Диня Sugar Baby

Citrullus lanatus - Sugar baby

Културната форма на пъпеша се появява преди около хиляда години преди нашата ера в Средиземноморието или субтропична Африка. Пъпешът е тиквовидна плодова зеленчукова култура. Характерът на растеж е пълзящ или катерлив. Месестите издънки достигат дължина от 100 до 250 сантиметра. Съществуват много видове пъпеши. Сред най-известните са: захарните, които са по-ароматни, с по-мека и по-плътна мякот и с типичен аромат на ананас. Шарантски пъпеш със своя сладък ароматен вкус често напомня на ананас или папая и има интензивен, дразнещ аромат. Galia е светъл отвътре и отвън. Има светложълт цвят и вкусът му напомня на нектарини. Меден пъпеш има много сладък, ароматен и много хармоничен вкус. Отвън е светложълт, а отвътре преминава от зелено към жълто. Чрез кръстосване на мрежест и кантелупски пъпеш в Израел успяха да изведат пъпеш Ogen. Благодарение на леко кисело-плодовия си вкус е изключително освежаващ и вкусен. Tendral е роднина на медения пъпеш. По вкус много му прилича, но почти няма аромат. Последният и най-известен вид пъпеш е воденият пъпеш (дините). Има яркочервен цвят на мякотта и черни семена. Мякотта е крехка, има свеж, не твърде сладък вкус и лек аромат.

Консумацията на пъпеши е полезна за здравето, този зеленчук укрепва и почиства организма. Плодовете съдържат от 90 до 95% вода и от 3 до 5% захари. Съдържат също витамин C. Плодовете са много нискокалорични. Имат дори антисклеротично и антиревматично действие и влияят на кръвообращението. Във всеки случай, най-вече и преди всичко са страхотно вкусни!

Как да отглеждаме пъпеш

• За отглеждане е подходящо да се използва нетъкан черен текстил, който акумулира топлина. Изискват слънчево местоположение. Обилно поливане, особено при формиране на плодовете.

• Със сеитбата започваме още в края на март. Сеитбата извършваме в разсадници или в саксии. В една саксия поставяме 1-2 семена. Оптималната температура за покълване е 22°C. Подходящ е специален субстрат, предназначен за сеитба и размножаване, поддържаме го винаги леко влажен. Саксиите поставяме на светло място. Семената покълват в рамките на 14 дни. В началото на май започваме да закаляваме разсада и да го поставяме на окончателното местоположение. Растенията засаждаме на разстояние приблизително 1,5 x 1 м. Или ги засаждаме класически на редове, по 2 разсада на разстояние 30-40 см.

• Почвата трябва да бъде пропусклива и да има неутрална реакция (pH в диапазона 6,5 до 7,0). Почвата трябва да се подготви още през есента чрез изкопаване или изораване. През пролетта в почвата вкопаваме оборски тор или компост, за да не е необходимо по-късно торене.

• Подходящо е да се използва универсален течен тор (Cererit, Kristalon - плод и цвят). Когато плодовете са във фаза на развитие, прилагаме тор на всеки 14 дни. Щом плодовете узреят, ограничаваме торенето. През есента или пролетта е необходимо да се внесе органичен тор, например добре отлежал компост или тор.

• Черната гнилоба по плодовете на краставиците е опасно заболяване, което напада почти всички тиквовидни зеленчуци. Проявява се с потъмняване на листата от ръба им и овлажняване и последващо потъмняване на издънките. След нападение е необходимо да се извърши пръскане. Може да се използва например добре ефективният препарат Rovral Aqua Flo, евентуално Talent.

  Обикновеният паяжинест акар напада голямо количество видове зеленчуци. Напада особено растения, отглеждани в оранжерии. По нападнатите листа се появяват светли петна, по-късно се виждат по растенията паяжинки. Срещу паяжинестия акар действат например препарата Talstar, Omite и други акарициди.

  Растенията се нападат също от брашнеста мана и листни въшки. Срещу листните въшки използваме препарата Mospilan. Срещу брашнестата мана избираме фунгициди на базата на мед.

  Напукването на плодовете е причинено от неравномерно подаване на вода към растението. Недостигът на магнезий се разпознава по светлите листа с тъмнозелени жилки. Пожълтяването на листата при пъпешите е проява на излишък от вода.

  Растенията се нападат също от охлюви и птици.

• Първите пъпеши могат да се берат около средата на август. Узрелият пъпеш разпознаваме например по почукване. При лек удар трябва да се чува кух звук. Узрелия пъпеш сигурно разпознаваме по изсъхващата и усукваща се дръжка.