Дребни плодове в градината

Сред дребните плодове обикновено включваме ягоди, малини, къпини, цариградско грозде, касис и йоста.

Тук можем да добавим и горски плодове като боровинки или червени боровинки.

Повечето дребни плодове са неприхотливи за отглеждане и в същото време доста издръжливи.

Плодовете могат да се използват по много начини и децата ги обичат. Ето защо в почти всяка градина можем да намерим някой храст цариградско грозде, няколко ягодови растения или малинов храст.

Въпреки относителната си неприхотливост, понякога тези храсти се нуждаят от нашата грижа.

Ако им осигурим всичко необходимо, можем да се радваме на много по-голяма реколта.

Ягоди

Ягодите са сред най-обичаните плодове. Вкусни са прясно, в десерти или като конфитюр. За отглеждане са сравнително неприхотливи, но изискват значително количество хранителни вещества.

Ягодите можем да разделим на горски и градински. Градинските пък разграничаваме на еднократно плододаващи, при които плодовете узряват само веднъж годишно в рамките на около три седмици, постоянно плододаващи, чиито плодове берем два пъти годишно, и месечни, които дават непрекъснато дребни, с много изразителен вкус плодове.

Изберете напълно слънчево и топло местоположение. Лехата за ягоди трябва да бъде добре наторена, идеално е да се торува по-скоро за предшественика, след който едва следващата година засаждаме ягодите.

Тъй като ягодовите растения са толкова взискателни към хранене, определено не подценявайте редовното торене - то ще ви осигури богато цъфтене и реколта. Подходящи са торовете за ягоди или дребни плодове, защото съдържат много азот и други елементи, с които почвата е обеднена от ягодовите растения.

Ягодовите растения бързо изтощават почвата, затова в комерсиалното производство се отглеждат предимно в двугодишни култури. Дори в градината не превишавайте срока от три или четири години - растенията и почвата се изтощават толкова много, че следващата реколта е оскъдна и след това отнема дълго време да се възстанови почвата в добро състояние.

Идеална култура за отглеждане след ягодите са бобовите растения, които благодарение на симбиозата си с булбовидните bakterii обогатяват почвата с толкова необходимия азот.

Благодарение на тъмния цвят почвата се затопля по-бързо, по-малко изсъхва и се предотвратяват и някои вредители. Листата и плодовете не лежат директно на земята, което ги предпазва от мана и бактериална петнистост.

Къпина

Къпините плодоносят охотно и обилно. За тези, които не харесват бодлите, има и безтърни сортове, които се отличават с едри сладки плодове. По-трудно обаче понасят суровите студове. Ако се интересувате от лечебните и тонизиращи свойства на този плод, можете да ги намерите в тази статия.

Касисът предпочита слънчево местоположение с хумусна почва със слабо кисела или неутрална реакция. Можем да помогнем на това, като добавим компост или оборски тор, реакцията коригираме чрез варуване или добавяне на торф.

Растенията засаждаме през есента, в дупка дълбока около половин метър. Касисът изисква опора.

Не е особено взискателен към поливането, но при продължителна суша ще го оцени, особено по време на растежа на плодовете. Торим с торове за дребни плодове.

Касисът изисква редовна резитба. При обичайните сортове отстраняваме през есента оплодилите издънки. При ремонтантните сортове (плодоносещи два пъти годишно - през лятото и есента) режем през есента само част от клонката под зоната, където са били плодовете.

През пролетта издънкът ще се разклони и ще плодоноси отново. След това го отстраняваме.

Цариградско грозде

Царвградското грозде са благодарни, устойчиви растения. Техните плодове се използват за приготвяне на сладкиши, плодови вина, сокове и конфитюри.

Разграничаваме три вида цариградско грозде: червено и бяло (понякога и розово), които са възникнали чрез кръстосване на едни и същи видове, и черно цариградско грозде, което е самостоятелен вид още от началото.

Преди да закупим цариградско грозде, трябва да решим какъв вид искаме да отглеждаме - червените, белите и розовите са пикантно кисели, черните са по-сладки.

Бялото цариградско грозде птиците няма да ви кълват, защото белите топчета не ги привличат. Също така трябва да изберем формата на царвградското грозде - отглеждат се като храсти или малки дръвчета. Дървесните форми изглеждат по-добре и се прибират лесно, храстовидните пък плодоносят малко по-обилно.

При засаждането можем да обогатим почвата чрез добавяне на компост, оборски тор или някое многокомпонентно бавно освобождаващо се торове.

Преди засаждането потапяме корените на растенията за един ден или поне за няколко часа във вода (не съвсем студена). Укореняването можем да подпомогнем чрез прилагане на някой стимулатор на коренообразуването, отлично работи също добавянето на лигнохумат във водата, в която потапяме разсада.

Царвградското грозде засаждаме на разстояние най-малко метър едно от друго, винаги малко по-дълбоко, отколкото са растели в разсадника. При червените, розовите и белите сортове около 5 - 10 см по-дълбоко, черното цариградско грозде само около 2 см по-дълбоко.

Оставете само около 5 най-силни издънки, останалите отстранете, а оставените скъсете наполовина или до една трета от тяхната първоначална дължина.

Последващата грижа включва редовно торене, предимно с торове за дребни плодове, подрязване и мулчиране. Годината след засаждането скъсяваме всички издънки с около една трета, с което касисът ще се разклони.

Режем много рано, преди края на зимата, защото касисите покълват рано. При следващото рязане премахваме всички четиригодишни, евентуално по-стари (ако са ни убягнали през предходните години) издънки.

Короната на щамбовите култивари трябва да бъде равномерна и не прекалено гъста, при храстовидните сортове внимаваме за образуването на млади плодоносни издънки. Касисът се нуждае от много слънце, затова трябва да внимаваме за осветлението на насаждението и да регулираме прекалената му гъстота.

Много ефективна мярка за добра реколта е редовното мулчиране с компост или оборен тор - според изследванията по този начин плодоносността на храстите се увеличава с поне 60%.

Цариградско грозде

При цариградското грозде можем, точно както при касиса, да избираме от храстовидни и щамбови сортове. Дръвчетата можете лесно да поддържате и да берете плодовете, но имат малко по-ниска издръжливост и изискват опора.

Храстовидните са по-податливи на гъбични заболявания. Цариградското грозде е самоопрашващо се, така че за реколта ви е достатъчно и едно растение.

За цариградското грозде избираме местоположение по-скоро в лека сянка, защото плодовете са податливи на слънчево изгаряне. Почвата трябва да бъде неутрална или слабо кисела с достатъчно хранителни вещества.

Отново е възможно да я подобрим с варуване, добавяне на торф или компост и торове. Подходящи са органоминералните торове за дребни плодове. Като цяло обаче цариградското грозде е неприхотливо.

Плодовете се образуват най-добре на едно- до двугодишни издънки. Затова си струва да провеждаме редовна резитба на цариградското грозде в ранна пролет. При щамбовите сортове провеждаме следващата година след засаждането рязане на всички издънки на 2-3 очица.

Следващата година избираме 4 или 5 най-силни издънка, тях скъсяваме на 2/3 или половината, останалите премахваме. При следващите рязания премахваме клоните, които прекалено сгъстяват короната, и издънките скъсяваме на около 8 очица.

Храстовидното цариградско грозде в ранна пролет след засаждането скъсяваме на два до три пъпки. Слабите издънки премахваме напълно. Следващата година избираме пет или шест най-силни пръчки, които растат изправени, тях скъсяваме с една трета и останалите премахваме.

По-късно премахваме всички слаби и нездрави издънки, останалите винаги леко скъсяваме, включително страничните издънки. Поддържаме броя на основните клони на осем до дванадесет.

Йошта

Йоштата е изключително устойчив кръстоска между цариградско грозде и черна касис. Плодовете изглеждат като много едри зърна черна касис, но по вкус са някъде между нея и цариградското грозде. Плодовете узряват постепенно, можете да ги берете в продължение на около един месец.

Точно както нейните родители, и джостата можем да отглеждаме или като храст, или като дръвче. Това е доста буйно растящо растение, изисква разстояние от около два метра между растенията.

Ще расте почти навсякъде, не е особено взискателна по отношение на почвата или климата. Най-добра реколта дава в райони с дълбока, незасъхваща хумусна почва.

Джостата плодоноси вече на едногодишни издънки, клоните обаче запазват плодородието си в продължение на няколко години. Най-добре е да поддържате около 8-12 плодоносни клона както при храстовата, така и при дървовидната форма.

Богата реколта ви гарантират правилната грижа и качествените торове. Позволете на растенията си най-доброто, пазарувайте в нашия онлайн магазин!

Написала Eliška Kadlecová