Многогодишни нискорастящи растения

Смес от ниски многогодишни растения

Правилното съставяне и подбор на видовете при лехите с многогодишни растения са особено важни, тъй като те ще изпълняват своята естетическа функция много години. Засаждането с многогодишни растения трябва винаги да бъде неравномерно, но това не означава, че можем да ги разполагаме случайно. Ниските многогодишни растения са подходящи като преден фон за високите, същевременно могат да се отглеждат и в контейнери. Ниските многогодишни растения също не позволяват буен растеж на плевелите.

Как да отглеждаме ниски многогодишни растения

• Почвата около многогодишните растения редовно разрохкваме плитко и оплевеляваме. Спазваме изискванията за осветление на отделните видове, общо може да се каже, че най-добре е да засаждаме растенията там, където не им грози излагане на обедна слънчева жега. По време на голяма суша е необходимо да поливаме многогодишните растения. Многогодишните растения с по-високи и слаби цветни стъбла подвързваме към колчета. Отцъфтелите съцветия незабавно отрязваме. През есента отрязваме изсъхналата надземна част, а видовете, които зимуват трудно, покриваме с клонки. През пролетта след приключване на трайните мразове отстраняваме клонките. Редовно торим растенията.

• Посевът при повечето многогодишни растения извършваме директно в почвата на качествено подготвена леха. Само деликатните или редките видове сеем в парник или оранжерия, евентуално и в жилището "зад прозореца". Лехата внимателно разрохкваме на дълбочина 10-15 см и с максимална грижа премахваме плевелите, особено многогодишните, които по-късно между покълващите разсад много трудно се потискат. Самият посев при дребните семена извършваме нашироко - семената разхвърляме равномерно по повърхността на лехата, ако са били стратифицирани, то ги сеем заедно с пясъка или торфа, в който са били поставени. След това посева притискаме в почвата и покриваме с рохкав слой почва.

  Посев в парник извършваме при видовете, чувствителни към измръзване и преждевременно покълване. Процедираме практически същото като при посева в открита почва.

  Посев в оранжерия или "зад прозореца" правим при растенията, чувствителни към измръзване с дълъг вегетационен период, които трябва да сеем възможно най-рано февруари-март, за да успеят до есента максимално да пораснат. Сеем в саксии или посевни вани, които напълваме със субстрат за посеви. Дълбочината на посева зависи от размера на семето, обикновено е 1-2 см, при посев в открита почва 2-6 см. Покриването на посева извършваме със смес от субстрат с натрошен пясък (1:1) или директно със слой чист пясък. Изключение правят растенията, които кълнят на светло, чиито семена само леко притискаме. Температурата при покълване трябва да е между 15 и 25°C.

• Почвата трябва да бъде въздушна и да задържа влагата. Пясъчната почва можем да подобрим като в горния ѝ слой примесим компост. Така почвата ще бъде по-сбита и ще може да абсорбира повече вода.

• Ако в компоста добавим малко краве торе, ще осигурим на растенията достатъчно хранене. През пролетта доторяваме с компост и Cererit. От август не торим многогодишните растения.

• Листните въшки и други смучещи насекоми пръскаме с Pirimor или Metathion, срещу гъсениците, ларвите, бръмбарите и техните ларви се борим с Metathion. Всички нематоди се разпространяват чрез почвата и заразените части на растенията. Затова е необходимо така засегнатите растения внимателно да се отстранят от лехата заедно с корените и почвата около корените и растението да се унищожи чрез изгаряне. Препоръчва се на такава леха да се засади кадифе (Tagetes), което отблъсква нематодите.

  Гъбичните заболявания, т.е. чернилка, ръжда, мана и плесени, могат да се потискат с химически пръскания, напр. Fundazol. По-подходящо е засегнатите части на растенията да се отрежат и изгорят. Силно повредените растения трябва да унищожим изцяло заедно с корените. Ако лехата е силно заразена, по-добре е здравите растения навреме да се пресадят другаде.