Летен и зимен праз

Накратко: Празът се отглежда през цялата година чрез лятни, есенни и зимни сортове. Лятните узряват за 90–120 дни, есенните за 120–150 дни, а зимните за 150–200 дни и издържат до -15 °C. Сее се на дълбочина около 1 см, покълва при около 18 °C, а редовното присипване с почва удължава бялата част.

Праз лук (лат. Allium porrum) е растение от семейство Амарилисови (лат. Amaryllidaceae). Принадлежи към ботаническия род Allium, заедно със своите близки роднини чесънът и лукът. Праз лукът и неговите летни, есенни и зимни сортове са култивирани от дивия вид Allium ampeloprasum. Първоначалната родина на праза е Южна Европа, Югозападна Азия, Южна Англия и Персия. Отглеждането на праз има дълга традиция, отглеждали са го още египтяните, гърците и римляните в древността. В днешно време отглеждането на праз все още е актуално. Благодарение на селекцията производителите могат да избират от голямо разнообразие от сортове.

Праз лук - описание на растението

Праз лукът е многогодишно растение, но обикновено се отглежда само като едногодишно, зимните сортове като двугодишно. Луковицата на праза е с цилиндрична форма. Стъблото е здраво и до половината може да бъде покрито с влагалища на листата. Листата на праз лука са прости, прикрепени към стъблото. Праз лукът има двуполови цветове, събрани в съцветие, ботанически наречено сърповидно съцветие. Съцветията са подкрепени от обвивка. Част от съцветието са въздушните лукчета, които представляват орган, подходящ за вегетативно размножаване на праза. Плодът на праз лука е кутийка.

Отглеждане на праз

Празът може да се отглежда от сеитба или от разсад. Добивът от растения, отгледани от разсад, обикновено е по-висок. Със сеитбата на летни сортове праз е препоръчително да се започне възможно най-рано. В сеялка може да се засява още през януари. За покълване идеалната температура е около 18 °C. Покълналите растенийца са много дребни, нишковидни. На открита лехи се засаждат през април, когато вече няма опасност от слани. Засаждането се извършва с разстояние 30 x 10 см. Летният праз се прибира през август и септември. Есенните сортове трябва да се засяват приблизително от средата на февруари до средата на март. Предварително отгледаният разсад се засажда на леха в средата на юни. Прибирането на есенните сортове праз се извършва през октомври и ноември. Най-късно се засяват зимните сортове праз, достатъчно е да се засеят чак през април. Достатъчен размер за засаждане на леха растенията достигат през юни. Този праз ще може да се прибере от март приблизително до май на следващата година. Всички сортове праз се засяват на дълбочина около 1 см. Разсадът, подготвен за засаждане, трябва да има дебелина около 3 - 5 мм и 3 - 4 истински листа. Дългите корени трябва да се скъсят на дължина около 2 см, а листата около една трета. Засаждането е най-удобно да се извършва в предварително изкопани бразди. По време на вегетацията е необходимо лехите с праз редовно да се разрохкват, плевят, наторяват, поливат и третират срещу болести и вредители. Най-ефективно е наторяването с пълни торове, например Cererit или торове NPK. Не трябва да се забравя и редовното присипване с почва, за да бъде избеленият дял възможно най-голям.

Подходящо местоположение за отглеждане на праз

Празът може да се отглежда и в по-студени райони, не е особено взискателен. Процъфтява по-добре в по-леки, глинесто-пясъчни почви, които са добре торени и задържат достатъчно влага. Празът е култура от втората категория, затова се отглежда след култури, които са били обилно торени с животинска тор (картофи, зеленчуци от семейство кръстоцветни и краставици). По време на вегетационния сезон в почвата трябва да постъпят около 13 г азот, 10 г фосфати и торове 28 г калиева сол на m2. Тази доза торове трябва да постъпи към праза разпределена в три дози. Първото приторяване, което се извършва още преди засяването, трябва да бъде по-богато на азот и да съдържа по-малко калиеви соли и фосфати. Втората вълна приторяване трябва идеално да се извърши след около три седмици. Последното, трето приторяване се извършва в момента, когато растенията вече имат напълно развити листа. Третата доза тор трябва да съдържа най-висок дял калий и фосфор, докато азотните торове трябва да бъдат най-малко.

Болести и неприятели

При праза през последните години най-често се среща неприятел, наречен празова минираща муха. Този неприятел развива в нашите условия 2 поколения годишно. Мухите от първото поколение нападат растенията на праза в края на април и май, второто поколение започва да вреди в края на август и началото на септември. Най-лесната превенция срещу празовата минираща муха е покриването на празовите посеви в рисковия период с нетъкан текстил. За да бъде този метод ефективен, краищата на текстила трябва да бъдат заровени в почвата, за да не проникнат през него неприятелите. В случай, че това вече се е случило и неприятелите са нападнали праза, е време да се пристъпи към химическа защита, например с препарата Decis. Други неприятели, които могат да се появят при праза са празова въшка, нематоди, трипс и чесновата молец.

Летен праз

• Има по-кратък вегетационен период - около 150 дни.

• Трябва да се прибере най-късно преди настъпването на мразовете.

• Расте по-бързо, може да достигне до височина от 1 м.

• Консумативната част (избелена) е по-дълга.

• Средно е по-тънък от зимния праз.

Зимен праз

• По-дълъг вегетационен период - около 200 дни.

• Е устойчив на мраз, без проблем презимува.

• Расте по-бавно, е по-як.

• Консумативната част е по-дебела - може да има повече от 6 см в диаметър.

• Трябва да се прибере преди да започне да расте отново през пролетта и да образува цвят.

Най-често отглеждани сортове праз

• Лятният сорт праз Golem е бързорастящ, при благоприятни условия може да достигне височина до един метър. Консумативната част е по-дълга в сравнение с други сортове, но е малко по-тънка, със среден диаметър около 4 см. Вегетационният период на този сорт е около 155-165 дни, поради което е препоръчително да се посее още от januari в подготвени касетки. На лехата празът сорт Golem се засажда от април. Развива се добре на слънчево място в средно тежка, плодородна почва.

• Старозагорски камуш е традиционен сорт летен праз с високи добиви. Може да достигне височина до 50 см. Идеалното местоположение за отглеждане на този сорт праз е място с по-тежка и дълбока почва, съдържаща достатъчно количество хранителни вещества. При отглеждане в по-леки почви е необходимо редовно поливане, за да не изсъхва почвата прекомерно.

• Празът De Carentan 2 е късен зимен вид праз със средно дълги прави стъбла. Предимството на този сорт праз е неговата голяма морозоустойчивост. Празът De Carentan изисква отглеждане във влажна и разрохкава почва, богата на хранителни вещества.

• Зимният сорт праз Elefant е подходящ за есенна жътва, но без проблем може да се прибира до пролетните месеци. Листата му имат тъмнозелен цвят. Дължината на консумативната част може да се удължи чрез редовно торене. Семената на този сорт праз могат да се посеят директно на леха от март до април, разсадът за предварително отглеждане трябва да се посее още във втората половина на февруари.

• Зимният сорт праз Tango е предназначен за есенна жътва, но може да се прибира до пролетните месеци. Листата му са по-здрави и по-мощни. Сортът Tango расте по-бавно, дължината на вегетационния период е около 180-200 дни.

• Други често отглеждани сортове праз са есенният праз Terminal и зимният праз Winner.