Киселец: употреба в кухнята, лечебни свойства и отглеждане

Кисел лапад - познат от детството, полезен в кухнята и медицината

Кой не познава кисела лапад? Като дете почти всеки я е опитвал. Понякога се счита за плевел, но малцина знаят, че може да се използва и в кухнята, и като лечебно растение.

Киселият лапад (Rumex acetosa) е многогодишно тревисто растение, което расте див в ливади, пасища и покрай пътища. Характеризира се със своя киселкав вкус, дължащ се на съдържанието на оксална киселина. Младите листа са особено ценени заради високото съдържание на витамин C, желязо и други полезни вещества.

Използване в кухнята

Киселият лапад е отличен допълнение към пролетната кухня. Младите листа могат да се използват за:

Приготвяне на супи и щавелеви чорби
Добавяне в салати за пикантност
Смесване с други зеленчуци в сосове
Гарниране на ястия със сирене и яйца

Лечебни свойства

В народната медицина киселият лапад се използва благодарение на своите антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Растението може да подпомогне храносмилането и има леко диуретично действие.

Важно: Поради съдържанието на оксална киселина, киселият лапад трябва да се консумира с умереност, особено от хора с бъбречни проблеми или склонност към бъбречни камъни.

Накратко: Киселецът (Rumex acetosa) е многогодишно растение с кисел вкус заради оксалната киселина. В кухнята се използват младите светлозелени листа в супи, салати и сосове. Заради оксалната киселина не яжте повече от 50, максимум 100 г листа дневно. Лесно се отглежда от семена с покълваемост около 80 %.

Височина на растението	30–100 см
Дневно количество листа	до 50 г, максимум 100 г
Покълваемост на семената	около 80 %
Видове в рода Rumex	около 200
Стерилизация при консервиране	10 минути при 90 °C

Лападовите растения принадлежат към семейство Polygonaceae, род Rumex. Този род включва около 200 вида растения, които се срещат по целия свят, предимно в северното полукълбо.

У нас сред най-разпространените е обикновеният лапад (Rumex acetosa, syn. Acetosa pratensis), понякога известен и като ливаден киселец или киселица. Друг обичаен представител на този род е къдравият лапад (Rumex crispus). И двата вида се срещат предимно на пасища и ливади с по-влажна почва.

Децата често късат и опитват лапада. Не е учудващо, защото неговият кисел вкус е наистина приятен и освежаващ. Благодарение на това може да намери място като интересна подправка или зеленчук и във Вашата кухня.

Лападът в кухнята

За готвене избираме най-добре младите, светлозелени листа. Най-подходящи са пресните пролетни листенца. Използваеми обаче могат да се намерят и през лятото. Избягваме старите дебели листа с червеникави петна.

Лападът е подходящ за солени ястия, които искаме да разнообразим, например вместо лимон. Обикновено използваме листата нарязани на дребно. Подхожда за салати, супи и сосове, към птиче или рибно месо.

Ако при приготвянето на яйца добавим лапад, ще се подчертае цветът на жълтъка и ще се обогати вкусът на белтъка. Изключително вкусна е и рибата овкусена с лапад, много известна е например сьомгата на лапад, с която се гордее френската кухня.

Лападът съдържа голямо количество оксалова киселина, която иначе се съдържа почти във всяка листна зеленчук и плодове, но в лапада в по-голямо количество. Затова дневно не яжте повече от 50, максимум 100г от неговите листа. Киселината може да бъде неутрализирана чрез вариране в мляко, поради което лападът най-често е част от сметанови сосове и супи.

Супа от лапад

необходими продукти:

- 1 яйце

- парче масло

- сметана за готвене

- нарязани листа от лапад (50 г)

- предварително сварени кубчета картофи

- подправки по вкус (сол, пипер, зеленчуков бульон, оцет, мускатов орех)

Приготвяне:

Нарязаните листа от лапад кратко запържваме в масло. Добавяме подправки (сол, пипер, зеленчуков бульон, мускатов орех) и вода. Докарваме до кипене и варим около 5 минути, лападът не трябва да се развари.

След това добавяме предварените картофи и оставяме да вари още 10 минути. Във врящата вода разбъркваме яйцето. В зависимост от киселостта на лапада можем да подкиселим с оцет. Когато супата спре да кипи, разбъркваме в нея сметаната.

Супата се сервира с пресен хляб.

Ако киселецът ви е харесал и бихте искали да се наслаждавате на пресни листа целогодишно, можете да го отгледате в саксия или да го консервирате за запас - нарязания киселец запържваме на мазнина (внимателно, за да не се разпадне - 5 минути са достатъчни) и прехвърляме в бурканчета (подходящи са по-малки). Затваряме бурканчетата и стерилизираме за 10 минути при температура 90 градуса.

Неподозирано лечебно растение

Особено през средновековието киселецът е бил използван като лечебна билка. Съдържа голямо количество витамин C и провитамин A, желязо, калий, калций и други елементи. Използва се и за получаване на зелено хранително оцветяване.

Киселецът действа най-добре пресен, при сушене почти всички активни вещества изчезват. Единственият начин за съхранение е консервиране в буркани, при което ефективността се запазва поне частично. По-голяма лечебна сила има киселият киселец, но ако не намерим такъв, можем да използваме и къдравия киселец.

Благодарение на желязото консумацията на киселец подпомага кръвообразуването и помага при анемия. Подпомага храносмилането и регулира изпражненията - листата и коренищата имат леко слабително действие, семената спират.

Плодовете (семената) на киселеца имат силно противодиарийно действие, често помагат дори в случаи, когато обичайните промишлени лекарства не действат.

Отглеждане на киселец

Обикновено киселецът лесно може да се намери в природата, това е обичайна плевел на ливади или полета. По-често се среща на по-влажни почви или места с излишък от азот.

Растението е лесно разпознаваемо - обикновено е високо 30 - 100 см, със стреловидни листа. Къдравият киселец освен това има вълнообразни ръбове на листата.

Ако не сме сигурни, достатъчно е да опитаме малко парченце - ако е кисело, това е правилното растение, ако не, по-добре изплюваме хапката.

Събираме млади свежи листа, избягваме старите и зачервените.

Ако бихте искали да имате киселец по-близо от ливадата, не е никак трудно да го отгледате. Достатъчно е през лятото да съберете семена от отцъфтелите растения, да ги изсушите и засеете.

Семената имат много висока покълваемост (около 80%) и можете да ги съберете и за запас - остават покълващи дори няколко десетилетия!

Киселецът ще се чувства добре практически навсякъде, където почвата не е напълно изсъхнала, можете да го отглеждате и в саксия на прозореца.

Хареса ли ви статията? Споделете я и с вашите приятели!