Градинска салвия (Salvia officinalis)

Салвията обича глинесто-пясъчна почва с добро снабдяване с азот и калций. Тя е топлолюбиво растение и предпочита слънчеви места, защитени от ветрове. Нейната красота и лечебни свойства я правят едно от най-любимите растения за отглеждане в лехи и контейнери. Цъфти обилно и продължително, а нейните нежно филцовани листа стават украса на засажданията.

Ако сме събудили интерес към това растение, представяме няколко от най-красивите сортове, подходящи за лехи. Отглеждането може да стане чрез директна сеитба от семена, от предварително отгледани разсади, чрез разделяне на по-стари туфи или от укоренени резници.

Видове: Салвия лекарствена, Салвия испанска и Салвия ливадна.

Отглеждане на салвия

Най-подходящо е да се отглежда салвията чрез директна сеитба на семена през март до април на дълбочина 1 - 2 см, в редове на разстояние 50 см. При предварително отглеждане на разсади семената се сеят през март в топла оранжерия, на дълбочина 2 см. Разсадите с четири до шест истински листа, високи десет сантиметра, се засаждат от май до юни на разстояние 45 x 45 см, най-добре във влажна почва.

През зимата е добре растенията да се подложат с листа или сламена тор. През пролетта отстраняваме старите стъбла, за да се образуват възможно най-много листа на растението.

Събиране и сушене на салвия

От май до септември точно преди цъфтежа събираме листата или билката, която отрязваме над 3-тия до 4-тия лист, като стъблото не трябва да е по-дебело от 0,5 см. Разполагаме я в тънки слоеве във въздушни кошници и я обръщаме няколко пъти, за да не се запари. Сушим я на проветриво място или в сушилни.

Сухата билка има светлозелен до сребристосив цвят, горчиво стягащ, тъпо подправен до лютив вкус и аромат. За домашна употреба изсушената салвия трябва да се съхранява в добре затворени съдове, тъй като етеричните масла бързо изпаряват.

Използване на салвията като лечебна билка

Салвията лекарствена се използва при инхалации при възпаления на дихателните пътища и остри и хронични заболявания на храносмилателния тракт, жлъчните пътища, при бъбречни и пикочни камъни. Потиска изпотяването, намалява секрецията на млечните жлези и нивото на кръвната захар.

Освен това се използва и като вода за гаргара при инфекциозни възпаления на устната кухина и при ангина, за трудно зарастващи рани, възпаления, екземи или като добавка към баня. Билката се използва в билкови чайни смеси.