Савойско зеле Vertus - семена зеле

Brassica oleracea convar. capitata - Зеле

Двугодишно растение, което през първата година образува глави, обвити с мехурести, нарязани листа в жълтозелен до тъмнозелен цвят. Расте на къса кочерга. Втората година главата израства в цъфтящо съцветие с четирилистни цветове. Сред най-известните сортове зеле са зелето със затворена глава, къдравото зеле и брюкселското зеле.

Зелето е богато на витамин C, K и минерални вещества. Съдържа много витамини (например B1, B2, B3, B9, C и K). Богато е на минерали и микроелементи (магнезий, селен, калий, калций, фосфор и желязо). Консумацията на зеле намалява холестерола, лекува кръвоносните съдове, подпомага храносмилането и имунитета и др. Използва се за супи, сосове или зеленчукови салати.

Как да отглеждаме зеле

• Зелето със затворена глава най-добре расте при постоянна температура между 15 – 20 градуса по Целзий. Не ги засаждаме твърде близо едно до друго. Това има негативно влияние върху добива! Растенията са морозоустойчиви. Понасят без проблеми температура от - 10 до - 15 °C. Изискват светло или полусенчесто местоположение. В началото на лятото растенията изискват голямо количество вода. Почвата никога не трябва да изсъхва. Околността на растенията редовно окопаваме и почистваме от плевели. Редовно варосваме и торим.

• Ранните сортове сеем през февруари в топла оранжерия или парник. Разсаждането извършваме през април на разстояние 40×50 cm.

  Летните и полуранните сортове сеем от средата на април до май директно на местоположението на разстояние 50×40 cm.

  Есенните сортове засаждаме до края на юли директно на местоположението на разстояние 40–50×60 cm.

  Озимите сортове засаждаме на разстояние 40x40 cm до края на септември.

• Късните сортове изискват средно тежки почви с достатъчно съдържание на калций. Сортовете, предназначени за полско отглеждане и студено форсиране, изискват по-лека, глинесто-пясъчна и загряваща се почва. Оптималната стойност на pH е 6-7.

• През есента е препоръчително в почвата да се добави 4–5 kg торова тор/m2, 5g P2O5/m2, 10–14 g K2O/m2. Не забравяме да варосаме почвата. Следващата доза 8—10 g азот/m2 добавяме преди засаждането. По време на вегетацията добавяме още 2–5 g азот/m2, която равномерно разпределяме за приложение във фазата на 8–9 листа и преди образуването на главите.

• Най-честият вредител на зелето е земният бълхач, зелното пеперудче и зелната молия. От болестите най-големи щети причинява главно килата по кръстоцветните.

  Срещу зелната молия е препоръчително да се използват синтетични инсектициди или препарати на базата на 'Bacillus thuringiensis' по време на излюпването на гъсениците от яйцата.

  Срещу килата по кръстоцветните е препоръчително варосване на земите, използване на азотен вар, унищожаване на засегнатите растения и дезинфекция на почвата.

  Срещу пеперудите растенията могат да се предпазят, като ги засадим например между домати.

• Ранните сортове прибираме през май или юни. Вегетационният период до прибиране е от 50-70 дни.

  Летните и полуранните сортове имат вегетация дълга около 120 дни. Прибирането извършваме през август до септември.

  Есенните сортове имат вегетация дълга 102–160 дни. Прибирането извършваме през август до септември.

  Озимите сортове имат вегетационен период дълъг 240–250 дни. Можем да ги прибираме до януари.