Крушата - сладко и лечебно съкровище за вашата градина
Крушата, или по-точно казано, крушите са сочни, сладки и най-вече лечебни плодове. Малцина знаят, че съдържат множество витамини, които са полезни за нашето тяло, и е повече от разумно да отглеждате това дърво. Но как да го направим? Нека разгледаме няколко неща не само за самата круша, но и какво добро ще ни донесе тя през дългите години.
Защо си струва да отглеждате крушово дърво
Крушите са плодове с високо хранително съдържание и редица здравословни ползи. Отглеждането на крушово дърво във вашата градина ви осигурява не само прясна реколта всяка година, но и красиво декоративно дърво, което радва окото през целия сезон.
Крушата обикновена, известна на всички като "круша", е дърво, без което не можем да си представим градината. Принадлежи към най-известните плодни дървета по целия свят, чиито плодове са сладки и сочни. Някои от вас ще се изненадат, че още от времето на нашите баби, винаги е била неразделна част от кухнята и я използвали и при лечението на различни неразположения.
От каменната епоха до наши дни
Крушата е била известен плод още в младата каменна епоха. През бронзовата епоха от дивите круши с дребни плодове, постепенно се превръщали в крушите, каквито ги познаваме сега. Произхожда от Персия, Кавказ и Южна Русия. Оттам се разпространява през Турция и Гърция до Централна Европа. През първи век - Плиний, римският природоизследовател, познавал дори 35 сорта круши. А през 1874 г., в своя "Голям илюстрован хербарий", Фердинанд Мюлер посочва, че по това време от крушата, по-точно от техните семки, се използвали за производство на масло. При нас крушата се появява през 18-ти век от Англия.
Как всъщност я познаваме?
Крушата обикновена (Pyrus communis - розоцветни) е листопадно дърво. Израства до 20 м височина и има продълговата и яйцевидна корона. Листата са с променливи форми, най-често елипсовидни, са до 7 см дълги и до 5 см широки, отпред заострени. Цветовете растат до 9 в съцветия, от април до май преди появата на листата. Плодовете са зелени до жълти, яйцевидни до кръгловидни форми. Понастоящем са известни до 1 500 сорта. Някои плодове на сортовете обаче не са подходящи за допълнителна преработка.
Как да отгледаме здрава круша?
Има различни начини да си набавите круша. Можете да закупите от магазините вече отгледани дръвчета, обикновено двугодишни, които веднага засаждаме в земята.
Ние ще се съсредоточим върху засаждането на семена.
Това е по-добър вариант, благодарение на който можете да разказвате на децата си или внуците си, че сте засадили своите дръвчета, които могат спокойно да растат и 200 години, напълно от началото сами и че имате право да се гордеете с това. Освен това знаете с какво обработвате дръвчетата си и т.н.
В случай на засаждане на семена е необходимо голямо търпение, защото всичко може да не се получи веднага. Възможно е в закупения плик да има едно или две недостатъчно развити семена (иначе казано слаби), които не могат да покълнат. Така че не трябва да се корите, ако направите точно всичко според инструкцията, че това е ваша грешка.
Първо закупените семена трябва да оставим да покълнат. Това се прави чрез така наречената студена стратификация. Правим смес или от пясък, или от торф.
Пясък - в измит пясък поставяме семената. Смесват добре разбъркваме, за да се разпределят семената в пясъка равномерно и силно я овлажняваме. Време на стратификация е 90 дни.
Торф - торфът трябва да бъде подготвен навреме. Трябва да го изсушим и пресеем през фина сито. Той трябва да бъде изветрял и раздробен. Поставяме в него семената и разбъркваме. Периодът на стратификация е 60 - 70 дни. За нашата цел е по-добър торфът, защото повишава покълваемостта на семената, при условие че сместа наистина добре проветрите и запазите влажността ѝ.
Поставяме смесите в сандъчета и ги съхраняваме в мазе или друго по-хладно място, където температурата е от 3 - 5°C. През цялото време поддържаме смесата влажна, което означава, че веднъж месечно изваждаме сместа от сандъчетата, поливаме я с вода и добре разбъркваме. Връщаме смесата обратно в сандъчето. Семената и смесът не трябва да изсъхват, тъй като узряването би спряло. След като изтече периодът на стратификация (90 или 60-70 дни), ги засаждаме в хумусна почва с добър дренаж в оранжерия, дори домашно изработена. Важно е да бъдат на пряка слънчева светлина. Крушите се засаждат в градината най-добре след две години (възможно е и след 1 година), месец преди първите слани, т.е. приблизително през ноември. Засаждаме ги във влажна и богата на хранителни вещества почва, на слънчево, но защитено от вятър място.
Следващата година през пролетта обработваме площите около корените на дървото. Младите дръвчета не обичат тревна растителност, затова оплевете почвата наоколо и я мулчирайте със слой кора, максимум до 5 см от земята. Също така защитете цветовете от слана. През лятото, след първото обиране на плодовете, правим лятна лека подрязване, т.е. скъсяваме филизите на 1/4 от дължината им и обработваме среза. През есента отново събираме плодовете, а през зимата извършваме по-радикално подрязване на дървото, торим с компост, максимум до 7 см от земята и подготвяме за зимата.
Ако искате да експериментирате или имате малка градина, можете на едно дърво да присадите още един вид круша, какъвто пожелаете. Определени видове круши могат да се присаждат и на определени видове ябълки. Това за вас означава, че на едно дърво круша ще имате два вида - например Уилямсова от едната страна и от другата страна например Madame Verté. Уилямсовата се събира през август и нейните плодове са отлични за конфитюри, пресни компоти или сушене, а Madame се събира през септември и нейните плодове можете да съхранявате в мазе до февруари и да ги вкусвате спокойно дори на Коледа.
На какво да внимаваме? Болести и неприятели на крушите
Преди всичко на вредителите и гъбите, които нападат крушата.
Ръжда по крушата - първо се образуват малки жълти петна по горните страни на листата, а по долните страни възникват грапави израстъци. Това е гъбно заболяване, което се пренася по крушата от хвойна или китайска хвойна. Това заболяване се появява през лятото и през ноември. През ноември нямате от какво да се страхувате, листата опадат, крушата измръзва и следващата година отново ще бъде в ред. През лятото е съвсем друго нещо. Препоръчва се първо да се отстранят хвойните на разстояние от 150 до 200 м и допълнително да се обработи дървото с химически препарат. Препоръчан е продуктът - Delan 700 WGD. Обработката трябва да се извърши преди цъфтежа и трябва да се повтори след цъфтежа.
Кафява краста по крушата
Кафявата краста по крушата - това е гъбно заболяване. Проявява се с петна по горната страна на листата, които се увеличават. Това заболяване дори напада и плодовете - причинява пукнатини и деформации. По кората на младите издънки увреждането е видимо и се проявява с многобройни пукнатини. Тъй като листата след това падат на земята, заплахата от по-голяма инфекция не свършва. Предимство е, ако имате много земни червеи в градината, които изяждат заразените листа, ако не, трябва да премахнете това листаче най-добре веднага и редовно. От химическите препарати ще ви помогне споменатият вече Delan или фунгициди.
Крушова листна въшка - това е вредител, който снася яйца върху разпукващите се листа, а в топлите области и върху пъпките. Жълтокафяво оцветените ларви смучат листата. Възрастните насекоми презимуват по кората на дърветата. Младите дръвчета могат да бъдат напълно спрени в растежа заради нея, защото при смученето могат да се пренесат други заболявания, подобни на вирози. При слабо нападение унищожаването не е необходимо. При по-силно можем да отрежем отделните издънки и да ги унищожим, или да използваме химически препарати.
Крушов галообразувател - възникват брадавичести подутини, които първоначално са тъмнозелени, след това се оцветяват черно-кафяво. Галообразувателят е вредител и презимува в пъпковите люспи и напада през пролетта младите листа. При нападение се препоръчват препарати на маслена основа.
Какво всичко може да се използва от крушата?
Дървесина
Дървесината на крушата е червеникаво-кафява, твърда, тежка и траяна. Бавно изсъхва и има тенденция да се изкривява и деформира. Някога се е използвала за производство на мебели - лесно се полира. Сега се обработва само машинно, защото дървесината бързо затъпява острията, така че ще трябва по-често да брусите ножовете и занаятчиите се отказаха от тази усложнена обработка на мебели. В момента дървесината от круша се използва за изработка на декоративни предмети, дървени купи, музикални инструменти като блокфлейта или гриф за цигулка. Освен това се лепи добре. Чрез морене и лакиране може да се постигне прекрасна повърхностна обработка - черно морената крушова дървесина е служела като заместител на скъпата абаносова дървесина (дива круша).
Плод
Крушите са чувствителни на натиск, препоръчваме да се берат, или от стълба, или с помощта на гребло за плодове - на дръжка. При някои видове вътрешността бързо презрява, затова не съхранявайте всички видове в избата - напротив, преработете ги.
Суровите круши са трудносмилаеми за нас (с изключение на сортовете, които не страдат от каменливост - например маслените круши са добри). Напротив, на крушевия компот се приписват почти лечебни свойства. Още нашите баби използваха плодовете при така наречените тежки крака, защото крушите съдържат много калий, който има отводняващ ефект. Също преди и по време на менструация, когато благодарение на крушите и калия им ставало значително по-леко. Освен това съдържат провитамин А, витамин Е, витамин С и Е, желязо и цинк.
От круши можете да правите практически всичко. Сок, мост, дори крушова ракия, но можете да ги консумирате и в твърдо състояние, било пресни или сушени, да направите компот, или да ги изпечете на сладкиш, да сварите конфитюр или основно ястие с месо. Сигурна съм, че има много домакини, които познават множество рецепти и не е необходимо да се разписваме повече за това, но позволете ми поне една рецепта, която при нас много бързо се прие през студените вечери, а също и по Коледа.
Рецепта за финал
Пияни круши
6 бр. круши, 125 мл бяло вино, 125 г захар (каквато и да е), 1 пръчица канела, 6 карамфила, парче джинджифил, 2 бр. анасон, 500 мл ром
Обелете узрелите меки круши и ги нарежете на кубчета (без семките). Поставете ги в стъклен съд с капак. Виното, захарта, канелата, карамфила, джинджифила, анасона късо поварете. Оставете сместа да изстине и след това през цедка я изсипете в съда с крушите. Добавете рома и разбъркайте. Ако ви се струва, че има твърде много ром, можете част от него да замените с бяло вино или вода. Коктейла оставяме до другия ден да изстине в хладилника. Препоръчвам да го пиете бавно и същевременно да релаксирате във ваната или при среща с приятели. През зимата можете да го пиете и студен, тъй като има джинджифил вътре, след малко ще ви стане топло.
Желая ви добър апетит