Тиква цукини Goldena

Cucurbita pepo - Goldena

Тиквичката е едногодишен зеленчук, който се причислява към вида обикновена тиква (Cucurbita pepo) и произхожда от Централна Америка. Тиквичката обаче произхожда от Европа - отгледана е в Италия. Съществува голямо множество от най-различни сортове тиквички, които се различават помежду си не само по размер, но и по форма, оцветяване, както и по вкус на месестата част. Образува дълги месести изданки, подобни на лиани, на които от юни разцъфтяват жълти цветове. След отцъфтяване се образуват продълговати плодове, които могат да носят най-различни нюанси на зелен, жълт или бял цвят.

Тиквичката е богата на минерали, благоприятно въздейства на сърцето, подаграта и ревматизма. Плодовете съдържат витамин B, C и калий, който освобождава тялото от излишна вода и сол. Имат високо съдържание на вода около 90% и също влакнини. Тиквичките се препоръчват за консумация на хора с наднормено тегло, диабетици или пациенти със заболявания на жлъчния мехур или черния дроб. Също се препоръчва на хора, страдащи от ревматизъм и подагра. Тиквичката е нискокалорична храна, подходяща за редукционни диети.

Как да отглеждаме тиквички

• Растенията изискват светло местоположение. Редовно поливане, най-добре е отстояла дъждовна вода. Подходящо е засаждането в черен мулчиращ нетъкан текстил, който помага за затопляне на почвата и пречи на растежа на плевелите. Ако отглеждаме тиквички без мулчиращ текстил, за поддържане на топлината на почвата под тях мулчираме с органичен материал.

• Растенията могат да се предотглеждат, но също така да се засяват директно на лехата.

  Семената засяваме на местоположението след 15 май, когато вече не заплашва опасност от приземни слани. Семената преди сеитбата накисваме ден в хладка вода. Засаждаме на редове, на разстояние 50 до 100 сантиметра поединично.

  Можем да предотглеждаме семената на перваза, в оранжерия или парник. Подходящ е субстрат, предназначен за сеитба. Саксийките трябва да са минимум 10 см големи, растенията изискват много пространство. Засаждаме по 1 семенце. Навън засаждаме едва във втората половина на май, на засаждането трябва да предхожда постепенно закаляване.

• Изискват топло, защитено местоположение и пропусклив, добре снабден с хранителни вещества отглеждащ субстрат. Могат да се отглеждат и на компост.

• За торене са най-подходящи органичните торове или растителни екстракти, богати на калий. По време на вегетацията 1 път на 21 дни обогатяваме отглеждащия субстрат с органичен тор, евентуално растителен екстракт, богат на калий.

• Тиквичките са сравнително устойчиви на болести. При горещо и сухо време може да се появи мана по краставиците. Растенията растат зле и по листата се появява сивкаво покритие. Превенция е редовното поливане и поддържането на умерено влажна почва. В случай на поява на мана е необходимо да се отстранят нападнатите листа. Устойчивостта срещу мана повишават фунгицидите. Ако по растенията се появят бели покрития, са нападнати от брашнеста мана. Подходящо е да се използват фунгициди със съдържание на сяра, които надеждно елиминират гъбичното заболяване.

  Цветовете и младите плодове биват нападани от охлюви. Най-ефективният метод е тяхното събиране и последваща ликвидация. Листните въшки могат да разпространяват между растенията вирусна мозайка, която се проявява с изкривен и закърнял растеж, извити листа и жълти петна по листата и плодовете. Нападнатите растения е необходимо незабавно да се ликвидират. Необходимо е също да се извърши ликвидация на листните въшки със специални инсектициди.

• Със сбора започваме, когато плодовете достигнат дължина 7 и повече сантиметра (максимум 20 сантиметра). Тиквичките откъсваме от растението с няколкосантиметрова дръжка, благодарение на която ще се съхранят свежи няколко дни по-дълго.