Кръстоцветни зеленчуци - по-взискателни

Кръстоцветни зеленчуци - по-взискателни

Карфиолът, броколито и пекинското (китайско) зеле са сред много популярните зеленчуци. Но отглеждането им не е толкова просто. За да просперират добре кръстоцветните, те изискват преди всичко правилно подготвена почва. Дълбоко изорана през есента, с внесен компост или оборска тор. Всички кръстоцветни се нуждаят от калий за растеж. Калият внасяме в почвата преди засаждането под формата на калиев сулфат.

Карфиол

lat. Brassica oleracea var. botrytis - е сред най-любимите зеленчуци. Съдържа високо съдържание на витамини. От минералните вещества съдържа фосфор, калий и калций. Спада към лесно смилаемите зеленчуци. Това се дължи на факта, че уедрените съцветия (розетки) съдържат по-малко целулоза от останалите кръстоцветни. От отглежданите кръстоцветни карфиолът е сред най-взискателните.

За успешно отглеждане на карфиол е необходимо:

• слънчево местоположение (на сянка карфиолът не успява)
• топла и влажна почва
• високо съдържание на хранителни вещества в почвата
• честа и редовна поливка
• подбор на подходящ сорт

При форсиране на карфиола внимавайте за високото съдържание на хранителни вещества в почвата и топлината. Ако ще отглеждате карфиол предварително в парник, трябва да го основите с оборски тор. За да успее да узрее реколтата, засявайте карфиола още през февруари. Разсаждайте растенията и ги доотглеждайте отделно в по-големи саксии за разсад. При пресаждане на разсада на лехата препоръчваме покриване със защитно фолио.

Предварително отгледания разсад постепенно закалявайте. След закаляването пресаждайте в средата на април на лехата. Лехата трябва да бъде изорана, обработена и подхранена. Саденците засаждайте достатъчно дълбоко. Засаждайте на разстояние 50 см един от друг. Карфиолът се нуждае от постоянно подхранване с компост или оборска тор. Използвайте също промишлени торове. А ето и тайния код на торенето: Преди засаждането подхранете лехите с амониев сулфат, суперфосфат и калиева сол. След това е достатъчно през вегетационния период подхранване с амониева селитра с варовик. Ако не искате така да комбинирате, тогава се придържайте към класическото и ефективно торене с Cererit. Cererit между другото съдържа също молибден. Той е много важен, неговият недостиг може да причини така наречената слепота на розетките. Високото съдържание на хранителни вещества в почвата е много важно! Малките и бавно растящи растения показват недостиг на хранителни вещества и влага. При закъсняло засаждане карфиолът образува розетки късно. Възможно е обаче да бъде пресаден и доотгледан в оранжерия, парник и т.н.

Сортове карфиол напр. BORA - много ранен сорт. След предварително отглеждане е подходящ за отглеждане на леха. При слънчево време е необходимо да се пречупват листата, които ще предпазят розетката от пожълтяване.

Броколи

лат. Brassica oleracea, var. italica - е най-малко разпространената отглеждана кръстоцветна зеленчукова култура у нас. Въпреки това се отглежда по-лесно от карфиола. Също така съдържа още повече витамини от карфиола. Богат е на витамин C и E и провитамин A. За тези, които все още не са се запознали с броколито - това е кръстоцветна култура с по-масивна удебелена стъбло, което завършва с розетка и месести розички.

Броколито се отглежда по-лесно от карфиола. Как да го направим тогава? Къде му върви добре? Броколито процъфтява във високите подпланински райони. Подхожда му по-влажна среда. Най-често се засява през юни на разсадна леха. През юли преразсаждаме броколито, също на първа леха, на 50-60 см една от друга. От юнската сеитба броколито узрява през септември. Прибираме го като първо отрязваме главната розетка заедно с 15-20 см част от месестото стъбло. Това е така, защото до първите слани допълнителни розетки израстват от страничните издънки.

Опитайте сорта броколи LIMBA - образува големи вкусни розетки. Подходящ е и за есенно отглеждане и след срязване образува и странични розетки.

Пекинско (китайско) зеле

лат. Brassica pekinensis - принадлежи към кръстоцветните зеленчуци, въпреки че обикновено се класифицира като листна зеленчукова култура. Това вероятно е така, защото най-често китайското зеле се консумира сурово като главесто зеле. Ако пуснете въображението си, можете да готвите китайското зеле топлинно като спанак, дръжкова целина или главесто зеле. Също така съдържа витамин C и провитамин A.

Пекинското (китайско) зеле е неприхотлив зеленчук. Процъфтява във влажни почви. Подхожда му и по-високата въздушна влажност. Успява във високите райони. Китайското зеле има кратък вегетационен период. Затова не чакате дълго за реколта. Узрява за два до три месеца.

Засявайте китайското зеле едва през лятото, в установения срок, около 15 юли. Не е необходимо да засявате китайското зеле по-рано, защото дългите слънчеви дни биха принудили растението да цъфти. Главите не биха се развили. Не засяваме растението и по-късно. Главите може да не узреят до първите слани.

Пекинското зеле можем да предотгледаме. Преди сеитбата разпръскваме Cererit на лехата. Дозираме 50г на м2. След покълване растенията проредяваме на разстояние 25 см едно от друго. Редовете засяваме на 40 см един от друг. Важно е растенията да се окопават и поливат по време на растежа! Поливането и пръскането няма само хранителна функция. С честото пръскане на главите на зелето предотвратяваме появата на бълхови бръмбари и листояди, на които не им харесва влажната среда.

Пекинското (китайско) зеле прибираме постепенно. Ако го имаме на лехата повече от 2 месеца и вече започват първите слани, препоръчваме ви да го покриете с тунел от топлоизолиращо фолио. Или можем да извадим главите заедно с корените и да ги оставим да узреят в топла оранжерия, евентуално да ги съхраним в мазе. По-тъмната среда няма влияние върху развитието на главите.

Популярен сорт е

HILTON

- достига глави с тегло до 1 кг. Засява се в средата на юли. До замръзване прибирате едри глави с цилиндрична форма.

Знаете ли тайната как да отгледате най-пълните розетки на карфиол?

Споделете с приятели във Facebook!

Автор: Hana Michalíková