Кълчест зеленчук с деликатен вкус

Лапад – вкусна кръстоцветна зеленчукова култура

Лападът е безспорно една от най-обичаните кръстоцветни зеленчукови култури. Образува светлозелени или тъмнозелени или червени стъблени главици. Лападът (лат. brassica oleracea con. gongylodes) – чието произход е известен в историята още от 70 г. сл. Хр., по-явни признаци има вече през 15 век сл. Хр. – бързо се установил в нашите градини и кухни. Предназначен е както за топла кухня, така и разбира се за директна консумация прясен. Като цяло лападът е двугодишно растение, но се отглежда като едногодишно. Прибират се кръглите месести коренчета. Това е закалена култура, която има кратък вегетационен период. Отглеждането ѝ е успешно. Лападът има плитка коренова система, достига височина от 20 см. Образува стъбло, от което израстват дръжчести листа. Подходящ е за отглеждане заедно с други зеленчуци на една градина едновременно.

От видовете лапад познаваме и отглеждаме бял и червен сорт, които са селекционирани в няколко мутации с вдъхновяващи имена – Blankyt, Violeta, Kartago, Korfu, Luna, Morava, Azur, Ballot, Delikates Blauer.

Най-интересен е безспорно лападът – Gigant – късен, бял, гигантски лапад, селекциониран през 1978 г. в Чехия. Посява се през май на около 60x60 см един от друг. Достига тегло от 3-5 килограма. Неговото предимство е, че не одървенява и се складира добре, вкусът му узрява и е деликатен дори през зимата.

Засяване на лапада

Засяването на лапада започваме още в началото на пролетта, съответно още през зимата във фолиева оранжерия, когато още през януари можем да посеем първите растения. Ако нямаме фолиева оранжерия или не искаме да предотглеждаме растенията, извършваме засяване директно на лехата през март. Лападът е направо предназначен за директно засяване. Растенията заемат едно местоположение и могат да растат по-равномерно и плавно. Лападът е леко устойчив на измръзване. Засяването провеждаме в добре обработена почва, която сме обогатили с хранителни вещества чрез торене.

Предотглеждане – провежда се около 6-12 седмици преди планираната засадка. При пресаждането растенията трябва да имат поне 3 листенца.

Местоположение – избираме слънчево, което обаче трябва да има по-влажен климат. Почвата трябва да бъде глинеста до глинесто-пясъчна. pH трябва да се движи в диапазона 6-7,3.

Засяване на сортове:

Ранни – засяване февруари-юли, засадка март, прибиране 55-60 дни от засяването

Полурани – засяване февруари-юли, засадка април, прибиране май-ноември

Късни – засяване март-май, засадка май-юни, прибиране септември-октомври

Ранните сортове сеем на разстояние 25x25 см, късните на разстояние 30x30 см. Кълчината не понася гъста засаждане. Разстоянието можем да коригираме според размера на булбите и разперването на листата. Колкото по-бързо се развиват растенията, толкова по-добри са. Кълчината можем да засадим на лехата например до салати или домати.

Поливане - при кълчината трябва да бъде редовно и достатъчно, при нередовно поливане булбите изсъхват и се напукват, настъпва преждевременно одървесняване и горчивина на зеленчука.

Торене - препоръчваме торене с краве торене, но трябва да го вкопаем добре в почвата. При излишък от азот булбите не се оформят.

Витамини и използване на кълчината в кухнята

Пикантният аромат на кълчината се дължи на съединение на сяра и азот. Въпреки това или точно затова има неповторим вкус и е много обичана и пълна с витамини.

Витамини:

• витамин C, провитамин A бета-каротен, витамин K
• биофлавоноиди, фолиева киселина, фибри
• изотиоцианати - превенция за защита на клетките от рак
• минерални вещества - калий, калций, фосфор, желязо
• подходяща за диабетици
• благодарение на високото съдържание на вода подходяща при редукционни диети
• съдържа голямо количество вещества, които предпазват клетките на ДНК от увреждане

В кухнята:

• подходяща за директна консумация, пресна, сурова
• в салати
• в зеленчукови супи
• подходяща за пържене в три панировки
• също е вкусна настъргана като зеле от кълчина, кюфтета от кълчина, в кюфтета, солени пайове според традиционни рецепти, за тяхното освежаване и разнообразяване
• внимание - пърженето добавя калории към кълчината

Най-обичана остава в първоначалния си вид - сурова, обелена от кората, нарязана на кръгчета. При младите растения кората не е нужно да белим, тя е тънка, неодървесняла. В кухнята можем да използваме и листата, които настъргваме и задушаваме като топъл гарнир или можем да добавим в салати. Листата на кълчината също имат пикантен вкус.