Чили (Chilli): плод или зеленчук, видове и люти чушки

Накратко: Чили чушките (род Capsicum, семейство Картофови) са ботанически плод, в кухнята обаче се използват като зеленчук или подправка. Лютивината им я придава капсаицинът и се измерва в единици на Сковил (SHU). Червените плодове съдържат около 144 мг витамин C на 100 г, жълтите и зелените значително по-малко.

СЪВЕТ: Изпробвайте ръководството на Pěstík!

Pěstík ще ви помогне с отглеждането от сеитба до беритба. Постепенно на вашия имейл. Винаги когато е нужно, сам ще ви напомни какво и как да направите.

1) Запишете се за ръководството

2) Pěstík ще ви изпраща какво да правите, докато вашето растение расте!

Чили наричано още като кайенски пипер, е вид по-малки чушки от рода Capsicum и семейство Solanaceae. Макар че ботанически погледнато чилито е плод, чушките се смятат за зеленчук или подправка. Самите чили чушки първоначално са отгледани в Америка и техните сортове след това са се разпространили по целия свят. В Америка са ги познавали още преди 7500 години пр.н.е., най-старите археологически останки от растението са намерени на територията на днешен Еквадор.

Първият известен европеец, срещнал се с тях, е Христофор Колумб в Карибите. Чушките след това бързо се разпространили във Филипините, нататък в Индия, Китай, Корея, Япония и Индия, където скоро станали основа на кухнята. Макар че има само няколко често използвани вида, има много сортове и специално селекционирани разновидности.

• Capsicum annuum– тук спадат например чили халапеньо и чилтепин

• Capsicum frutescens – който включва табаско и тайландски чушки

• Capsicum chinense включва най-лютите чушки, като Naga, хабанеро, Datil, Scotch Bonnet 

• Capsicum pubescens главно чушки Rocoto от Южна Америка

• Чушки baccatum – други видове от Южна Америка

Най-лютата чушка се нарича Bhut Jolokia, произхожда от Индия и за непривикнал човек може да се окаже смъртоносна. Веществото, което придава на чили чушките тяхната изключителна лютивина, се нарича капсаицин, среща се и в пиперения спрей (1 000 000 SHU). Лютивината се изразява в единици на Сковил (SHU). При консумация капсаицинът се свързва с рецептори в устата и гърлото, които започват прекомерно да отчитат топлина. Рецепторите незабавно изпращат към мозъка съобщение, че се консумира нещо прекомерно горещо. Мозъкът реагира на усещането за парене, като повишава сърдечната честота, засилва потенето и освобождава в тялото ендорфини. Животните поради специфичните видове рецептори нямат към капсаицина същата чувствителност като хората, главно в района на естественото разпространение на чилито.

Червените чушки съдържат и голямо количество витамин C и каротен (провитамин A). Жълтите и зелените (които са почти неузрели плодове) съдържат значително по-малко количество от двете вещества. Освен това чушките са добър източник на повечето витамини от група B, особено на витамин B ₆. Съдържат също много магнезий, калий и желязо.


Средна хранителна стойност на 100 г и препоръчителна дневна доза – Енергия 40 kcal 170 kJ.

При прекомерна консумация чилито може да дразни стомаха.
Чилито в кухнята се използва както прясно, така и сушено.
 Чилито се добавя в изобилие към мексиканската и някои южноамерикански кухни. Освен това в областите на Етиопия, Индия, Индонезия, Корея, Лаос, Малайзия, Пакистан, югозападен Китай, Шри Ланка, Тайланд. 

Особено в индийската кухня чилито има многостранно приложение. От прости като закуската Bhaji, където чилито е потопено в тесто и пържено заедно с къри. Чили сушено, печено, осолено, като гарнитура към ориз, извара и други. Листата имат леко горчив вкус и се добавят в Япония или Тайланд в супи, главно пилешки.

Някои чили се отглеждат за декоративни цели. Най-много от тях ще намерите в Тайланд, където от чушките, които не стават за ястия, се правят прекрасни украси.

Може да ви заинтересува: Някой го обича горещо... или пикантно?