Майоран и маточина – зеленото богатство на нашата

Накратко: Майоранът е едногодишна билка, висока до 50 cm, на леха или балкон се засажда в края на май и в ястията се добавя около 10 минути преди края на готвенето. Маточината е многогодишна, достига до 1 m, сади се още от април и подрязана презимува на открито. И двете билки могат да се сушат, маточината и да се замразява.

Майоран и маточина – зеленото богатство на нашата кухня

Кой не познава едни от нашите най-обичани билки, които използваме често в кухнята. Със сигурност не можем да си представим някои ястия, където е необходим типичният вкус на майорана или маточината. Градинският майоран и мажоран са стари народни имена, познат е още като майорана. Маточината (Melissa officinalis) обикновено се нарича и лимонова маточина. Иначе името маточина е със старо значение и растението е известно и под имена като пчелна билка или ройник.

Градинският майоран – за своя буен растеж се нуждае от достатъчно място, тъй като може да достигне и височина 50 cm. По четириръбите стъбла растат нежно пухкави, яйцевидни листа. Бели или светлолилави цветове разцъфтяват от началото на юни между зелените прицветници. При добри грижи майоранът образува богат туф. Майоранът има силно подправков вкус и се използват листата му или билката като подправка към месни ястия, картофи, супи и други ястия. За да изпъкне вкусът му, препоръчва се да се добавя едва 10 минути преди готвенето да е готово. Не бива да се използва заедно с други видове подправки.

Отглежда се като едногодишно растение и за покълване се нуждае от светлина. Може лесно да се отгледа от семена и вирее добре на балкони и тераси. Освен нашия класически познат градински майоран можем да отглеждаме и т.нар. френски майоран, който се различава от нашия по това, че е по-здрав и затова оцелява в по-тежки условия. Майорана поставяме на светли и слънчеви места, най-добре на южната страна, и е подходящ за по-големи саксии на балкона и терасата, в сандъци на прозореца, но спокойно и на алпинеум.

Засажда се навън чак в края на май, тъй като е чувствителен към студ, а ако дойдат есенни слани, го пренасяме в къщата. Не е нужно да се тори. Прибират се младите краища на издънките, но се използват и зелените прицветници в цветовете. Най-интензивен аромат има майоранът рано сутрин или късно следобед. Майоранът се суши и се съхранява в плътно затворени пликове или се маринова в масло.

Маточина (Melissa officinalis) – е до 1 m висока многогодишна билка, отличаваща се със светли назъбени зелени листа и със свежия си, наподобяващ лимон горчиво-сладък вкус. Нейният аромат още повече се засилва, ако я разтриете, и чудесно подхожда на салати, на билкови сосове или домати, на ориз и риба, накратко има голямо приложение в кухнята. В ястията се добавя сурова или само за кратко се вари с ястието. Поставяме я в големи сандъци или саксии на тераса или балкон, а също и в сандъци на прозореца.

Маточината не обича прекалено голяма топлина, затова не е чувствителна към студ и подрязана презимува на открито без проблеми. Млада я засаждаме на открито още от април и я поставяме на място, където други растения няма да ѝ пречат. По-старите растения понасят и суша, но младите растения не бива да засъхват. 

На открито презимува така, че или я оставяме направо навън, или я поставяме в преносима саксия в хладно, светло помещение, където ни презимува. Маточина берем от ранна пролет до късна есен и събираме младите ѝ, светлозелени листа. Ако не я използваме веднага в ястия или чайове, можем да я изсушим или да я замразим пресна. 

                                                                                                       -jn-

Може да ви заинтересува: Чубрица – билка за прозореца, балкона и градината