Отглеждане на къпини и малини в градината и на балкона

Диви къпини от градината - търсено лакомство за децата в нашите градини и лехи

Диви къпини от градината са търсено лакомство в нашите градини и лехи, особено за децата. Отглеждането на тези вкусни плодове им доставя голяма радост.

Защо да отглеждаме диви къпини?

Отглеждането на диви къпини в градината ни предоставя множество предимства:

Вкусни и ароматни плодове, които децата обичат
Богат източник на витамини и антиоксиданти
Лесна отглеждане и грижи
Декоративна стойност за градината
Прясна реколта през лятото

Как да отглеждаме диви къпини успешно

За успешно отглеждане на къпини в градината е важно да осигурим подходящи условия. Къпините обичат слънчеви места с добре дренирана почва, богата на хранителни вещества. Редовното поливане и торене ще ни осигури обилна реколта от сочни плодове, които ще зарадват цялото семейство.

Накратко: Къпините обичат слънчево място и добре дренирана почва, богата на хранителни вещества. Засаждат се от март до май на 2–3 м едно от друго в яма с дълбочина 40 см. На балкона е подходяща саксия от около 50 литра, а през зимата се изрязват двегодишните пръчки, които вече са дали плод.

Време за засаждане	март–май
Разстояние между къпините	2–3 м
Яма за засаждане	дълбочина 40 см, ширина около 50 см
Саксия на балкона	около 50 литра
Разстояние между малините	0,5–1 м
Малини на едно място	8–10 години

Диви къпини от градината

Къпинякът (лат. Rubus) е от семейство розоцветни и включва голям брой видове. Плодът му е съвкупност от костилкови плодчета, известни под името къпина и малина. Можем да отглеждаме диви и облагородени сортове, чийто плодове са неустоими след прибиране на реколтата. Видовете се различават по вкус, цвят, форма и размер на плодовете, растенията могат да бъдат с бодли или без бодли. Разграничаваме също видове, които можем да оформяме, например в декоративни арки или входове към градината, могат да се изкачват около стълбовете на перголата, външната зона за сядане и др.

Отглеждане на къпиняк

Къпинякът и малинякът отглеждаме предимно заради сладките плодове, които се използват главно за директна консумация. Плодовете можем допълнително да преработим в конфитюри, сиропи и компоти, в сладкиши и плодови салати, шишчета, шоколадово фондю.

Малините и къпините са богат източник на антиоксиданти, които са необходими за здравословното функциониране на човешките клетки. Съдържат високо ниво на витамин C. Можем да използваме и листата за ароматен чай. Листата за чай събираме през май-юни, най-добре преди обяд, преди растението да има цветове.

Къпинякът можем да отглеждаме и от семена. Семената най-добре засаждаме в субстрат, предназначен за плодни дървета, или на компост и покриваме с найлон. Препоръчва се преди засаждане семената да се накиснат във вода през нощта. Отглеждаме на слънчеви, но не прекалено топли местоположения. Къпиняка донасяме в бал или пресаждаме отгледани разсади, при засаждане изкопаваме яма на дълбочина 40 см, с ширина около 50 см. Кореновия бал преди засаждане накисваме около час във вода. Растенията засаждаме, добавяме торф и добре поливаме. Земните издънки при къпиняка са тези, на които следващата година ще се появят плодове. Затова не ги отделяме от къпиняка. Кореновата шийка засипваме с торф или добавяме компост, или смляна слама.

Растенията засаждаме през март-май. Идеално на 2-3 м едно от друго на лехата. Къпинякът се развива добре и при отглеждане на балкона. Необходимо е подходящо да изберем по-голяма саксия с обем около 50 литра. Дъното трябва да има отток на вода. Балконските къпиняци не оставяме през зимата навън, а преместваме на място, където не замръзва. Саксията подготвяме така, че на дъното поставяме камъчета, после смес от субстрат и торф. Балконските растения трябва да доторяваме, най-добре с двукомпонентен тор. Балконските къпини се нуждаят от опора, към която постепенно привързваме израстващите растенца. Растенията в саксия се нуждаят от много вода, но не до заблатяване.

Важна е също резитбата на растенията, която извършваме през зимата. Отрязваме двегодишните разклонени, плододали пръчки и оставяме и към конструкцията привързваме само няколко млади и силни издънки. Ако имаме присаден къпиняк, премахваме дивите издънки от подложката.

Леховите къпиняци не се нуждаят от защита през зимата. Ако все пак желаем, можем да обвием растението с нетъкан черен текстил.

Отглеждане на малинови храсти

Малиновият храст е буйно разрастващ се храст. Плодовете се образуват на едногодишни издънки, които израстват от тях през втората година. След това издънката отмира. Малиновият храст изисква слънчево местоположение с пълно слънчево облъчване през целия период на узряване на малините. Слънчевото лъчение влияе на качеството на плода. Малиновия храст засаждаме през март до май, в рохкава, добре снабдена с хумус почва. Малиновия храст засаждаме за 8-10 години на едно местоположение. Затова го избираме внимателно.

За малиновия храст изкопаваме яма с диаметър 50-60 см и дълбочина 40 см. Преди пресаждането подрязваме корените и надземните части на растението съкращаваме на 1/3 от тяхната дължина. Отделните растения засаждаме на разстояние 0,5 - 1 м едно от друго. По време на вегетацията най-добре е да поливаме ежедневно. Малиновите храсти плодоносят на миналогодишната дървесина, след като издънката отплоди и отмре, можем да я отстраним през зимата. Младите издънки можем да скъсим през зимата, да ги вържем една до друга или до опора.

Нашата препоръка са горещи малини със сметана :-P