Червената боровинка е нисък полухраст, който достига височина от 10-30 см. Листата ѝ са вечнозелени, имат кожеста структура, а на долната страна на листа се намират дребни кафяви точки, по които червената боровинка се отличава от мечо грозде. Листата на червената боровинка не окапват през зимата, което я отличава от растението синя боровинка.
Накратко: Червената боровинка (Vaccinium vitis-idaea) е вечнозелен полухраст с височина 10-30 см, който расте на слънчево място в бедна кисела пясъчна или торфена почва. Цъфти през юни и юли, а плодчетата с диаметър около 1 см узряват два пъти годишно. За градинско отглеждане я засаждайте до 750 м надморска височина.
| Височина на храстчето | 10-30 см |
|---|---|
| Цъфтеж | юни – юли, бели до розови цветове |
| Диаметър на плодовете | около 1 см |
| Реколта | два пъти годишно – втората половина на юли (в планините след 20 август) и от средата на септември до средата на октомври |
| Субстрат за градина | едрозърнест пясък 1-4 части + торф 1 част |
| Сушене на листата | при максимум 40 °C |
Боровинката (Vaccinium vitis idaea), червена боровинка или червена горска ягода - това са народните имена за това растение. Латинското име на рода Vaccinium е свързано със думата baccinium, което в превод означава храст с плодчета. Други видове боровинки: Едроплодна боровинка, Градинска боровинка и Обикновена боровинка.
В момента познаваме около 200 вида боровинки, които се срещат в различни кътчета на света. Първоначално боровинката произхожда от северната част на Америка и северната част на Азия. Среща се на север в Европа, на изток в Русия до Япония. Намираме я и в Алпите до надморска височина от около 3000 метра. Намира се и в Гренландия и Северна Америка до 71 градус северна ширина. В Словакия намираме най-много храсти боровинки в Ниските и Високите Татри и Голяма и Малка Фатра до надморска височина от около 1800 метра.
Боровинката е нисък полухраст, който достига височина 10-30 см. Листата ѝ са вечнозелени, имат кожест характер, на долната страна на листа се намират дребни кафяви точки, по които боровинката се отличава от лечебната мечо грозде. Листата на боровинката не опадват през зимата, с което се отличава от растението обикновена боровинка.
Боровинката расте в бедни кисели пясъчни или торфени почви, на слънчеви места. В сянка растението расте, но не цъфти, следователно и не ражда. За градинско отглеждане ѝ подготвяме подходящ субстрат чрез комбинация от едрозърнест пясък (1-4 части) и торф (1 част). Боровинката е непретенциозна към поливане и торене, дори красиво расте и ражда без торене. За поливане е подходяща мека вода без соли или дъждовна вода. Боровинката е много чувствителна към плевели, затова в градината около растението поставяме смляна кора с дървени стърготини (мулчиране).
Цъфти през юни - юли с бели до розови цветове, които образуват грозд. Плодовете на боровинката са плодчета, които в началото са зелени и с постепенното узряване се оцветяват в червено. Зрелостта на плодовете на боровинката определяме по това, че всички плодчета на грозда са равномерно оцветени в червено, зелени и бели плодчета почти не се намират на грозда. Диаметърът им е около 1 см и имат нежен вкус. Боровинката ражда два пъти годишно. За градинско отглеждане я засаждаме до максимална надморска височина 750 метра, на по-високи места втората реколта не узрява. В нашите географски ширини първата част от реколтата узрява в по-ниско разположените райони във втората половина на юли и в планинските райони след 20 август. Втората част от реколтата узрява от средата на септември до средата на октомври, разбира се в зависимост от местоположението. Първата реколта е незначителна по количество, събираме я само на ръка, тъй като в този период растението цъфти за втори път и при гребенно събиране бихме повредили цветовете му. В края на лятото, началото на есента събираме и листата на боровинките, които впоследствие изсушаваме при максимална температура 40°C.
Червените боровинки консумираме в суров вид, но най-често от тях приготвяме компот, конфитюр, сладко, желе или сироп. Използват се за приготвяне на известния сос Cranberry. Продуктите от червени боровинки са най-подходящи като гарнитура към дивеч, птиче месо и сирена. Можем също да ги сушим или замразяваме. Компотираните червени боровинки не подлежат на развала, тъй като съдържат лимонена и бензоена киселина, които имат консервиращи ефекти.
Рецепта за приготвяне на конфитюр от червени боровинки
За приготвянето на конфитюр от червени боровинки ни трябват: 2,5 кг червени боровинки, 400 мл вода, 750 г кристална захар, 8 карамфила и 2 супени лъжици канела. Всички съставки оставяме даварят на умерен огън до изпарение на водата и докато конфитюрът не се сгъсти. Горещ го разливаме в буркани за консервиране.
Североамериканската червена боровинка cranberry е най-голямата червена боровинка, която е голяма колкото маслина.
Червената боровинка не само е вкусна, но и лекува
Червената боровинка съдържа захари, гликозиди, органични киселини и танини. От витамините това са провитамин А, витамин В1, В2, С, от минералните вещества калий, калций, магнезий и фосфор. Има противовъзпалителни и дезинфекционни ефекти.
Червените боровинки се използват като поддържаща терапия при настинка, ревматични заболявания, диабет, подагра, заболявания на жлъчния мехур, но главно при заболявания на пикочната система и др. Има дезинфекционни ефекти. Чаят, приготвен от листа на червени боровинки, понижава температурата. В прекомерно количество не трябва да се консумира от хора със склонност към бъбречни камъни, деца под 12 години, бременни и кърмачки. Червената боровинка се употребява като лечебно средство максимум 2 месеца и най-много 4 месеца в годината.