Пролетен лук Гренада

Allium cepa - Grenada

Лукът е древен зеленчук, произхождащ от Централна Азия, който е бил познат на древните египтяни и шумери. Съдържа много елементи - желязо, цинк, магнезий, фосфор, калий, натрий, калций, мед, сяра и дори малко йод. Освен това фолиева киселина, витамин C, E и гама от витамини от група B. Лукът лекува. Луковият сок със захар или мед е ефективен срещу кашлица. Също както луковият чай се е използвал още през средновековието, където с него са се опитвали да лекуват чумата. Лукът помага срещу чревни паразити. Подобрява апетита към храната и впоследствие храносмилането, защото стимулира производството на храносмилателни ензими и жлъчка.

Познаваме няколко вида лук - зимен, шалот, перлен или споменатия кухненски. Достатъчно е само да изберете и да започнете да отглеждате!

Как да отглеждаме лук

• Изисква слънчево местоположение, но не пряка слънчева светлина. Почвата трябва да бъде водопропусклива, добре обработена с достатъчна доза хранителни вещества. Сянката не му подхожда. Най-големи изисквания за поливане растението има след сеитбата и при формирането на лука. При влажно време не препоръчваме поливане вечер. Има опасност от нападение на лукова мана. На един и същи лехи не препоръчваме отглеждане на лук в продължение на 4 - 5 години, за да се ограничи нападението от вредители и болести.

• Директна сеитба: пролетната сеитба започваме от март до април. Редовете трябва да са отстоящи един от друг на 20 - 30 см, дълбочина на сеитба 15 - 20 мм. Сеитбата на зимните сортове извършваме от 20 август до края на месеца. Лукът трябва да образува 3 - 4 листа до зимата. Зимните видове прибираме от май до юни.

  Засаждане на луковици: луковиците не се белят. Преди засаждането е необходимо да се потопят в напр. Rovral 50WP или Rovral FLO. Засаждането извършваме в края на март. Засаждаме на редове отстоящи на 25 - 30 см. Разстоянието в редовете трябва да бъде 10 см, дълбочина на засаждане 4 - 6 см.

• Най-добре лукът се развива на водопропускливи хранителни пясъчно-глинести почви. Оптимално pH 6,5.

• Лукът има кратък вегетационен период и затова не се нуждае от много хранителни вещества. Не понася директно торене с животински тор. Преди сеитбата или засаждането се торят с 80g N, 30g P и 100g K. Във фазата на развитие на 2-3 листа 30g N в нитратна форма. При първото торене - преди сеитбата - прилагаме най-много азот, но най-ниския дял P2O5 и K2O. Лукът е взискателен към сяра, която прилагаме под формата на калиев сулфат. Можем да използваме специални торове, предназначени за растения от семейство Allium.

• Растенията се нападат от лукови мухи, които снасят яйца до шийката на растенията. Излюпените ларви изяждат растението. Унищожаваме ги с препарати Diazinon или Sumithion. Луковете, отгледани от луковици, са чувствителни към нападение от лукова минираща муха. Тя снася яйца по листата на покълващия лук. Те се усукват и растението впоследствие бавно умира. Срещу този вредител превантивно действаме още при засаждането, като покрием леха с нетъкан текстил. Ако не сме приложили текстил, помага един от препаратите Sumithion, Karate или Dragon.

  При влажно време има опасност от нападение на лукова мана. Проявява се с пожълтяване на листата и кафяви петна. Листата умират и лукът загнива. Заболяването ликвидираме с Novozir или Kuprikol.

• Прибираме лука, когато ботът започне да жълтее. Стъблата започват да се навеждат към земята. Тогава изваждаме лука за бота и можем да го оставим да изсъхне на леха една до две седмици.