Градинска чубрица

Накратко: Градинската чубрица (Satureia) е едногодишно растение от семейство устноцветни, високо около 30 см. Сее се всяка пролет директно на лехата, на редове през 15 см, на слънчево място в рохкава глинесто-песъчлива почва с хумус. Цъфти от юли до септември; реже се в началото на цъфтежа и се суши на проветриво място.

Градински чубър

Градинският чубър (лат. Satureia) е около 30 см високо растение от семейство устноцветни. Тази билка произхожда от Средиземноморието, народно се нарича още сатория, шибър или чубра. Това едногодишно растение е ефективно лекарство и подправка и не трябва да липсва в никоя билкова градина. Външният му вид обаче е неподреден, сякаш неугледен. Китна е, дива растяща, с дребни свежи зелени листенца. Чубърът издава приятен силно ароматичен аромат. Стъблото на тази билка е дървовидно разклонено. Листата са тесни, линейно копиевидни, заострени с множество жлезки. Цветовете на чубъра са дребни, бели до бледорозови или виолетови, израстващи от пазвите на листата. Чубърът цъфти от юли до септември.

Отглеждане на чубър

Чубъра отглеждаме в билкови градини, по краищата на каменни градини, на кухненския перваз и в саксия под прозореца. Това е сравнително издръжливо растение. Отглеждаме го като подправка и също като лечебно растение. На чубъра най-добре му подхожда слънчево местоположение. Най-добре му се отдава в глинесто-пясъчна почва, богата на хранителни вещества, съдържаща хумус. Почвата трябва да бъде рохкава и топла. Чубърът разбира се може да се отглежда във всякаква почва. Прекалено тежките почви намаляват аромата на растението. Чубъра можете да подхранвате с добре презряла животинска тор, но също така с промишлени торове съдържащи фосфор и калий. При торенето внимавайте да не поливате листата на билката с тор.

Чубърът е едногодишно растение и се засява всяка година. Засяваме през пролетта, директно на определената за него лехичка. Семената засяваме на редове отдалечени на 15 см един от друг. Посетите семена не покриваме с допълнителен слой пръст. Можем само леко да попрашим. Ако искаме да отгледаме растенията в разсадник, засяваме ги още през април и след това преместваме растенията.

Чубърът се размножава чрез самосев. На мястото където веднъж го засадите ще се появява ежегодно.

От чубъра прибираме листната маса. През лятото използваме листната маса в свеж вид. Чубъра режем когато растенията започнат да цъфтят. Така подрязаните стъбла връзваме на снопчета и довършваме да ги изсушаваме на проветриво място, най-добре окачени. Изсушения чубър съхраняваме в хартиени торбички.

Употреба на чубрица в кухнята

Чубрицата в кухнята, респ. в рецептите използваме в ястията като подправка за сосове. Също и в бобови ястия, където едновременно действа против подуване. Използваме силно ароматните издънки заедно с цветовете. Отлично се подхожда при приготвянето и мариноването на дивеч. Също я използваме при мариноване на краставици. Незаменима е при производството на колбаси и домашни наденици. Добавя се към мляно месо, ястия с яйца и към задушени зеленчуци. Можете да я използвате и при приготвянето на риба и морски дарове. С подправката обаче боравете внимателно, чубрицата е билка, с която трябва да се борави умерено. Ако добавите повече, има силно лют вкус, с който ще прекалите ястието. Чубрицата може да се използва при производството на ароматизирани масла и оцети. Най-много чубрицата се използва в балканската кухня. По вкус е подобна на риган, често можем да я срещнем в т.нар. провансалска подправка.

В медицината растението служи за приготвяне на отвара против оток. Добавя се и към бани. От отвара на чубрица можете да си приготвите освежаваща вода за лице. Отварата е подходяща за пиене при храносмилателни проблеми. В древен Рим е била смятана за афродизиак.

Автор: Хана Михаликова