Тиква цукета Tapir

Cucurbita pepo - Tapir

Тиквичката е едногодишен зеленчук, който се отнася към вида обикновена тиква (Cucurbita pepo) и произхожда от Централна Америка. Тиквичката обаче идва от Европа - била е изведена в Италия. Съществува голямо количество най-различни сортове тиквички, които се различават помежду си не само по размер, но и по форма, оцветяване, а също и по вкуса на месестата част. Образува дълги месести издънки, подобни на лиани, на които от юни разцъфват жълти цветове. След опрашването се формират продълговати плодове, които могат да носят най-различни нюанси на зелен, жълт или бял цвят.

Тиквичката е богата на минерали, благоприятно въздейства на сърцето, подаграта и ревматизма. Плодовете съдържат витамин B, C и калий, който освобождава тялото от излишна вода и сол. Имат високо съдържание на вода около 90% и също влакнини. Тиквичките се препоръчват за консумация на затлъстели хора, диабетици или пациенти със заболявания на жлъчния мехур или черния дроб. Също се препоръчват на хора, страдащи от ревматизъм и подагра. Тиквичката е нискокалорична храна, подходяща за редукционни диети.

Как да отглеждаме тиквички

• Растенията изискват светло местоположение. Редовна поливка, най-добре е отстояла дъждовна вода. Подходяща е засаждането в черен мулчиращ нетъкан текстил, който помага за затопляне на почвата и пречи на растежа на плевелите. Ако отглеждаме тиквички без мулчиращ текстил, за поддържане на топлината на почвата под тях мулчираме с органичен материал.

• Растенията могат да се предотглеждат, но също така да се засяват директно на лехата.

  Семената засяваме на местоположението след 15 май, когато вече няма риск от приземни слани. Семената преди засяване накисваме един ден в хладка вода. Засаждаме на редове, на разстояние от 50 до 100 сантиметра поединично.

  Да предотглеждаме семената можем на перваза, в оранжерия или парник. Подходящ е субстрат, предназначен за засяване. Саксиите трябва да са минимум 10 см големи, растенията изискват много пространство. Засаждаме по 1 семка. Навън засаждаме едва през втората половина на май, на засаждането трябва да предхожда постепенно закаляване.

• Изискват топло, защитено местоположение и пропусклив, добре снабден с хранителни вещества отглеждащ субстрат. Могат да се отглеждат и върху компост.

• За торене са най-подходящи органичните торове или растителните екстракти, богати на калий. По време на вегетацията 1 път на 21 дни обогатяваме отглеждащия субстрат с органично торене, евентуално растителен екстракт, богат на калий.

• Тиквичките са сравнително устойчиви към болести. При горещо и сухо време може да се появи мана по краставиците. Растенията растат лошо и по листата се появява сивкав налеп. Превенция е редовната поливка и поддържането на леко влажна почва. В случай на появата на мана е необходимо да се отстранят нападнатите листа. Устойчивостта срещу мана ще повиши фунгицидите. Ако по растенията се появят бели налепи, те са нападнати от брашнеста мана. Подходящо е да се използват фунгициди със съдържание на сяра, които надеждно унищожават гъбичното заболяване.

  Цветовете и младите плодове биват нападани от охлюви. Най-ефективният метод е тяхното събиране и последваща ликвидация. Листните въшки могат да разпространяват между растенията вирусна мозайка, която се проявява с изкривен и изостанал растеж, извити листа и жълти петна по листата и плодовете. Нападнатите растения е необходимо незабавно да се ликвидират. Необходимо е също да се извърши ликвидация на листните въшки със специални инсектициди.

• Със събирането започваме, когато плодовете достигнат дължина от 7 и повече сантиметра (максимум 20 сантиметра). Тиквичките откъсваме от растението с няколкосантиметрова дръжка, благодарение на която ще издържат пресни няколко дни по-дълго.