Бор като елегантно бонсай

Борът е вечнозелено дърво от семейство борови, което най-често се отглежда като бонсай в Китай и Япония, където се ползва с голямо уважение и обич. Отглеждането на бонсай е философия, която учи хората на разбиране към природата и към себе си. Борът е много типично иглолистно дърво за отглеждане в купичка или саксия. За успешно отглеждане на бор като бонсай е важно да се осигури подходящ субстрат, поливане и подрязване.

Бонсай за търпеливи отглеждачи

Бонсаите са предимно дървета, които се отглеждат в контейнери. Първоначално са отглеждани от китайците. През 6-ти век след Христа отглеждането на бонсай се разпространява в Япония и оттам в други краища на света. Японците издигат отглеждането на бонсай на по-високо ниво и го превръщат в изкуство. През 20-ти век изкуството на отглеждане на бонсай се разпространява и в Европа, където и до днес се ползва с голяма популярност.

Бонсаите се делят на:

големи бонсай - височина до 130 см - например бор черен, чинар

средни бонсай - височина 30 - 60 см - например бреза, леска

малки бонсай - височина 5 -15 см - например хвойна, рододендрон

Идеалният размер на бонсаите се определя в началото на тяхното оформяне и е тясно свързан и с размера на листата или иглите им. Бонсаят трябва да достигне определена минимална височина и трябва да бъде запазено съотношението между размера на листата и размера на бонсая!

Бонсаите са растенийца с миниатюрни размери, които със своята дребна красота оживяват балкони, тераси, градини или домашни интериори. Боровете, отглеждани като бонсай, изискват много време, търпение, въображение и умения при оформянето и цялостната грижа.

Борът като най-популярен бонсай

Борът (лат. Pinus) е вечнозелено дърво, неприхотливо към почва и влага. Принадлежи към семейство борови. Формата на бора понякога е яйцевидна, най-често коническа, короната му има по-свободен вид. Борът има дълги иглички, които растат на снопчета по 2, 3 или 5. Растението бор е много устойчиво и романтично и главно не е пространствено взискателно, поради което е подходящо да се отглежда и в по-малки градини, на скалисти терени, тераси, в саксии на балкони, стълбища и като украса на външни беседки.

Най-често за отглеждане на бонсай се използва бор планински и бор дребноцветен.

Бор планински

Борът планински (лат. Pinus mugo) е представител на европейските планини и високопланини и има много сортове. Има лъскаво зелена до виолетовокафява кора на младото стъбло и характерни смолисти пъпки. Борът планински има дълги 2-5 см иглички, растящи по двойки, които са тъмнозелени на цвят и леко извити. Неговите шишарки са без дръжка и израстват от виолетови съцветия, които в голям брой се появяват на новите издънки.

Планинският бор отглеждан като бонзай обича слънчеви местоположения, които могат да бъдат изложени на вятър. В случай че клоните на бора нямат достатъчно светлина, те отмират. Семето или малкото растение на бора поставяме в добре пропусклив едрозърнест субстрат, който трябва да бъде постоянно влажен. Поливаме го с чешмяна вода. Планинският бор е студоустойчиво дърво, но въпреки това е добре през зимата да го преместим от саксията директно на лехата и да му осигурим достатъчно влага.

Планинският бор оформяме чрез телене и подрязване.

Телене

Този вид бор е подходящ за оформяне в стил каскада, стилът метла не е типичен. За неговата обработка можем да използваме телене дори и на по-стари клони. Когато кората на клоните вече е дебела, по-добре е да го опъваме или преди телене да укрепим със силен слой луб. Планинският бор може да се телва и през зимата, и по време на вегетационния период. Телта, които навием през зимата или през пролетта, могат да станат твърде тесни през лятото и ако не се отстранят, през есента ще бъдат вече вкоренени.

Подрязване

Дърветата на планински бор, които са здрави и не са прясно изкопани, можем да режем при първото оформяне до старата дървесина при условие, че на остатъка от клоните все още има зелени иглички. След изтичане на 4 седмици ще се появят нови пъпки не само на мястото на реза, но и по целия клон. (изберете правилните ножици)

През юли при оформените дървета премахваме напълно развитите тазгодишни издънки. В случай че пролетният прираст е бил слаб, премахваме от всеки издънък само върховата пъпка. След 4 седмици на мястото на реза ще се образуват нови пъпки. При редовно и добро снабдяване на бора с хранителни вещества още същата година ще поникнат по-малки и по-къси иглички. Дебелите клони трябва да се отстранят през зимата.

Развиващите се растения на планински бор торим от април до август напр. с топчета от рапично шротово брашно или други органични торове. Минерални торове прилагам на растенията през цялата година.

Бор с малки цветове

Борът с малки цветове (лат. Pinus parviflora) произхожда от Азия и е сред боровете с най-красиви иглички. В природата не достига до големи височини. Неговият ствол е сив до черен, на по-голяма възраст напукан. Цветовете на бора с малки цветове растат на младите издънки, виолетовите мъжки съцветия израстват под младите иглички, а женските растат на издънките.

Борът с малки цветове отглеждан като бонзай обича местоположения, намиращи се на пряка слънчева светлина. Добре понася и силен вятър. Растението на бора поставяме в едрозърнест субстрат, който осигурява отток на излишната вода. Субстрата подменяме на 2-3 години.

За добър растеж и развитие на бора е важна симбиозата с гъбите. В случай че почвата под растението е твърде влажна, гъбите измират и дървото само оцелява. Поливаме го с вода от водопровода. Торим бора дребноцветен с гранули от рапично шрот или друг органичен тор, например директно за иглолистни с по-високо съдържание на азот за красиви иглички.

За оформяне на бора дребноцветен е подходящ всеки стил освен стила метла. Растението не е много устойчиво на мраз. (Какви са типовете оформяне?) През зимата преместваме бора дребноцветен от съда директно на лехата или от балкона го преместваме в сандък със смес от торф и пясък.

При отглеждането на бора дребноцветен е важно почвата да бъде равномерно влажна, но не прекалено мокра за по-дълъг период. Най-чувствителната част на растението е неговата коренова система. Торим го по-малко от листопадните дървета.

Телосване

Ако искаме да запазим определена форма на бора дребноцветен, е необходимо неговото телосване през зимата. Всички клони на дървото обвиваме с тел до върха и едновременно откъсваме иглички. Оставяме само върховите издънки. Количеството иглички, които остават на клона, влияе на размера на пролетния прираст от съответните пъпки. Върховете на страничните клончета на един клон оформяме така, че по възможност да създават компактни възглавнички, насочени нагоре. Ако са насочени надолу, могат да измрат.

Обратно рязане

Рязането извършваме при основното оформяне на бора дребноцветен. След това редуцираме новите върхови издънки, пъпещи следващата пролет. Ако на един връх на клона поникват повече от 2 върхови издънка, по-дългите от тях отстраняваме. Преди иглицата да се излюпи от обвивката, редуцираме по-дебелите от тях на дължината на най-краткия. В случай на слабо разклонени или силно торени дървета бора дребноцветен върховите издънки могат да бъдат твърде дебели. В такъв случай всички ги скъсяваме на дължина 1-2 cm. Ако на целия клон останат само цветове, клонът ще измре.

Борът дребноцветен се отглежда като типичен и любим бонсай вече векове в Япония. Това растение трябва да бъде разположено навън през цялата година.