодлив, листопаден двудомен храст, достигащ височина до 6 метра. Листата на иглика са прости, копиевидни и с цял ръб, дълги 3 - 8 см. От двете страни са покрити със сребристи люспи. Тъй като иглика е двудомно растение, мъжките и женските растения се различават по външен вид.

Мъжките пъпки са 2 - 3 пъти по-големи от женските пъпки. Мъжките цветове са без венче. Цветът се състои от фуниевиден чашелист с два чашелистни листа, скриващи тичинката. Мъжките цветове имат зеленикаво-сребрист цвят.

Женските цветове цъфтят в жълто, съдържат четири тичинки, съставени от надлъжни прашници и къси нишки. Плодовете на иглика, заради които този храст най-често се отглежда, са костилкови, кръгли, елипсовидни до яйцевидни по форма. Достигат размер 0,5 - 1 см. Плодовете са с жълт, оранжев или червен цвят.

Месестата част е оцветена в оранжево, има маслена структура. Вкусът на плодовете се различава според отделните сортове - от кисел през горчив до сладникав. Плодовете на иглика узряват в края на август и украсяват храста до зимата.

Облепихата често се използва за укрепване на склонове, тъй като корените ѝ са само повърхностни, растат на дълбочина от 10 - 60 см и се разклоняват предимно хоризонтално. На корените се образуват коренови възли, съдържащи възлови бактерии, които усвояват атмосферен азот, необходим за метаболизма на растението. По този начин растението оцелява дори при много негостоприемни условия без торене.

Отглеждане на облепиха

Облепихата расте почти навсякъде, най-добре ще се развива на слънчево местоположение в по-лека, пясъчна и пропусклива почва, богата на калций. Можете да я отгледате и на по-влажно местоположение, понася и умерено солена почва. Предвид факта, че облепихата произхожда от Кавказ, няма проблеми да издържи нашите студени зими. Измръзване може да настъпи изключително рядко при продължителни екстремни студове и отглеждане на влажно местоположение.

Облепихата е двудомно растение, затова на едно местоположение винаги засаждайте мъжки и женски растения!!! Подходящото съотношение е приблизително 1:6 в полза на женските растения. Облепихата може да засадите като солитерни растения (по двойки) или като група храсти. При засаждане на по-голяма група имайте предвид, че растенията ще се разрастнат и имат бодли, затова ги засаждайте на достатъчно разстояние, за да можете след това без проблеми да достигнете до узрелите плодове.

С облепиха можете да засадите и неплодородни и деградирали почви. Намира приложение и на склонове и брегове на водни площи, които искате да укрепите. Облепихата не е необходимо да се полива, обикновено ѝ е достатъчно водата от валежите, само в периоди на продължителна суша можете да ѝ осигурите малко допълнителна вода.

Торенето също не е необходимо, за снабдяването с хранителни вещества се грижат възловите бактерии, живеещи в кореновите възли. При растения на възраст над десет години постепенно се намалява растежът, затова извършете подмладяваща резитба до тригодишна дървесина. Когато се дочакате до реколта от плодове, не забравяйте да ги съберете навреме, тъй като в презрелите плодове се намалява съдържанието на ценни вещества. Облепихата започва да плоди около 2 - 4 година.

Отглеждане на облепиха от семена

Облепихата можете да отгледате и от семена. Това не е, както и отглеждането на зрял храст, нищо сложно. Сеитбата извършвайте най-добре през пролетта, когато има най-добри климатични и температурни условия.

Семената не са взискателни към почвата, но по-подходящи са алкалните, по-леки почви. Семената можете да посеете направо на окончателното местоположение в почвата или да предотгледате растенията в саксия. При сеитба на окончателното местоположение първо отстранете плевелите и разрохкайте почвата. Идеалната температура за сеитба е мин. 17 °C. При предотглеждане вероятността за успех ще бъде по-висока, тъй като по-лесно ще успеете да поддържате идеалната температура и не съществува риск от физическо повреждане на младите растения например от домашни животни...

Полива на младите фиданки трябва да бъде умерена, те понасят по-добре сухотата, отколкото прекомерната влага. Имайте предвид, че се нуждаят от достатъчно голяма саксия, за да може коренната система да се развие добре. По-едрите фиданки на хипофае засаждайте на подходящо място, като внимавайте кореновата топка да не изсъхне преди растението да се вкорени добре. Въпреки че в противен случай понася много добре сухотата, при вкореняване изисква редовно поливане.

Витаминно съкровище, скрито в плодовете на хипофае

Плодовете на хипофае съдържат голямо количество витамини и минерали. Групата на витамин В е многобройно представена. Плодовете на хипофае съдържат витамини В1, В2, В3, В6, които помагат за поддържането на централната нервна система в хармония. Освен това витамин В9, известен като фолиева киселина, подпомага кръвообразуването и растежа и развитието на плода.

Витамин С в хипофае има наистина много, посочва се, че до 10 пъти повече, отколкото съдържат портокалите. Учените дори твърдят, че една-единствена ягода може да покрие препоръчителната дневна доза витамин С. Голямо предимство е и това, че витамин С се запазва и в продуктите, произведени от хипофае.

Витамин D, съдържащ се в плодовете, допринася за правилния растеж и развитие на костите, а също така регулира количеството калций и фосфор в кръвта. Първенство държи хипофае в съдържанието на витамин Е, съдържа го най-много от всички растителни плодове. Витамин Е се използва при лечение на мъжка стерилност, мускулна дистрофия и при сърдечно-съдови нарушения. Незабравимо е и присъствието на витамин К, който подпомага кръвосъсирването.

Съдържанието на каротен, от който се образува витамин А, при хипофае се сравнява с морковите, които се считат за един от най-богатите му източници. Витамините в плодовете на хипофае са съдържани в балансирано съотношение, което е причината за тяхната изключителна лечебна сила.

При предозиране може да се появи парене в стомаха, евентуално повръщане в резултат на непоносимост към маслото при вътрешна употреба. Тези неприятности обаче са много малко вероятни.

Лечебни ефекти и приложение на хипофае

Лечебните ефекти на хипофае са били познати на народните лечители в Сибир, Монголия и Китай още в далечното минало. Използвали са го при лечение на белодробни, чернодробни, стомашно-чревни и ставни заболявания. В тибетската традиционна медицина се прилага при сърдечно-съдови заболявания и интоксикации. Плодовете на хипофае се използват при хиповитаминоза и авитаминоза.

Тяхната консумация допринася за подобряване на здравословното състояние при пациенти след прекарани инфекциозни заболявания и след хирургични интервенции. В своето меню трябва да ги включат и хора, страдащи от проблеми със храносмилането и с жлъчката. Пресните плодове се използват за лечение на всички видове настинки, при грип, ангина, главоболие, при заболявания на половата система и възпаление на пикочните пътища. Подходяща е тяхната употреба при повишен стрес, работно и спортно натоварване.

Сокът от плодовете се използва като поддържащо средство за намаляване на киселинността на стомашните сокове. Сироните и сокове от плодовете на райската ябълка дългосрочно помагат за повишаване на работоспособността, подобряват паметта и концентрацията на мисленето. Много ефективно е и маслото от райска ябълка, което повишава устойчивостта на организма и допълва недостига на витамини и минерали в организма. Маслото от райска ябълка може да регенерира тъканите, лекува изгаряния и разширени вени.

Инфузия от изсушени листа се използва при хрема. Листата в традиционната медицина се използват и при лечение на ревматизъм и подагра. Ако искате да забавите косопада и да постигнете укрепване на косата, изплаквайте я редовно с отвара от листа на райска ябълка. Напоследък бяха доказани първите положителни резултати при лечение на рак на маточната шийка. Значително е и съдържанието на алкалоид хипофеин, който в тялото се превръща в серотонин, който е важен за общата виталност и помага да се предпази организма от депресия и тумори. При употреба на райска ябълка до момента не са се появили нежелани ефекти, нито е известна някаква контраиндикация.

Маслото от райска ябълка използваха и руските космонавти като витаминна добавка и защита от радиация при своите експедиции в космоса.