Диетичен и неприхотлив целина

Целина (лат. Apium graveolens) е кореноплодно зеленчуково растение. Кой може да си представи зеленчукова супа без целина? Човечеството я отглежда и използва още от древността, първоначално произхожда от Азия.

Отглеждаме я от предварително отгледани разсад. Използваме както листата, така и булбите на целината. Листата, както и семената на целина, са част от средиземноморската, балканската и английската кухня. Целината е една от съставките на смеси за грил и печене.

Целина от блатни мочури

Още от древни времена хората познавали и използвали целината, главно нейната разновидност блатна целина (лат. Apium graveolens L. var. Silvestris), която растяла дива в блатисти почви, съдържащи соли в района на Средиземноморието.

Като подправка целината се използвала още от древните египтяни и римляни. Древните народи я използвали и като природен афродизиак, а нейните листа добавяли към погребални букети. Целината споменава и Хомер в своето произведение Одисея, където победителите били увенчавани именно с този вид зеленчук.

В нашите географски ширини тя пристигнала през ранното средновековие вероятно от Италия. Първото споменаване за отглеждане на целина и използване на нейните корени у нас датира от 16-ти век. На територията на Чехия булбовата целина започнала да се отглежда едва през 19-ти век.

В своя хербарий я споменава градският лекар Lonicerus от Франкфурт на Майн през 1564 г., където препоръчва целината "за прогонване на меланхолията, против болки в черния дроб и далака, а също и за придобиване на здрав цвят на кожата."

При целината можем да използваме както булбата, така и листата. Целината е неразделна част от зеленчуковата супа, а листата са отлична подправка.

Как да отгледаме здрава целина

Целината е двугодишен зеленчук, който е много чувствителен към студ. Затова я засаждаме на лехата едва от средата на май. По-ранното ѝ засаждане може да предизвика избуяване на цвят. При нормални обстоятелства тя цъфти едва втората година от засаждането.

Отглеждаме я от разсад, който предварително отглеждаме в парници. Семената на целината засяваме в края на февруари или през март. Отглеждането на подходящ разсад отнема 75-90 дни.

Лехата редовно плевим, умерено поливаме и редовно проветряваме. Разсадът на целина с 2-3 истински листа засаждаме на леха в разстояние 25x30 см и то така, че сърцевината не трябва да се засипва, т.е. кореновата шийка трябва да изпъква леко. Поставяме я в глинести или глинесто-пясъчни почви с достатъчно хумус и влага. Целината е взискателна към минералното съдържание на почвата - трябва да има достатъчно азот, фосфор и калий. Затова е препоръчително мястото преди засаждането на целина да се наторява добре с качествен компост или NPK торове.

Растението целина обича сенчести лехи, не сухи и слънчеви места. Целината е кореноплоден зеленчук с дълъг вегетационен период 180-250 дни.

От болестите целината се поразява от гъбичното заболяване септориоза. За него са характерни жълти до жълтокафяви петна.

Видове целина и тяхното отглеждане

Кореноплодна целина (lat. Apium graveolens L. var. Rapaceum) спада към двугодишните зеленчуци от семейство целинови (lat. Apiaceae). В нашите условия отглеждаме целината като едногодишен зеленчук.

Отглеждаме я от семена, които е препоръчително предварително да се предотгледат в разсадник. Покълването на семената трае 2-3 седмици, отглеждането на разсад трае приблизително 75-90 дни. Малките разсади на целина с 2-3 истински листа разсаждаме на лехата през май на разстояние 20x25 см. При отглеждането на целина внимаваме за дълбочината на засаждане, поставяме я в почвата до кореновата шийка, но не по-дълбоко от това как е расла в разсадника.

Корена на кореноплодната целина прибираме през октомври по време на сухо време. Отрязваме ботуша на целината, почистваме булбата ѝ от земя, скъсяваме корените и съхраняваме на купчина, за да бъде целината защитена от замръзване. По този начин можем да съхраняваме корените около 2-3 месеца. Целината е препоръчително да се съхранява във влажна среда (при влажност 90-95%) и при температура от 0 до +2 градуса.

Стеблена целина (lat. Apium graveolens L. var. Dulce) се отглежда предимно в Западна Европа и Америка. Има същия произход като кореноплодната целина. Стеблената целина обича по-топли местоположения, не твърде сухи. Засаждаме я в по-глинесто-пясъчна почва, която е хранителна и добре овлажнена.

Семената на стеблена целина засяваме през март, директно на леха я разсаждаме през май или сеем в средата на април и разсаждаме в началото на юни. Растенията на стеблена целина засаждаме на леха на разстояние 50x30 см, на малки площи можем да засаждаме целината на разстояние 25x25 см, с което дръжките добре се избелват. По време на вегетационния период стеблената целина разравяме, редовно поливаме и евентуално подхранваме.

В края на август листата ѝ завързваме леко в долната част на растението, в горната част здраво. След това на интервал от 10 дни два пъти я огръщаме. Приблизително след месец до 5 седмици стеблената целина прибираме чрез отрязване на цялото растение, евентуално и с част от корена. От първия посев извършваме прибирането през септември, при втория посев през октомври до ноември. След това ги поставяме леко в сандъци.

Листна целина (lat. Apium graveolens L. var. Secalinum) е от всички форми на целина най-малко разпространена. Най-разпространено е нейното отглеждане в Холандия и Франция, въпреки че има същите отглеждателски изисквания като кореноплодната целина.

Листната целина разсаждаме в края на март на разстояние 40x30 см. За нейния растеж и развитие е важен достатъчният запас от влага и хранителни вещества в почвата. Листата на листната целина могат при благоприятни условия да нараснат до височина 60 см. Булбата ѝ е малка и гъсто обрасла със странични корени.

Късно през есента растенията се изваждат. Ботуша на листната целина изрязваме 2-3 см над сърцата, които обаче не трябва да се повредят. При нейното отглеждане от 1 м² получаваме 4-5 кг ботуш, който можем да изсушим и по-късно да използваме като подправка за супа. Булбите на листната целина след прибирането поставяме в сандъци в мазето.

Листата на целината съдържат апиол, който е ароматично етерично масло, витамин B, каротен и от минералните вещества фосфор и калций.

Какво носи целината в кухнята?

Кореноплодът на целината съдържа 85% вода, 1% белтъчини, 10% въглехидрати и 1,5% фибри. За него е характерно високото съдържание на витамини от група B - главно витамин B1, B2, освен това витамин PP и витамин C. От минералните вещества съдържа натрий, калий, магнезий, калций и фосфорна киселина. Опитайте да си направите салата от целина и ще видите как приятно ще ви изненада вкусът ѝ или например пържена целина, също не е за подценяване.

Целината е част от диетите за отслабване, защото 100г целина съдържа само 19 Kcal.

Целината има диуретичен и детоксикиращ ефект. Тя е природно диуретично средство, което стимулира образуването на урина, благодарение на което пречиства и двигателния апарат, в който разтваря отлаганията. Затова целината е подходяща за редовна употреба от хора, страдащи от ревматизъм, артрит или подагра.

Целината същевременно подобрява апетита чрез стимулиране на образуването на жлъчка, подобрява функцията на стомаха, понижава нивото на захарта в кръвта и кръвното налягане. Благодарение на високото съдържание на витамини от група B благотворно влияе върху косата, ноктите и кожата. Необходимо е обаче да внимаваме храненето ни да не бъде еднообразно, тъй като прекомерната консумация на целина може да наруши вътрешното равновесие в тялото. В народната медицина целината се използва за повишаване на мъжката потентност.

Прясната целина използваме за приготвяне на салати, сосове, майонези и сокове. Варената целина е част от супи или можем да я опечем. За най-здравословна се счита в сурова форма.

Маслото от целина ни освежава и премахва умората

Семената на целина можем да използваме и за приготвяне на масло от целина, което е предназначено предимно за ароматерапия. Характерният аромат на целина е служил първоначално на растението като защита срещу плесени и бактерии. Ароматът на маслото от целина ви избавя от умора, подпомага концентрацията на организма, като по този начин предотвратява умората. Маслото от целина е подходящо и за консумиране, 3 пъти дневно по 1-2 капки, евентуално в тесто или в хляб.

Нещо за хапване от целина

Пръчици от целина

За приготвяне на пръчици от целина се нуждаем от:

100г целина

150г полугрубо брашно

150г маргарин

150г кашкавал

150г галета

1 яйце

сол

Целината и кашкавала настърваваме на ситно. Към сместа добавяме брашно, маргарин, галета, сол и замесваме тесто. След това тестото разточваме тънко, намазваме го с разбито яйце. От тестото изрязваме пръчици и печем във фурна до златисто. Сервираме охладени.. :)