Зелено торене

Зелено торене

Зеленото торене подобрява качеството и плодородието на почвата. Когато почвата е непокрита, под въздействието на дъжда и вятъра се измива и изсушава нейният плодороден слой. Зеленото торене е важна защита на почвения фонд. За зелено торене най-често се засяват едногодишни растения с кратък вегетационен период. Плитко коренящите се растения след заораване обогатяват почвата с хумус. По-дълбоко коренящите се видове (боб, детелина) разкъсват почвата повече от дължината на лопата. Бобът е растение, чиито булбовидни бактерии обогатяват почвата с азот. Засявайте зеленото торене внимателно, като имате предвид какво ще засеете след неговото вкопаване на лехата. Синап и рапица не засаждайте там, където по-нататък ще отглеждате кръстоцветни. Ако планирате да отглеждате бобови растения, не засявайте преди тях фий, боб или детелина. Най-универсалното зелено торене е фацелията, тя няма роднини сред обикновено отглежданите видове зеленчуци. Фацелията е освен това бързорастящо растение, достатъчни са ѝ 6 седмици за растеж, има богата коренова система, която разкъсва почвата, и добре понася и сушата. Зеленото торене регулира по естествен начин физическите свойства на почвата. Тежките почви проветрява, а на сухите почви подобрява достъпа на вода и снабдяването с хранителни вещества.

Зеленото торене засяваме веднага след прибирането на зеленчуци и други полезни растения. Лехата не оставяме просто така, за да не започне ерозията на почвата. Зеленото торене на лехата можем периодично да косим и винаги да оставяме като мулч. Зеленото торене косим по време на цъфтеж, когато съдържанието им е най-ценно. Растенията можем да оставим да цъфтят възможно най-дълго, именно защото привличат най-много насекоми и пчели. Не трябва обаче да ги оставяме да цъфтят толкова дълго, че цветовете да узреят до семена. Зеленото торене със семена не заорваме в почвата, а го премахваме от лехата. Ако имаме косачка за трева, можем да раздробим зеленото торене при косенето, тогава процесът на обогатяване на почвата е по-бърз. Едногодишните растения обикновено изгниват и се разпадат сами на лехата.

Зеленото торене можем да смесваме по различни начини при засяването. Можем да засеем заедно например кадифе и невен, който потиска нематоди, към тях да добавим слънчоглед и маслодаен репичка, която разкъсва почвата, и към тях да прибавим грах, боб, фий, фасул или детелина, които обогатяват почвата с необходимия азот.

Кое зелено торене засяваме и кога

Напролет - това е актуално сега - засяваме растения, които са устойчиви на студ, овес, грах, боб и пролетен фий. Тези растения засяваме много рано напролет, веднага щом се стопи последният сняг. Зеленото торене засяваме на лехи, на които по-нататък ще отглеждаме чушки и домати.

През лятото - веднага след като приберем от лехите ранните зеленчуци и картофи, засяваме на прибраното поле слънчоглед, фацелия, елда, невен, синап, рапица и репичка. Или различни комбинации от тези полезни растения. За лятно зелено торене се годят и салата, спанак, фасул или кръстоцветни.

През есента - засяваме есенни видове растения, като например ръж или есенна вика. Растенията покриват почвата и по този начин създават устойчива почвена покривка. Тази почвена покривка предпазва почвата от ерозия. Тези растения през пролетта можем да заорем в почвата или да ги използваме за фураж.

Бобовите растения можем да засеем на лехата, където отглеждаме домати. Тези растения могат да плодоносят едно до друго и например бобът ще осигури на доматите достатъчно количество азот в почвата по време на растежа.

Често използвани зелени торове:

• За градината (грах, въртица, синап, кадифе, невен, елда).
• В земеделието (грах, детелина, боб, вика, синап, рапица, овес, ръж).

Защо е важна сеитбата на зелено торене

• Защита на почвата от изсъхване, въздействието на дъждовната вода и атмосферните условия.
• Универсално торене, с което можем да заместим до 50% от оборския тор.
• Ограничава растежа на плевелите и следователно заплевеляването на лехите.
• Разрохкване, прокореняване на почвата, нейното оживяване и подобряване на структурата.
• Подпомага образуването на хумус.
• Неутрализира вредителите и гъбичните заболявания.
• След заоравяне в почвата подобрява нейното богатство на хранителни вещества.
• Бобовите растения обогатяват почвата с азот.
• Така засетата и оживена леха привлича много полезни насекоми.

За качеството на почвата е полезна не само надземната част на растенията за зелено торене, но и тяхната коренова система. Корените на растенията, подходящи за зелено торене, имат микроскопични кореничи, които постепенно израстват и отмират. Отмрелите кореничи стават храна на почвените организми. Тези кореничи и организми имат голям принос за образуването на хумус и следователно за плодородието на почвата. Този процес се нарича "кореново власинкуване".

Сеитбата на зелено торене можете да повтаряте и няколко пъти годишно. След прибирането на картофите можете да засеете на лехата например синап, когато порасне до 50 см височина при цъфтеж, можете да го заорете в почвата и отново да засеете. Растенията, подходящи за зелено торене, са неприхотливи към поливане, устойчиви са на суша и цъфтят естествено. След заоравянето можете да поливате лехите с растителна течност, която ускорява разлагането на зеленото торене и добавя допълнителни хранителни вещества в почвата.

При подходящ подбор на растения можете да засеете зелено торене и на декоративна леха. Най-често обаче на тези лехи се мулчира с кора.

Може би ще ви обезсърчи времето и усилието, които ще отделите за засяване на лехата със зелено торене и последващата му обработка. Вземете обаче предвид екологичното въздействие върху отглеждането на растения във вашата градина, това което ядете и с какво торите растенията, предназначени за консумация. Зеленото торене е екологично, храни почвата и освен това предпазва нейния горен плодороден слой от изплакване и ерозия.

Автор: Hana Michalíková