Многолетни растения за альпийски градини

Смес от многогодишни растения за алпинеуми

Малките многогодишни и скални растения са подходящи за алпинеуми, многогодишни бордюри, между камъни, в композирани корита и контейнери, специални условия изискват алпийските растения. Можете да засадите алпинеума си и със скални растения с декоративни листа, така той ще бъде красив и във времето, когато растенията отцъфтят. Благодарни са (някои вече споменати) дабециите, драбите, дриадките, хебе, карамфилите, почвопокривните растения, тревичките или змийските.

На слънчеви места засаждаме камнеломка, мащерка, летни иглики, ниски ириси, ниски килимни флокси, пълзящ почвопокривач, нощна свещ, седум, верониката, рожков, планински алисум. На полусянка принадлежат жълта дъмниковка, кървава дюшиця, планинска и карпатска дрипатка, хоста, кандици, иглики, крайморска тревичка, пълзящ змийски. За по-сухи места са подходящи чистец, пролетна главатка, костилка (декоративна трева – всички видове), скални карамфили, вечнозелена камнеломка, мащерка, летни иглики, опунция, източна вероника.

Как да отглеждаме многогодишни растения за алпинеуми

• Почвата около многогодишните растения редовно плитко разравяме и плевим. Спазваме изискванията за осветление на отделните видове, като общо може да се каже, че най-добре е да засаждаме растенията там, където не им грози да бъдат изложени на обедното слънчево припичане. По време на голяма суша е необходимо да поливаме многогодишните растения. Многогодишните растения с по-високи и слаби цветни стъбла подвързваме към колчета. Отцъфтелите съцветия веднага отрязваме. През есента отрязваме изсъхналата надземна част, а видовете, които зимуват трудно, покриваме с клонки. През пролетта клонките премахваме след приключване на трайните мразове. Редовно торим растенията.

• Посевът извършваме при повечето многогодишни растения директно в почвата на качествено подготвена леха. Само деликатните или редки видове сеем в парник или оранжерия, евентуално и в жилището "зад прозореца". Лехата старателно разравяме на дълбочина 10-15 см и с максимална грижливост я освобождаваме от плевели, особено многогодишни, които по-късно между покълващите семена се потискат много трудно. Самият посев извършваме при дребните семена на разсад - семената разхвърляме равномерно по повърхността на лехата, ако е било стратифицирано, то го сеем заедно с пясъка или торфа, в който е било заложено. След това посева притискаме в почвата и покриваме с разравен слой почва.

  Посевът в парник извършваме при видове чувствителни към измръзване и преждевременно покълване. Постъпваме практически също като при посев в открита почва.

  Посевът в оранжерия или "зад прозореца" правим при растения чувствителни към измръзване с дълъг вегетационен период, които трябва да сеем възможно най-рано февруари-март, за да успеят до есента да пораснат максимално. Сеем в саксии или посевни тави, които пълним със градински субстрат за посев. Дълбочината на посева зависи от размера на семето, обикновено е 1-2 см, при посев в открита почва 2-6 см. Покриването на посева извършваме със смес от субстрат с смлян пясък (1:1) или директно със слой чист пясък. Изключение са растенията, покълващи на светло, чиито семена само леко притискаме. Температурата при покълване трябва да бъде между 15 и 25°C.

• Почвата трябва да бъде въздушна и да задържа влага. Пясъчната почва можем да подобрим, като в горния ѝ слой примесим компост. Почвата така ще бъде по-сплотена и ще може да попие повече вода. Видовете многогодишни растения, предназначени за алпинеуми, изискват по-скоро пясъчни, много добре дренирани почви.

• Ако добавим в компоста малко краве торово, осигуряваме на растенията достатъчно хранене. През пролетта подхранваме с компост и Cererit. От август многогодишните растения не торим. Скалните многогодишни растения не е необходимо да се подхранват. Достатъчно е да се подхранят 3 пъти през вегетацията под формата на поливане.

• Листни въшки и други смучещи насекоми пръскаме с Pirimor или Metation, против гъсеници, червеи, бръмбари и техните ларви се борим с Metation. Всички нематоди се разпространяват през почвата и заразените части на растенията. Затова е необходимо така засегнатите растения внимателно да се отстранят от лехата заедно с корените и почвата около корените и растението да се унищожи чрез изгаряне. Препоръчва се на такава леха да се засади тагетес (Tagetes), който отблъсква нематодите.

  Гъбичните заболявания, т.е. чернилка, ръжда, брашнеста мана и плесени, могат да се потискат с химически пръскания, например Fundazol. По-подходящо е засегнатите части на растенията да се отрежат и изгорят. Силно увредените растения трябва да унищожим изцяло заедно с корените. Ако лехата е силно заразена, по-добре е здравите растения навреме да се пресадят другаде.