Чубрица – билка за прозорец, балкон и градина

Чубрица – билка за прозорец, балкон и градина

Градинската чубрица е известна и под своите народни названия, като сатурея, сарториа, сатурие или шубра. Чубрицата е разклонена билка, има твърдо стъбло до 30 см с тесни тъмнозелени листа. От юли израстват от пазвите на листата розови до нежно виолетови цветове. Има интензивно ароматен вкус, който преминава в пиперлив. Чубрицата е едногодишна билка и обича да кълни на светло. На перваза на прозореца или в мини парници се предотглежда, и когато разсадът е около 5 см висок, се прерязва и пресажда в по-големи саксии. Саксиите трябва да имат диаметър около 12 см и наведнъж се засаждат до 3 растения. От средата на май можем да я засадим в градината.

Употребата на чубрицата е най-честа за лист или за стръкове, добавя се към боб или други бобови растения, мазно месо или дори към доматена супа. Главно подобрява апетита и действа срещу храносмилателни проблеми. Вари се заедно с ястието. Трябва да внимаваме с младите растения, защото докато не се вкоренят добре, не трябва да се оставят да изсъхнат и не трябва да се заливат. Най-подходящ е субстрат в съотношение – половината субстрат, една четвърт компост и друга четвърт пясък с малко вар.

Слънчевото място е най-подходящо за чубрицата, поставяме я в саксии, кашпи и мискички на балкона, в саксии пред прозореца, през зимата на перваза на прозореца. Разбира се, подходяща е и за градината. Въпреки че се нуждае от много топлина, трябва да има умерено влажна почва, но понася и сушата. Не се препоръчва да се торе, защото торенето вреди на вкуса и аромата. Тъй като нейният аромат се откроява най-много през периода на цъфтеж, събира се в този период. Около 10 см над земята стъблото се отрязва, то после поникне и се разклони. Размножава се чрез семена, но в нашия климат семената не узряват.

Градинската чубрица е едногодишна билка, така че не презимува. Ако искаме да имаме достатъчен запас от чубрица за зимата, я засяваме през юни или юли. Когато се снабдим с относително достатъчно голяма саксия и я поставим на прозореца и в нея разположим повече растения, ще имаме запас за цялата зима. Сега обаче след подрязването вече няма да расте. Чубрицата след това можем да изсушим или замразим. Стръковете се сушат на сянка, след това се отделят стръковете и пъпките и се съхраняват в плътно затворен стъклен съд. Ако я замразим заедно със зелен боб, по-късно ще имаме отлично ястие за цялото семейство.

Планинската чубрица – тя не е толкова известна в нашите краища, но със сигурност вече ще намери своите почитатели. Става въпрос за нисък храст, който расте до 40 см, има гъсто разклонени и силно одървеняващи стъбла. Растението ароматно ухае. Тази чубрица се отглежда по същия начин като градинската чубрица, но понякога дивее. Предпочита слънчеви места и варовити до каменисти почви. Съдържа активни етерични масла, танини и малко слузести вещества.

Още древните римляни познавали това растение като подправка. През Средновековието го считали за лечебно средство срещу подагра, парализа и менструални нарушения. Предполагало се, че подпомага и изпълнението на брачните задължения.

Чаят от чубрица улеснява изкашлянето на слуз при кашлица и действа антисептично. Чубрицата помага и при подуване на корема и стимулира производството на стомашна киселина. Нашата препоръка при леки стомашни проблеми: Чай от чубрица – заливаме 1 чаена лъжичка сушени листа с една чаша гореща вода и оставяме да се запари. Запарваме около 10 минути, след това прецеждаме и пием топъл. Може да се използва и в смес с мащерка и по желание да подсладите чая с мед. По този начин е със сигурност по-вкусен и действа по-ефективно. Пие се една чаша два до три пъти дневно.