Лук пролетен жълт Tosca

Allium cepa - Tosca

Лукът е древен зеленчук, произхождащ от Централна Азия, който е бил известен още на древните египтяни и шумери. Съдържа много елементи - желязо, цинк, магнезий, фосфор, калий, натрий, калций, мед, сяра и дори малко йод. Освен това фолиева киселина, витамин C, E и гама от витамини от група B. Лукът лекува. Луковият сок със захар или мед е ефективен срещу кашлица. Също както луковият чай, той се е използвал още през Средновековието, когато с него са се опитвали да лекуват чумата. Лукът помага срещу чревни паразити. Подобрява апетита и след това храносмилането, защото стимулира производството на храносмилателни ензими и жлъчка.

Познаваме няколко вида лук - зимен, шалот, дребен лук или споменатия кухненски. Просто си изберете и започнете да отглеждате!

Как да отглеждаме лук

• Изисква слънчево местоположение, но не пряка слънчева светлина. Почвата трябва да бъде водопропусклива, добре обработена с достатъчна доза хранителни вещества. Сянката не му прилича. Най-големи изисквания за поливане растението има след посев и при наливане на луковицата. При влажно време не препоръчваме поливане вечер. Има опасност от нападение от лукова мана. На един и същи лехи не препоръчваме отглеждане на лук 4-5 години, за да се ограничи нападението от вредители и болести.

• Директен посев: пролетният посев започваме от март до април. Редовете трябва да бъдат на разстояние 20-30 см един от друг, дълбочина на посев 15-20 мм. Посева на зимните сортове извършваме от 20 август до края на месеца. Лукът трябва да образува 3-4 листа до зимата. Зимните видове прибираме от май до юни.

  Посев на севки: луковиците не се белят. Преди засаждане е необходимо да се потопят например в Rovral 50WP или Rovral FLO. Засаждането извършваме в края на март. Садим на редове на разстояние 25-30 см. Разстоянието в редовете трябва да бъде 10 см, дълбочина на посев 4-6 см.

• Най-добре на лука му се отдава на водопропускливи хранителни пясъчно-глинести почви. Оптимално pH 6,5.

• Лукът има кратък вегетационен период и затова не се нуждае от много хранителни вещества. Не понася директно торене със свински тор. Преди посев или засаждане се торят 80g N, 30g P и 100g K. Във фазата на развитие на 2-3 листа 30g N в нитрат. При първото торене - преди посев - прилагаме най-много азот, но най-нисък дял P2O5 и K2O. Лукът е взискателен към сяра, която прилагаме под формата на калиев сулфат. Можем да използваме специални торове, предназначени за серни растения.

• Растенията се нападат от лукови мухи, които снасят яйца до врата на растенията. Излюпените ларви изяждат растението. Унищожаваме ги с препарати Diazinon или Sumithion. Луковете, отглеждани от севки, са чувствителни към нападение от луков минер. Той снася яйца по листата на поникващия лук. Те се увиват и растението след това бавно умира. Срещу този вредител превантивно действаме още при засаждането, като покрием лехата с нетъкан текстил. Ако не сме приложили текстил, помага един от препаратите Sumithion, Karate или Dragon.

  При влажно време има опасност от нападение от лукова мана. Проявява се с пожълтяване на листата и кафяви петна. Листата умират и лукът загнива. Болестта унищожаваме с Novozir или Kuprikol.

• Прибираме лука, когато ботът започне да жълтее. Стъблата започват да се огъват към земята. Тогава изваждаме лука за бота и можем да го оставим да изсъхне на лехата една до две седмици.