Алабаш ранен Moravia

Brassica oleracea var. Gongylodes

Двугодишно растение, произхождащо от района на Средиземноморието и Западна Европа. От дивото растение са отгледани много от неговите сортове, които са много различни по външен вид: зелево главесто зеле, главеста зелка, брюкселско зеле, стъблена зелка, фуражна зелка, броколи, карфиол, калараби.

Калараби има стъбло с максимална дължина 20 см, от което над булбата израстват дълго дръжкати листа, а листата под булбата отмират. Най-основното разделение на калараби е на сини и бели, като най-ранни са белите сортове. Освен приятния си вкус, те са и богат източник на витамини B, C и E, калций, калий, селен, цинк, желязо, фолиева и пантотенова киселина. Консумира се сурова, сама по себе си има добър вкус или като част от зеленчукови салати. Можем да я варим, задушаваме, печем, може да се използва като тиквичка в тесто вместо картофи за палачинки или да се изпържи в панировка.

Как да отглеждаме калараби

• Местоположението трябва да има по-влажен климат, не се нуждае от високи температури. Следим за равномерно овлажняване на почвата, редовно поливаме със средна доза вода, окопаваме. При сухо време булбите одървесняват и след по-голямо поливане се пукат. Почвата на лехата поддържаме без плевели.

• Ранни сортове: сеем през февруари. Засаждаме ги на разстояние 25x25 см в средата на април. Белите ранни сортове калараби не понасят по-високи температури в началото на лятото. Пролетните сортове при засаждане покриваме с нетъкан текстил.

  Летни сортове: сеем през март или април. Засаждаме ги на разстояние 25x25 см в първата половина на май.

  Късни сортове: сеем на границата между април и май. Разсадите трябва да засадим най-късно до средата на август.

• Растенията изискват глинеста или песъчливо-глинеста почва, с достатъчно съдържание на хумус и достатъчно достъпни хранителни вещества. Оптималната стойност на pH се движи в диапазона 6–7,3.

• Преди засаждане е желателно да се внесат в почвата промишлени торове в доза 30–60 g/m2 със съотношение на хранителни вещества NPK 1,5:1:2, първата половина от дозата при късните сортове или при прекия сеитба добавяме при засаждането, а втората по време на вегетацията.

• Увреждането от сушене се проявява с пукане на корените, булбите и плодовете, при по-силно увреждане със засъхване.

  От вредителите на калараби се срещат Полска бълха (Phyllotreta undulata), Черна бълха (Phyllotreta atra), Зелна бълха (Phyllotreta nemorum) и Зелна въшка (Brevicoryne brassicae).

  От гъбните заболявания се среща главно мана.

• Калараби събираме селективно според размера. Ранните обикновено когато достигнат размер 4 см. Неподходящо е да се берат растения, които са пуснали цвят.