Как да отгледаме здрави ябълки

Какво е подложка и как влияе на растежа на овощното дърво?

Ако размножавахме овощните сортове директно чрез семена, получените дървета биха загубили желаните си качества поради генетиката. Затова желаните сортове присаждаме върху предварително размножена подложка, следователно това е непряко размножаване. Подложките се получават чрез посев на семена и вегетативно размножаване. Вегетативно размножените подложки имат установени свойства, обикновено по-слаб растеж и благоприятно влияят на плодоносността. Генеративно – чрез семена – размножените подложки при ябълките имат по-буен растеж, са дълготрайни, забавят плодоносността, но по-добре се справят със стреса на местообитанието. Подложките се означават с кодове – букви и числа, които изразяват мястото на произход и реда, в който са били изведени.

Избор на подложка и сорт

В момента при ябълките преобладават вегетативно размножените подложки. Тези подложкови сортове са много на брой. Според растежа те могат да се подредят от най-слабо растящите, които образуват само малко дръвче, по-подобно на храст, до буйно растящите подложки, които образуват голямо дърво.

С избора на подложка може да се определи колко голямо ще бъде дървото. Трябва да се отбележи, че слабо растящите подложки изискват по-голяма грижа (поливане, окопаване), не понасят затревяване близо до стъблото и изискват опора под формата на например кол през целия си живот. От друга страна плодоносят рано след засаждането и могат да се поддържат в ниски форми, удобни за обработка без използване на стълба.

Много слабо растящи подложки са J-TE-G и M27, подходящи за контейнери и много малки форми. С известна инерция днес все още най-много размножаваната подложка е M9, която обаче е твърде буйна за овощни стени и гъсти засаждания, но вече лошо се закрепва в почвата. За самостоятелно стоящо дърво пък е слаба, в случай на лоша грижа изобщо не расте. За самостоятелно стоящи дървета с ниска корона вероятно най-добрата подложка е MM106, която вече добре се закрепва в почвата и образува не особено голямо дърво, което може да се поддържа изцяло от земята. За класическите форми на старите градини – големи дървета – е подходяща най-силно растящата подложка A2.

Сортовете ябълки според срока на узряване се разделят на летни, есенни и зимни. Летните и есенните сортове имат правилни консумативни свойства още в момента на прибирането, зимните сортове узряват едва след няколко седмици или месеци след прибирането и то в складови помещения. Сортовете ябълки са хиляди, но на разположение са само няколко десетки. Въпреки това между тях се откриват големи различия. За засаждане в градините е по-добре да се избират устойчиви сортове, при които нуждата от пръскания е минимална. Сред тях определено не са пазарните сортове, чиито имена виждаме в магазините (Golden delicious, Gala, Granny smith).

По-устойчиви летни сортове: Průsvitné letní, Mio, Ametyst

Есенни: Nabella, Rubín, ..

Зимни: Resista, Petra, Spartan, Matčino, Bohemia gold, Topaz, Lipno ...

Българското селекционно дело може да се похвали с цял редица сортове, които са вкусни, устойчиви и свикнали с местните климатични условия.

Няколко бележки относно оформянето и резитбата

• След засаждането на ръчката на ябълката е необходима възпитателна резитба. Целта ѝ е да се създаде светла и здрава корона.

• В по-късните години се фокусираме върху плодоносността и резитбата трябва да доведе дървото в равновесие между растеж и плодоносност. Това е важно за достатъчно плодове с подходящ размер. Мярка за оптималната резитба са годишните прираства, които трябва да бъдат дълги 20-30 см. Ако са по-къси, е необходима по-дълбока резитба, ако са по-дълги, е необходимо да се смекчи резитбата.

• Терминът на резитбата е важен въпрос, при ръчките на ябълката може да се реже от края на февруари (след преминаване на основните студове) до края на август. Т.нар. есенна резитба е разпространено недоразумение, не оказва по-положителен ефект върху дървото от резитбата в посочения период, напротив, свежите рани до зимата не се зарастват и измръзват – зарастват по-трудно.

• Използваме изключително остри инструменти, режем така че да се получават възможно най-малки рани и да не остават пънчета. Те винаги са врата за дърворазрушаващи патогени (трахеомикози).

• По-големите рани, най-добре всички, обработваме с дървесен балсам за по-лесно зарастване.

• Ако режем преди набъбване, резитбата ще има стимулиращ ефект, тъй като резервните вещества, които пътуват от корените към надземните части, се насочват в по-малко пространство и останалите клони по този начин имат на разположение повече хранителни вещества – растат по-буйно.

• Обратно, ако режем по време на цъфтеж и след него, с резитбата отстраняваме клони вече със запасни вещества и дървото първоначално ще расте приблизително със същата интензивност, с която би раснало, ако не беше рязано.

Защита срещу болести и вредители

Най-разпространените болести на ръчките на ябълката са краставост и брашнеста мана.

Тези болести могат успешно да се предотвратят чрез подходящ подбор на сортове (имаме достатъчно качествени резистентни сортове). В случай че сме засадили вече податлив сорт, този проблем може елегантно да се реши чрез присаждане на дърветата. Също така микроклиматичните условия на местоположението играят значителна роля. За дървото е по-благоприятна въздушна слънчева локация с лек поток на въздух, отколкото затворено и засенчено местоположение.

Краставост на ръчката на ябълката - Venturia inaequalis е торбеста гъба, която презимува върху паднали листа на ръчката на ябълката. През пролетта гъбата, при благоприятни условия, чрез аскоспори, инфектира дървото. Най-опасна е ранната инфекция на дървото в периода на цъфтеж и малко след него.

Рационалната химическа защита на дървото се основава на множество приложения на различни фунгициди. За спестяване на средства и опазване на природата е добре да знаете, че струпестостта се разпространява при влага. От това следва, че химическите третирания извършваме в определени срокове, които могат да бъдат удължени при сухо време. Срещу струпестостта използваме контактни фунгициди, които действат превантивно и куративни фунгициди, които могат да спрат болестта, ако се намеси навреме.

За първото третиране – когато пъпките на бъдещите цветове имат розов цвят – използваме контактен фунгицид. След това следват пръскания с куративен фунгицид на интервал от приблизително 14 дни в зависимост от времето. В момента са налични различни комплекти за пръскане, които в приложената информация имат посочена имунизационна схема и по този начин отпада необходимостта от изучаване на проблематиката на болестта.

Брашнеста мана по ябълката – Podosphaera leucotricha отново е гъбно заболяване, атакуващо податливи сортове на подходящи за нея местности. Проявява се със сивкави налепи по листата и изданките, атакува локално части от изданките. В занемарени насаждения при податливи сортове (Jonathan) заразяването може да бъде значително. Положително влияние върху избухването на болестта има и прекомерното торене с азот.

При млади дървета голямо влияние има отстраняването на заразените части на дървото. В момента преобладаващата част от фунгицидите, ефективни срещу струпестостта, имат действие и срещу брашнестата мана.

Вредители по ябълките

Най-сериозният вредител по ябълките е Ябълкова плодова пеперуда – Cydia pomonella, която причинява червивост на плодовете. Гъсеницата зимува в пашкул в пукнатините на кората на дървото, както и в почвата. Пеперудите се излюпват през май и след чифтосване женските снасят 80 – 120 яйца. От тях се излюпват гъсеници, които след кратко повърхностно нахапване се забиват в плода. След 4 седмици гъсениците се спускат от плодовете на нишка към земята или слизат по клоните до подходящи места за укритие в короната на дърветата. Плодовите пеперуди имат у нас 1 – 3 поколения годишно. Плодът на заразяването по-късно в повечето случаи реагира с опадане, което може да бъде предшествано от вторична инфекция с Botrytis. По-късно заразените плодове предсрочно узряват и са консумативни, но бързо подлежат на разваляне. В години на градация на появата на плодовата пеперуда може да бъде заразено до 80% от плодовете.

Зимуващите гъсеници в пукнатините на кората се унищожават от синигерчета, от почвата част от тях се унищожават от копаещи птици, ако имат достъп там. По този начин след зимата може да бъде унищожено до 90% от гъсениците. Също така яйцата на плодовата пеперуда са търсена храна за обикновените уховертки, те успяват да унищожат 40% от тях. Подкрепата на естествените врагове следователно е на място.

В големите градини се използват срещу плодовите пеперуди феромони – вещества, които объркват мъжките екземпляри, така че не могат да намерят женската. Други средства срещу плодовите пеперуди са биологични препарати на базата на вируса на гранулозата на ябълковата плодова пеперуда. Достъпността и използването на тези методи в градинарски мащаб няма основание.

Химическа защита

Срещу плодовите молци се използват инсектициди, за предпочитане винаги селективни, които не унищожават широк кръг насекоми.

Нашата препоръка са ябълки в шубка, което са ябълки, увити в бутер тесто :-)