Бурак лекарствен като релаксант и стимулант

Божур лекарствен (лат. Borago officinalis) е известна лечебна билка и зеленчук. Прави мъжете и жените щастливи, потиска меланхолията и придава кураж. Със своите забележително сини цветове често е бил мотив на средновековни гоблени. Изображението му познаваме и от страниците на стари тревници.

Растението на божура лекарствен принадлежи към семейство Boraginaceae (синьоцветни). Намира се дива покрай пътища и полета в Средиземноморието и в Централна Азия. Родината му е Испания. По-късно се разпространява и в по-северни области, на север от Африка и в Австралия. У нас го отглеждаме в билкови и декоративни градини или в саксии, където обаче достига по-нисък ръст. Божурът може да се намери и дивороснещ на полета и компост. За него се казва: "където веднъж се озове, оттам вече не си отива."

Името божур произхожда от келтската дума Borre, която означава кураж. Друг източник посочва, че името му идва от латинската или испанската дума Borre или Burr, което в превод означава бодлива груба брада. Неговият успокояващ ефект е бил използван още в древността, например Хомер от него приготвял успокояващи напитки. Използвали са го и гладиаторите преди боевете си на арените като допинг. Дори виното, произведено от него в онези времена, се твърди, че предизвиквало състояние на пълна забрава. Екстракт, приготвен от божур, наливали през Средновековието на рицарите във виното преди двубой или военен поход, за да им придаде кураж. Лайпцигският лекоруш споменава, че "това е обикновена билка с грапави листа." Растението на божура създава добра кръв, действа благотворно на сърцето, действа и на онези, които лесно изпадат в безсъзнание. Това положително свойство на растението божур се извлича от високото съдържание на калций, калий и други минерални вещества. Едва през Средновековието божурът придобива значение като лечебно растение. Споменава го и Хилдегард фон Бинген в своето произведение Physik, където като област на неговото използване се посочва даването при вътрешни язви, задушно гърдо - лекарство срещу астма и други дихателни проблеми и същевременно лекарство "за мъгляво зрение". През 15 век е даван като лекарство при припадъци и замаяност. През 19 и 20 век популярността му спада и става по-малко разпространен. В нашите краища народно го наричаме бурак, божур, краставичена цвят, радост на сърцето и атласиер. В Чехия е известен под името божур лекарствен.

Отглеждаме магарешка краставица в билковата градина

Благодарение на красивите си сини цветове растението магарешка краставица е украса на всяка градина. Ако веднъж го засадим в градината си, нямаме проблем с неговото по-нататъшно размножаване, тъй като след засяване през пролетта много лесно покълва. Лечебната магарешка краставица отглеждаме от семена, които сеем директно на леха на разстояние 30 x 30 см, най-добре през периода април-юни (след последните пролетни слани). Семената на магарешката краставица сеем на постоянно място, тъй като присаждането се понася от магарешката краставица само в млада възраст. Обилно се разраства на широко. Близостта на магарешката краставица е полезна за доматите, на които обогатява вкуса, за ягодите и розите. Магарешката краставица можем да посеем на леха и през есента, покълва до 3 седмици, растението след това презимува под формата на приземна розетка.

Магарешката краставица е едногодишно тревисто растение с влакнеста коренова система. Достига височина 30 - 75 см. Семената на магарешката краставица засаждаме на слънчево място в глинесто-пясъчна почва, обогатена с калций. Покълват за 1-3 седмици и тяхната всхожест е 90 - 100%. Цялото растение е грубокосместо. Растението магарешка краставица има два вида листа - розетката има дръжчести, стъблото редуващи се и продълговато яйцевидни. По време на вегетационния период е необходимо редовно да се плеви и окопава около него. По-късно можем да наторим растенията леко с компост или коприварка. В случай че покривката от магарешка краставица е много гъста, може да бъде нападната от листни въшки, които можете да унищожите с пръскане срещу смучещи и гризещи насекоми (пръскане срещу насекоми). Под формата с механичен пулверизатор е достъпен например препарата Mospilan. Магарешката краставица цъфти с прекрасни, спретнати и наведени сини цветчета, които слабо ухаят. Обратно листенцата на магарешката краставица имат необикновено освежаващ вкус. По вкус напомнят на краставици с привкус на лук. Плодовете на лечебната магарешка краставица са твърди орехчета.

Събираме цвета или билката в периода в началото на цъфтежа през юни - септември. Прибраната смес от магарешка краставица сушим на тънки слоеве, защото съхне много дълго и спазваме макс. температура 35° C. Изсушената смес съхраняваме в добре затварящи се съдове, които я предпазват от светлина и влага. Интересен факт е, че билката на магарешката краставица съдържа калиев нитрат, който при изгарянето й създава искри, придружени от леки експлозивни звуци.

Магарешката краставица в кухнята и козметиката

Сместа, получена от растението магарешка краставица, евентуално свежите му листа никога не варим, само задушаваме на масло или на лук, или пък можем да я приготвим пресна като спанак. Украсяваме или овкусяваме с нея ястия и миксирани напитки. При туршията на краставици, зеле и други зеленчуци можем да добавим магарешка краставица в разсола. При несолена диета точно листата на магарешката краставица могат да заменят солта в ястията.

Листата на ливадна кокиче се добавят в козметиката към маски за лице, предназначени за суха кожа. Сокът от листата му се добавя към препарати, предназначени за почистване на кожата.

Ливадна кокиче като лекарство

Особено отгледаното в домашни условия растение ливадна кокиче има противовъзпалителни, дезинфекциращи и диуретични ефекти. Благоприятно влияе на дишането, укрепва сърдечния мускул и предпазва съдовете от атеросклероза. Някои учени го смятат за най-ефективното природно лекарство за сърцето, тъй като действа бавно, но трайно. Ливадна кокиче се използва и за лечение на външни рани, фурункули, хронични обриви и изгаряния. Чай от ливадна кокиче можем да използваме за компреси върху уморени очи.

Най-често приготвям от него чай и отвара. Чай от ливадна кокиче правим като 2 супени лъжици билкова смес заливаме с 250 мл вряща вода, оставяме да се задържи 15 минути и след това прецеждаме.

От семената му можем да получим масло, което благотворно влияе на растежа на косата и ноктите, стимулира обмяната на веществата в организма и не на последно място благоприятно действа при лечение на атопичен екзем, псориазис и акне. Същевременно помага на човешкия организъм да създава противовъзпалителни и антиконвулсивни вещества в тялото. Маслото съдържа 20 - 25 % незаменима гама-линоленова киселина (GLA), която човешкият организъм не може сам да произведе, затова трябва да я приема като част от храната.

В народната медицина приготвяме отвара от млади листа и цветове, която уж служи за пречистване на кръвта, укрепва сърцето и нервите, действа при кашлица и благоприятно влияе на ревматичните болки.

Не е подходящо да се използва в каквато и да е форма, ако редовно приемате антидепресанти и антикоагулантни лекарства. Също не е подходящо употребата му по време на бременност и от кърмачки. Не препоръчваме да се комбинира с чесън и гинко билоба. Да не се употребява продължително време.