Накратко: Цикорията (Cichorium intybus) е многогодишно растение, високо 30 до 150 cm, което цъфти от юли до октомври със сини главички. Сее се направо на лехата в богат субстрат на слънчево място, умерено поливане е достатъчно. Отглежда се както заради корена, традиционно печен като заместител на кафето, така и като листен зеленчук и ценна паша за пчелите.
| Височина на растението | 30 до 150 cm |
|---|---|
| Време на цъфтеж | юли до октомври |
| Цвят на цветовете | син, рядко розовеещ или бял |
| Местообитание | изключително слънчево |
| Субстрат | богат, дрениран |
| Поливане | умерено, редовно |
Цикорията е внушително растение със сини цветове, което срещате покрай пътища, по насипи и по краищата на нивите, а същевременно може добре да се отглежда и направо в градината. В народа е известна и под други имена.
Това ръководство описва как да отгледате цикория на лехата, как да се грижите за нея и за какво традиционно се използват коренът и надземната част – от заместител на кафето до любима паша за пчелите.
Описание и разпространение
Цикорията е многогодишно растение с разклонено, извито, но здраво стъбло, което достига според местообитанието 30 до 150 cm. Приземните листа са обратноланцетни, перестоделни и окосмени, стъбловите листа са тесни и целокрайни. Сините, рядко розовеещи или бели главички с диаметър 3 до 5 cm цъфтят от юли до октомври и се отварят само в предобедните часове.
Расте обилно покрай пътища, по насипи, междини и краища на ниви, където предпочита по-сухи, нарушени местообитания. У нас се среща главно в по-топлите райони от низините до хълмистите места, в Европа е разпространена от запад до Западен Сибир и Средна Азия.
Сеитба и отглеждане
Цикорията се сее направо на лехата, защото дългият ѝ стърчащ корен понася зле разсаждане. Нуждае се от богат, добре дрениран субстрат и изключително слънчево място, на сянка цъфти по-слабо и коренът е по-тънък.
| Дейност | Срок и начин |
|---|---|
| Сеитба на лехата | май до юни, дълбочина 1–2 cm, редове през 30 cm |
| Прореждане на разсадчетата | след поникването, разстояние между растенията 15–20 cm |
| Поливане | умерено, редовно, без преовлажняване |
| Прибиране на корена | есента на първата година, преди идването на слани |
Грижи през сезона
Поливането трябва да е умерено, цикорията понася краткотрайна суша по-добре от преовлажнена почва. Подхранване не е необходимо, в по-бедна почва е достатъчна една доза компост, вложена преди сеитбата. През сезона е достатъчно лехата редовно да се плеви, докато растенията не заякнат достатъчно и сами не засенчат околните плевели.
Прибиране и преработка на корена
Коренът се прибира наесен през първата година, най-добре преди идването на по-силни слани, когато съдържа най-много запасни вещества. Изкопаният корен се измива, нарязва и изсушава, традиционно след това се пече и мели като заместител на кафето, любим особено в периоди, когато обикновеното кафе е било недостиг.
От корена се добива и индустриално инулин, използван като натурални фибри в хранително-вкусовата промишленост. У дома изсушеният и печен корен може да се съхранява в затворен съд на сухо място подобно на други насипни подправки.
Цикорията като зеленчук
Освен дивореещата обикновена цикория се отглеждат и облагородени сортове, предназначени направо за консумация на листата, известни като салатна или листна цикория. Тяхното отглеждане, принудително израстване и избелване на пъпките се различава доста от отглеждането на обикновената цикория и подробно го описват отделните статии Отглеждане на листна цикория и Нетрадиционни зеленчуци – цикория.
Цикорията и пчелите
Цикорията е сред много обичаните медоносни растения, дългият период на цъфтеж от лятото до есента осигурява на пчелите богат източник на нектар и прашец в период, когато много други растения вече са прецъфтели. Медът от цикория има светложълт цвят и по-изразен, леко горчив вкус. Ако имате кошери в градината или просто искате да подпомогнете опрашителите в околността, си струва поне част от насаждението да се остави свободно да прецъфтява и да не се коси веднага след първия цъфтеж.
Освен пчелите, сините главички търсят и други видове ципокрили и пеперудни насекоми, така че лехата с цикория служи и като малък принос към цялостното видово разнообразие в градината.
Болести и неприятели
Цикорията е като цяло устойчиво растение, на преовлажнени лехи обаче може да се появи гниене на корена. От насекомите понякога се срещат листни въшки по младите листа и леторасти, достатъчно е да се отмият със струя вода или да се отстранят механично.
Размножаване и събиране на семена
Цикорията се размножава изключително със семена, вегетативно размножаване при нея не се използва. Семената узряват постепенно от август до есента в сухите главички, затова можете да ги събирате направо от растенията в градината, щом главичките изсъхнат и потъмнеят. Собствено събраните семена след старателно изсушаване запазват кълняемостта си обикновено две до три години, ако ги съхранявате на сухо и тъмно място в хартиено пликче.
Ако искате да задържите цикорията в градината само на едно определено място, е добре прецъфтелите растения навреме да се отрежат още преди пълното узряване на семената – цикорията в подходящи условия може сравнително лесно и бързо да се самозасява и в околните лехи.
Цикорията и съседните растения
Благодарение на дълбоко проникващия стърчащ корен цикорията добре разрохква и по-тежка и уплътнена почва, след отстраняването ѝ в земята остават ходове, през които по-лесно достигат вода и въздух до корените на други, по-плитко вкоренени растения. За този ефект цикорията понякога се сее и като така наречена междинна култура на лехи, които се подготвят за засаждане през следващия сезон с по-взискателен зеленчук.
Цикорията в градината и в природата
Благодарение на дългия период на цъфтеж и непретенциозността цикорията е подходяща и за природна или пеперудена леха заедно с други ливадни растения. За разлика от интензивно отглеждания зеленчук не изисква практически никакви особени грижи и добре допълва и краищата на градината, където други растения не виреят особено, например покрай оградата, при пътеката или на неизползваната ивица между лехите.
Често задавани въпроси
Как да позная цикорията?
По сините главички с диаметър 3 до 5 cm, които се отварят само преди обяд, и по високото, разклонено, но здраво стъбло, достигащо до 150 cm.
Кога да сея цикорията?
Направо на лехата през май до юни, на дълбочина 1 до 2 cm, защото дългият ѝ стърчащ корен понася зле разсаждане.
За какво традиционно се използва коренът на цикорията?
Най-известно е печенето и смилането му като заместител на кафето, индустриално от корена се добива и инулин, използван като фибри в хранително-вкусовата промишленост.
Различава ли се цикорията от салатната цикория?
Да, салатната цикория е облагороден сорт, отглеждан за листата и принудително израсли пъпки, отглежда се по различен начин от дивореещата обикновена цикория.
Подходяща ли е цикорията за пчелите?
Да, сред обичаните медоносни растения е с дълъг период на цъфтеж от лятото до есента.
Каква почва и местообитание ѝ трябват на цикорията?
Богат, дрениран субстрат и изключително слънчево място, на сянка цъфти по-слабо.
Източници
Актуализирано: 11. 10. 2026