Тютюн (Nicotiana): отглеждане, семена и сушене на листата

Накратко: Тютюнът (Nicotiana) е род билки и храсти от семейство Картофови със 75 известни вида. Семената сейте по повърхността на субстрата, защото покълват едва на светлина. Сушените листа на отглеждания тютюн съдържат обикновено 0,5–8 % никотин, а сушенето на цели листа трае според температурата и влажността от 40 до 80 дни.

СЪВЕТ: Изпробвайте ръководството на Pěstík!

Pěstík ще ви помогне с отглеждането от сеитба до беритба. Постепенно на вашия имейл. Винаги когато е нужно, сам ще ви напомни какво и как да направите.

1) Запишете се за ръководството

2) Pěstík ще ви изпраща какво да правите, докато вашият тютюн расте!

Тютюнът е род билки и храсти от семейство Solanaceae, което включва между другото домати, картофи и отровни растения.

Тютюнът е бил непознат на света до откриването на Америка. С думата Nicotiana (както и никотин) е наречен в чест на Жан Нико, френски посланик в Португалия, който през 1559 г. изпратил растението като лекарство на двора на Екатерина Медичи. Днес са известни 75 вида тютюн. Растенията на тютюна произвеждат в корените алкалоида никотин, който се натрупва в листата.

Поради високото съдържание на никотин (с което е известен например селският тютюн) днес тютюнът е класифициран като лек наркотик и се причислява към стимулантите.

Тютюнът расте във вид на едногодишни или многогодишни билки с големина от 0,1 до 0,4 м. Листопадните храсти са няколко пъти по-големи, до 2,5 м високи. Листата са обикновено вълнообразни, кожести. Често са дълги около 100 см (при други видове 8–15 см), дръжките са по-къси от листата.

Цветовете са дребни, без мирис или ароматни, цъфтят привечер и могат да бъдат в различни цветове, напр. розови, жълти, бели...

Кутийките, в които са скрити семената, са дълги 4–20 мм и съдържат голямо количество семена, обикновено между 100 и 5000 семена. При сеитба семената на растението се разпръсват по повърхността на почвата, защото покълването им се активира едва от слънчева светлина. 

Най-важното вторично растително вещество е никотинът, който принадлежи към никотиноидните алкалоиди. При 54 от 64 изследвани вида е бил един от най-застъпените алкалоиди. Освен това тютюнът съдържа и алкалоидите норникотин и анабазин, които в по-голямо количество съдържат много видове на растението.

Семена от тютюн с нетрадиционни сортове

Опитвали ли сте вече сортовете Brown Leaf, Little Woods или Orinoco? Семена от виргински тютюн с нетрадиционни сортове за всички, които обичат да изпробват нещо ново.  

При видовете Nicotiana tabacum (виргински тютюн) и Nicotiana rustica (селски тютюн) е доказано, че най-голям дял от никотина, около 97 %, се образува в корените, а след това се натрупва в младите листа, стъблата и цветовете на растението. Пренася се през ксилема, който се намира във всички останали части на растението.

Делът на никотина в сушените листа на необработения тютюн, особено при отглежданите селски и виргински тютюн, обикновено е между 0,5 и 8 %. При останалите видове се различава в зависимост от общия брой алкалоиди в сушената част на растението между 0,003 % и 2,96 % в листата и 0,027 % до 2,46 % в корените.

Поради голямата приспособимост на субтропичните тютюневи растения тютюнът се отглежда в умерения пояс от 38° южна ширина до 56° северна ширина. Основни райони на отглеждане са Китай, Северна, Централна и Южна Америка, Югоизточна Азия, Близкият изток до Балканите и Европа.

В началото на 21. век почти 90 % от плантациите са били в южните страни. Особено в развиващите се страни на тропичните и субтропичните области, Африка, Латинска Америка и Азия.

През периода 1961–2002 г. потреблението на това растение се е увеличило с около 60 %. Отглеждането на тютюн в африканските райони на производство води до засилено обезлесяване, деградация на почвата и хумуса и силна икономическа зависимост от тютюневите компании.
Отглеждането на тютюн в Европа се подпомага всяка година със субсидия на Европейския съюз в размер на 1 милиард евро. От тях около 150 милиона евро за отглеждане на тютюн в Германия. В Чешката република селският тютюн се е отглеждал масово до 1996 г. През 2000 г. световното производство в 120 страни, на площ от 4,1 милиона хектара, е достигнало приблизително 7,4 милиона тона тютюн.

До 17. век тютюнът е имал значение като лечебно растение в офталмологията (област на медицината, занимаваща се със заболявания и хирургия на зрителните пътища, бел. ред.). Днес комерсиално се отглеждат само два вида тютюн от многобройните сортове.

Най-разпространеният вид е виргинският тютюн (Nicotiana tabacum), който включва почти всички сортове, отглеждани днес. Използва се след правилна обработка за производство на повечето цигари и други тютюневи изделия. Комерсиално може да се отглежда и селски тютюн (Nicotiana rustica), който е значим в сравнение с виргинския с по-бързия си растеж и по-високото съдържание на никотин.

Тютюнът може да се преработва в много форми. Най-често се суши цял, този процес трае в зависимост от температурата и влажността от 40 до 80 дни. Или можете листата на растението да нарежете на дребни късчета, които след изсушаване се използват като чиста тютюнева смес, подходяща за пушене.

Понякога се преработва и във вид на по-малко известния бездимен тютюн, за дъвчене и емфие.

Може да ви заинтересува: Невен