Нетрадиционни зеленчуци - цикория

Накратко: Цикорията се сее през април–май за лятна консумация и през юни за зимна. Корените се изкопават в края на септември и се съхраняват при 0-7 °C в леко влажен пясък. За форсиране се подреждат на тъмно при около 18 °C, а пъпките са готови за бране след 3-4 седмици.

Нетрадиционни зеленчуци - Цикория

Салатна цикория - е едногодишен зеленчук, наричан още цикория, близък родственик на коренната цикория. Коренната цикория е била отглеждана в миналото заради корена си, който е бил заместител на кафето, наричано цикория. Първоначалното растение от този вид обикновена цикория, е общоизвестно у нас. Расте свободно по мегдани и край пътища. Цъфти с дребни сини цветчета. Листната цикория (лат. Cichorium endivia) е листен двугодишен зеленчук, образуващ през първата година репчест корен и листна розетка. Този вид цикория спада към семейство сложноцветни. Цикорията отглеждаме заради т.нар. цикориеви пъпки. Тези пъпки днес лесно се намират във всички супермаркети и са вкусна добавка към зеленчукови салати. Отглеждането на прясна пъпка на собствената градина е много лесно.

Отглеждане на цикория

Отглеждането на салатна цикория изобщо не е сложно, както изглежда на пръв поглед. Има смисъл и за собствениците на малки градини. Форсирането на цикорията също е лесно. Можете да имате запас от пресна салата през цялата зима.

За отглеждане можем да избираме от следните видове цикория:

• червена главеста цикория
• цикория за форсиране
• листна, салатна цикория

Цикориевите корени можем да форсираме на подходящо, тъмно място. Може да бъде например в ненужна бъчва, но и стара кофа. Това впрочем може да опита всеки любител на цикорията и така да има доставка на ценни витамини от пресни зеленчуци и през зимния период.

Обикновената цикория не е особено взискателна към почвата. Най-добра реколта дава в почви подходящи за отглеждане на моркови и цвекло. Почвата следователно трябва да бъде дълбока, добре разрита и разкопана, леко глинесто-пясъчна. Поддържана без агресивни плевели. Добре снабдена с хранителни вещества и съдържаща вар. За отглеждане на цикория не е подходяща пясъчна почва, прекалено суха или заблатена.

При сеитбата на цикорията изчакайте да се затопли. Не се препоръчва ранна сеитба. За лятна консумация сейте цикорията през април/май, за зимна консумация сейте цикорията през юни. Цикорията не сеем прекалено рано на лехата, за да не тръгне на цвят. Цикорията сеем или директно на определената леха, или на разсадна леха. От която после цикорията пресаждаме на редове, отдалечени на 15 см един от друг. На цикорията осигуряваме редовно поливане. Прибирането на корените за форсиране, подобни на цвекло, настъпва в края на септември. Корените изкопаваме с копачни вили. След изкопаването е добре да оставим корените на цикорията няколко дни на лехата, покрити срещу мраз. Корените се почистват от пръст и се отрязват листата 2-3 см над върха на корена, като обаче пазим сърцевинните листа. Ако сърцето на цикорията бъде увредено, корените биха били безценни. Корените след това се оставят да изсъхнат. Колкото по-дебел е коренът на цикорията, толкова по-красива е пъпката, листът. Корените след това се съхраняват най-добре в избата, в леко влажен пясък. Подреждат се плътно един до друг, вертикално. Най-подходящата температура в избата е 0-7°C.

Този метод за форсиране е най-естественият процес. При този начин на отглеждане имате достатъчно витамини през зимния период от декември до април. Спестявате енергия и време. Пъпките могат да се отглеждат на сравнително малко пространство. Също така отпада рискът от повишено съдържание на нитрати поради липсата на слънчева светлина през зимата.

Берба на пъпките на цикория започва, когато пробият първия слой почва, нанесен върху корените. Било то разпушена земя или слой пясък. Всеки корен съдържа достатъчно сила, за да храни нарастващите листа в продължение на три седмици. Можем да берем листата и така цикорията ще издържи по-дълго. Отгледаните по този начин пъпки имат нежен вкус. Форсирането на цикория в тъмни помещения се нарича избелване или етиолация. Горчивината на цикорията не е вредна, точно този вкус повишава нейната устойчивост срещу болести и студоустойчивост. Горчивината на пъпките може да се прояви при цикория, отглеждана на лехи.

Как да процедираме при форсиране на цикория в кофа:

• Наредете корените на цикорията в кофата плътно един до друг.
• Подрежете корените на еднаква височина.
• Оптималният размер на корените на цикорията за форсиране е дължина на корена 25-30 см при диаметър на главата 4 см.
• Налейте вода до около 2/3 от кофата или друг съд, който използвате.
• Водата не трябва да прелива краищата на корените на цикорията, имайте предвид това и при доливане на вода в кофата.
• Покрийте кофата през дръжката с черно непрозрачно фолио.
• Поддържайте температура около 18°C.
• Пъпките ще дорастат за 3-4 седмици. Отрежете пъпките и използвайте. След това компостирайте корените.

Обикновената цикория може да се използва по два начина, използват се листата и корените. Промишлените производители и дистрибутори отглеждат пъпки на цикория в големи халета, в които корените са разположени на няколко етажа във вани, пълни с хранителен разтвор. Най-големите производители на цикория са белгийците и французите. Прибраните пъпки на цикория съхраняваме преди употреба в черно непрозрачно фолио, за да не изгорчеят.

Цикория в кухнята

Според сорта цикорията се приготвя в кухнята като салата или като карфиол. За приготвянето е добре да се напомни, че листата на цикорията е препоръчително да се накиснат половин час във вода преди окончателната обработка. Можем да я приготвяме и задушена с холандски сос, подобно на аспержите. Салата, обогатена с цикория, разбира се е деликатес. Салатата може да се приготвя с класически сладко-кисели дресинги, както и например с йогуртови дресинги и дресинги с майонеза.

Обикновената цикория съдържа високо количество витамини и минерали, също фолиева киселина, витамини C, A и K и фибри. Цикорията стимулира апетита и благоприятно влияе върху чревната перисталтика. Леко горчивият вкус на цикорията подобрява храносмилането и функцията на жлъчния мехур.