Отглеждане на цикория – богат субстрат, изключително слънчево място, умерено поливане

Накратко: Цикорията (Cichorium intybus) е многогодишно растение, високо 30 до 150 cm, което цъфти от юли до октомври със сини главички. Сее се направо на лехата в богат субстрат на слънчево място, умерено поливане е достатъчно. Отглежда се както заради корена, традиционно печен като заместител на кафето, така и като листен зеленчук и ценна паша за пчелите.

Височина на растението30 до 150 cm
Време на цъфтежюли до октомври
Цвят на цветоветесин, рядко розовеещ или бял
Местообитаниеизключително слънчево
Субстратбогат, дрениран
Поливанеумерено, редовно

Цикорията е внушително растение със сини цветове, което срещате покрай пътища, по насипи и по краищата на нивите, а същевременно може добре да се отглежда и направо в градината. В народа е известна и под други имена.

Това ръководство описва как да отгледате цикория на лехата, как да се грижите за нея и за какво традиционно се използват коренът и надземната част – от заместител на кафето до любима паша за пчелите.

Описание и разпространение

Цикорията е многогодишно растение с разклонено, извито, но здраво стъбло, което достига според местообитанието 30 до 150 cm. Приземните листа са обратноланцетни, перестоделни и окосмени, стъбловите листа са тесни и целокрайни. Сините, рядко розовеещи или бели главички с диаметър 3 до 5 cm цъфтят от юли до октомври и се отварят само в предобедните часове.

Расте обилно покрай пътища, по насипи, междини и краища на ниви, където предпочита по-сухи, нарушени местообитания. У нас се среща главно в по-топлите райони от низините до хълмистите места, в Европа е разпространена от запад до Западен Сибир и Средна Азия.

Сеитба и отглеждане

Цикорията се сее направо на лехата, защото дългият ѝ стърчащ корен понася зле разсаждане. Нуждае се от богат, добре дрениран субстрат и изключително слънчево място, на сянка цъфти по-слабо и коренът е по-тънък.

ДейностСрок и начин
Сеитба на лехатамай до юни, дълбочина 1–2 cm, редове през 30 cm
Прореждане на разсадчетатаслед поникването, разстояние между растенията 15–20 cm
Поливанеумерено, редовно, без преовлажняване
Прибиране на коренаесента на първата година, преди идването на слани

Грижи през сезона

Поливането трябва да е умерено, цикорията понася краткотрайна суша по-добре от преовлажнена почва. Подхранване не е необходимо, в по-бедна почва е достатъчна една доза компост, вложена преди сеитбата. През сезона е достатъчно лехата редовно да се плеви, докато растенията не заякнат достатъчно и сами не засенчат околните плевели.

Прибиране и преработка на корена

Коренът се прибира наесен през първата година, най-добре преди идването на по-силни слани, когато съдържа най-много запасни вещества. Изкопаният корен се измива, нарязва и изсушава, традиционно след това се пече и мели като заместител на кафето, любим особено в периоди, когато обикновеното кафе е било недостиг.

От корена се добива и индустриално инулин, използван като натурални фибри в хранително-вкусовата промишленост. У дома изсушеният и печен корен може да се съхранява в затворен съд на сухо място подобно на други насипни подправки.

Цикорията като зеленчук

Освен дивореещата обикновена цикория се отглеждат и облагородени сортове, предназначени направо за консумация на листата, известни като салатна или листна цикория. Тяхното отглеждане, принудително израстване и избелване на пъпките се различава доста от отглеждането на обикновената цикория и подробно го описват отделните статии Отглеждане на листна цикория и Нетрадиционни зеленчуци – цикория.

Цикорията и пчелите

Цикорията е сред много обичаните медоносни растения, дългият период на цъфтеж от лятото до есента осигурява на пчелите богат източник на нектар и прашец в период, когато много други растения вече са прецъфтели. Медът от цикория има светложълт цвят и по-изразен, леко горчив вкус. Ако имате кошери в градината или просто искате да подпомогнете опрашителите в околността, си струва поне част от насаждението да се остави свободно да прецъфтява и да не се коси веднага след първия цъфтеж.

Освен пчелите, сините главички търсят и други видове ципокрили и пеперудни насекоми, така че лехата с цикория служи и като малък принос към цялостното видово разнообразие в градината.

Болести и неприятели

Цикорията е като цяло устойчиво растение, на преовлажнени лехи обаче може да се появи гниене на корена. От насекомите понякога се срещат листни въшки по младите листа и леторасти, достатъчно е да се отмият със струя вода или да се отстранят механично.

Размножаване и събиране на семена

Цикорията се размножава изключително със семена, вегетативно размножаване при нея не се използва. Семената узряват постепенно от август до есента в сухите главички, затова можете да ги събирате направо от растенията в градината, щом главичките изсъхнат и потъмнеят. Собствено събраните семена след старателно изсушаване запазват кълняемостта си обикновено две до три години, ако ги съхранявате на сухо и тъмно място в хартиено пликче.

Ако искате да задържите цикорията в градината само на едно определено място, е добре прецъфтелите растения навреме да се отрежат още преди пълното узряване на семената – цикорията в подходящи условия може сравнително лесно и бързо да се самозасява и в околните лехи.

Цикорията и съседните растения

Благодарение на дълбоко проникващия стърчащ корен цикорията добре разрохква и по-тежка и уплътнена почва, след отстраняването ѝ в земята остават ходове, през които по-лесно достигат вода и въздух до корените на други, по-плитко вкоренени растения. За този ефект цикорията понякога се сее и като така наречена междинна култура на лехи, които се подготвят за засаждане през следващия сезон с по-взискателен зеленчук.

Цикорията в градината и в природата

Благодарение на дългия период на цъфтеж и непретенциозността цикорията е подходяща и за природна или пеперудена леха заедно с други ливадни растения. За разлика от интензивно отглеждания зеленчук не изисква практически никакви особени грижи и добре допълва и краищата на градината, където други растения не виреят особено, например покрай оградата, при пътеката или на неизползваната ивица между лехите.

Често задавани въпроси

Как да позная цикорията?

По сините главички с диаметър 3 до 5 cm, които се отварят само преди обяд, и по високото, разклонено, но здраво стъбло, достигащо до 150 cm.

Кога да сея цикорията?

Направо на лехата през май до юни, на дълбочина 1 до 2 cm, защото дългият ѝ стърчащ корен понася зле разсаждане.

За какво традиционно се използва коренът на цикорията?

Най-известно е печенето и смилането му като заместител на кафето, индустриално от корена се добива и инулин, използван като фибри в хранително-вкусовата промишленост.

Различава ли се цикорията от салатната цикория?

Да, салатната цикория е облагороден сорт, отглеждан за листата и принудително израсли пъпки, отглежда се по различен начин от дивореещата обикновена цикория.

Подходяща ли е цикорията за пчелите?

Да, сред обичаните медоносни растения е с дълъг период на цъфтеж от лятото до есента.

Каква почва и местообитание ѝ трябват на цикорията?

Богат, дрениран субстрат и изключително слънчево място, на сянка цъфти по-слабо.

Източници

Актуализирано: 11. 10. 2026

Нуждаем се от вашето съгласие за използване на бисквитки, за да можем, наред с другото, да ви показваме информация, свързана с вашите интереси.