Месоядно растение - Росянка

Накратко: Росянката (Drosera) е месоядно растение, което улавя насекоми с лепкав секрет по пипалата на листата и после ги разгражда с ензими – плячката обикновено загива за около час и петнадесет минути. Родът наброява 188 описани вида (преброени през 2008 г.) и се среща на всички континенти освен Антарктида. Някои растения живеят до 50 години.

Росянките - Drosera са един от най-големите родове месоядни растения. През 2008 година бяха преброени 188 вида от тези месоядни растения. Те са членове на семейство Droseraceae, което улавя и смила насекоми с помощта на слузни жлези по повърхността на листата. Насекомите или дребните безгръбначни служат като допълнение в бедните почви с ниско съдържание на хранителни вещества. Всички видове росянки могат да бъдат намерени естествено на всеки континент с изключение на Антарктида.

Ботаничното име произлиза от гръцкото δρόσος "drosos" = което означава буквално роса или капки роса. Името е производно от блестящите прозрачни капки слуз, които се намират на върха на всяко пипало.

Росянките са предимно многогодишни растения и растат много бързо. Росянките достигат от няколко сантиметра до десетки сантиметра на височина. Катерливите видове могат да достигнат до 3 метра. Някои растения могат да живеят до 50 години!

Какво представляват росянките?

Росянките се характеризират с пипала със жлези, отделящи лепкав секрет, който покрива дребните израстъци по листата на растението. За улавяне и смилане на плячката обикновено се използват стъблени жлези, отделящи сладко лепкаво вещество. То привлича и залепва насекомите. Плячката или умира от изтощение, или от задушаване, причинено от лепкавите вещества, които я заобикалят. Смъртта обикновено настъпва в рамките на час и петнадесет минути. Междувременно растението отделя естераза, пероксидаза, фосфатаза и протеазни ензими. Тези ензими разграждат насекомото и освобождават от него хранителни вещества. Получената материя се абсорбира през повърхността на листа и хранителните вещества от нея се използват като допълнително хранене. По този начин месоядните растения де facto "се торят сами".

Всички росянки могат да адаптират формата си според текущата необходимост, например за да обвият по-добре плячката. Движението обаче е сравнително бавно - в рамките на часове. Въпреки това някои видове могат да реагират в рамките на секунди (например Drosera burmannii). Пипалата са изключително чувствителни на всяко докосване и при дразнене се огъват към центъра на листа. Според Чарлз Дарвин за дразнене е достатъчен контактът на крачката на малък комар с едно пипало. Тази реакция на допир се означава като тигмонастична. Освен пипалата, някои видове могат да огъват листната петура в различни степени, за да се максимизира контактът с плячката. Това движение обаче е значително по-бавно и продължава около 30 минути.

Как изглеждат росянките

Цветовете на росянките, както и при почти всички месоядни растения, се държат високо над листата на дълъг стрък. Цветовете са изолирани от капаните, за да могат опрашителите да летят до тях възможно най-безопасно. Повечето съцветия са пъпки, чиито цветове се отварят само за кратък период. Цветовете се отварят в реакция на интензивността на светлината (често се отварят само при пряка слънчева светлина). Цветовете обикновено са бели или розови и адаптират посоката си според движението на слънцето по небето. Това вероятно свидетелства за бедните условия, в които росянките естествено живеят. Въпреки това броят на росянките в света намалява, особено поради унищожаването на естествените им местообитания. Става дума предимно за блата, мочурища или торфища.

Кореновата система на повечето росянки е много слабо развита. Служи главно за абсорбиране на вода и закрепване на растението в почвата, що се отнася до приема на хранителни вещества, корените са почти безполезни. Няколко южноафрикански вида използват корените си за съхранение на храна. Някои видове имат сухожилна коренова система, която остава жива по време на измръзвания, ако горната част на растението умре. Видове като Drosera adelae и Drosera hamiltonii използват корените си за безполово размножаване.

Много видове росянки са еднодомни. Росянките създават голямо количество много дребни семена. Семената на по-екзотичните видове кълнят в отговор на влага и светлина, докато семената на видовете от умерения пояс изискват влага и студ. Вегетативното размножаване се среща естествено при някои видове, чиито корени са много близо до повърхността на почвата (напр. Drosera adelae и Drosera hamiltonii). Ново растение може също да израсне от по-стари листа, които докосват земята.

Къде се намират росянките

Разпространението на тези месоядни растения се простира от Аляска на юг до Нова Зеландия. В Австралия живеят в дивата природа над 50% от всички известни видове, в Южна Америка поне 20, а в Южна Африка над 20 вида. Малка част от видовете месоядни растения се срещат естествено в Северна Америка и Европа.

Много лекарства също съдържат активни съставки, съдържащи се в росянките, например някои флавоноиди (Kaempferol, Myricetin, quercetin, Hyprrin), хинони, каротеноиди, смоли, танини и няколко киселини (маслена, лимонена, ябълчена, аскорбинова). Друго приложение са открили аборигените от Австралия, които смятат росянките за деликатес. Булбите на някои видове са били използвани като багрило за текстил. В шотландските планини произвеждат според древна рецепта от Drosera rotundifolia ликьор. В страни като Германия, Австрия, Швейцария, Чешка република, Финландия, Унгария, Франция или България росянките са защитени. В момента ситуацията е критична особено в Северна Америка, където с изсушаването на блатата изчезва техният естествен биотоп.